Джак Ланс
Черен спомен (7)

6

Боинг 737 кацна безпроблемно. Джонатан каза довиждане на Боб и отиде право в бюрото на Херц, за да си уреди кола под наем. Избра фолксваген пасат 2.0. Нямаше представа колко дълго щеше да му е необходима колата; все още дори не си беше купил билет за обратен полет. За миг през ума му мина мисълта да си резервира още отсега полет за връщане, но реши да не го прави. Бе дошъл да открие Рейчъл и да я закара вкъщи с колата й. Не беше склонен да мисли за други възможности. Затова реши да наеме пасата до неделя — винаги можеше да позвъни на компанията и да промени датата за връщане на автомобила. След като подписа документите, той напусна терминала на летище Дайс, тръгна по пътеката под аркадата и след кратко търсене намери колата си на паркинга.

Отвори вратата, пъхна се зад волана и още веднъж опита да се обади на Рейчъл. И отново чу гласовата й поща. Противно на здравия разум опита да позвъни и в Ардроу Хаус — къщата, собственост на леля й Елизабет, където се очакваше да отседне — но и оттам не получи отговор. Остави телефона да звъни, докато линията прекъсна, после го подхвърли на съседната седалка и потегли. След няколко обиколни пътища пое по А96 към Абърдийн — гранитния град на североизточна Шотландия.

Нещо се е случило с нея.

Не, не мисли това.

Импулсивно грабна телефона и откри номера на нейната леля. Набра го с дясната си ръка.

— Елизабет Крейг на телефона — каза познат глас.

— Здравей, аз съм, Джонатан.

— Джонатан! — възкликна тя. — Къде е Рейчъл?

Джон не знаеше какво да й отговори. Незабавно съжали, че се беше обадил.

Елизабет се оплака:

— Непрекъснато й звъня, но тя не се обажда.

И при мен е същото, Елизабет. Не знам къде е и се надявах да се е обадила поне на теб, но очевидно не е. Ако ти не знаеш нищо, не знам кой друг би могъл да знае.

Въздъхна и каза:

— Знаеш ли какво, Елизабет, ще дойда при тебе.

За секунда тя не каза нищо.

— Ще дойдеш ли? Но… как?

— С кола — започна той, но изведнъж му просветна, че Елизабет Крейг не знае, че той е толкова наблизо. — Аз съм в Шотландия.

— Какво? Откога?

— Току-що кацнах.

Джон се запита дали Елизабет беше забелязала нещо в Рейчъл по време на погребението. Надяваше се, противно на всяка надежда, че тя може да хвърли светлина върху местонахождението й. Но преди да успее да я попита, щеше да се наложи да свали картите и да признае, че той също не знае къде е Рейчъл. А не искаше да прави това по телефона.

— Но… но къде е Рейчъл? Не е ли с теб? — попита Елизабет и гласът й издаде все по-нарастващата й тревога.

— Тя е…

Не по телефона. Ще й кажа лично.

— … не е тук точно сега. Ще ти обясня след половин час, ако си вкъщи.

— Да, вкъщи съм. Моля те, побързай, Джонатан.

— Пътувам — отговори той.