Колин Фалконър
Източна Индия (94)

Глава 94

Тихо разговаряха помежду си, докато се приближаваха към брега, по който нямаше и следа от движение. Със сигурност бяха някъде там, разбира се, защото пушекът от огъня им, с който приготвяха храната си, се носеше от сутрешния вятър.

— Къде се крият тия копелета? — попита Куик.

Погледът му обходи Крюгер, Оливер ван дер Бек и останалите; очите им блестяха алчно в очакване на разкошния банкет. Хлапакът Стротман пръв скочи от лодката. Спъна се в корала и цопна с главата напред във водата.

— Не бързайте — укори ги Кристиан — тук има достатъчно за всички ни.

Този остров обаче не беше като Тюленовия и не всички изгаряха от такова нетърпение като Стротман.

Другите бяха много по-внимателни, пристъпваха предпазливо във водата с цвят на кафе, където гъстата кал беше осеяна с ужасните мидени черупки. Трябваше да внимават сабото да не им се изхлузи от краката и това още повече спъваше движенията им.

Кристиан остана на сала. Той зае героична поза, с ръце, опрени на бедрата, капитан-генерал, който наблюдава бойното поле.

Все още обаче нямаше и следа от врага. Дългият остров беше далеч по-голям от скалите Хутман. Пясъчната ивица на брега бе не по-широка от галериите на „Утрехт“, охранявана от варовикови скали с височината на рамене на мъж. Той изпита безпокойство. Може би враговете им се укриваха там.

Стенховер остана на лодката с артилериста Шенк и някои от другите войници, готови всеки миг да стрелят с мускетите, защото не можеха да рискуват да прецапат през водата и да намокрят барута. Юнкерите им все още напредваха трудно. Някои от тях се подхлъзваха, залитаха и се просваха във водата, след което отново се изправяха, порязани от коралите, с кървящи рани. Изведнъж Гизберт ван дер Бек затъна в някаква дупка до мишниците и нададе пронизителен писък, ужасен от мисълта, че ще се удави.

Една дузина или повече от войниците на Микиел внезапно изскочиха от храстите на ниските скали и върху нашествениците полетя цяла канонада от камъни. Голямо парче корал удари Ван дер Бек по главата, точно когато бе успял пак да запази равновесие в плитчините. Той нададе вой от болка и изтърва меча си. Захлупи лицето си с ръце, а през пръстите му зашуртя кръв.

Появиха се войници точно до скалите. По гордата армия на Кристиан полетяха едри коралови буци, някои с размера на човешка глава, разнесоха се крясъци на страх и гняв, чуваха се псувни и клетви. Камъните продължаваха да се сипят във водата около нашествениците и неколцина паднаха жертва. Куик искаше да продължи напред, но Крюгер вече панически заотстъпва назад към сала, със същото желание, с което бе скочил във водата, за да започне да убива.

* * *

Микиел следеше как Йост и юнкерите му скачат от саловете и нагазват през плитчините, следвани от другите. Бяха се приближили достатъчно и той вече виждаше да горят кибритите на войниците, както и заредените им мускети, готови за стрелба. Това, което Ван Тексел и копачите му се канеха да направят, представляваше чисто самоубийство, но нямаха друг избор.

Точно когато юнкерите се озоваха в непосредствена близост, той даде сигнал и войниците му изскочиха иззад храстите като един. Срещу нашествениците полетя поредната вълна от камъни. Първият му снаряд улучи Гизберт ван дер Бек в главата и Микиел се зарадва на воя, който врагът му нададе от болка.

До слуха му долетяха резките изстрели от мускетния огън от саловете. Един от французите изпищя и падна назад; с две ръце се хвана за шията, като кашляше кръв при всяко издишване.

Момчетата му обаче бяха настървени и готови да се бият на живот и смърт. Поредна вълна от камъни се изсипа във водата. Нашествениците клечаха в плитчините, без да са сигурни дали да напредват, или да отстъпват. Микиел беше наясно, че на Стенховер и хората му им е нужно време, за да заредят наново мускетите си. Той изкрещя заповед и изскочи иззад ниската скала, последван от дузина от най-добрите му войници, въоръжени с импровизираните си оръжия — пики и боздугани. Връхлетяха във водата. Копелетата панически заотстъпваха, отказали да се бият. Микиел вече беше сигурен, че не можеха да им се опрат. Възнамеряваха да оставят на мускетите да свършат работата им. Той изкрещя заповед да се върнат отново зад скалите. След миг от саловете се разнесе вторият залп мускетен огън и още един от французите му падна на земята, виещ от болка. Двамата с Дьо Трю сграбчиха ранения мъж и го завлякоха нагоре по брега.

Микиел усети как нещо го удари в гърба и краката му изведнъж се подкосиха. Герит Вестервелд му помогна да се изправи.

— Ранен сте, сержанте.

— Добре съм. Не спирай.

Той очакваше, че една рана от мускетен куршум ще боли повече. Явно раната му не беше сериозна. Микиел продължи и двама от войниците му му помогнаха да се добере зад барикадата.

„Зандам“

— Пушек — обади се Баренц и посочи с ръка.

Слава богу, сега и той го видя. Беше сигурен, че това е мястото на корабокрушението, макар и този път да се приближаваха към него откъм север. Високите острови от дясната им страна бяха островите, където с шкипера отидоха да търсят вода. Самият пушек доказваше, че въпреки всичко имаше оцелели.

Затвори очи и пред мисления му взор се появи лицето на Корнелия. „Зандам“ напредваше със свити платна, шотландецът отново бе зает с моряците по такелажа. Навред около тях разпенените вълни се разбиваха в рифовете.

— Бяхте прав, слава богу — рече Баренц.

Амброаз си позволи да се усмихне леко. Всички се молеха мълчаливо, докато корабът бавно напредваше в дрейф.