Метаданни
Данни
- Серия
- Епично приключение (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- East India, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Стоянов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Колин Фалконър
Заглавие: Източна Индия
Преводач: Тодор Стоянов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: KALPAZANOV ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Радост Георгиева
Технически редактор: Никола Христов
ISBN: 13: 978-954-17-0304-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8012
История
- — Добавяне
Глава 11
Корнелия извади дневника си и се загледа в поредната празна страница. Преди да поеме на това голямо пътуване, тя си представяше, че то ще е изпълнено с безброй събития, които да запише в своя дневник. Вместо това дните бяха започнали да се сливат в една напълно неразличима върволица.
Корнелия запали газената лампа, окачена на пръстен от две концентрични халки над главата й, за да предотвратяват разливането на газ при люшкането на кораба. Потопи бронзовата писалка с разцепено перо в мастилницата и започна да пише:
Подтърговецът Кристиан ван Сант е много очарователен мъж, но въпреки това у него има нещо смущаващо. Понякога в погледа му се появява нещо, което ме тревожи. Комодор Секор обаче има високо мнение за него, а той е голям познавач на хората. Освен това той е един от най-очарователните мъже, които някога съм познавала.
И всички тези негови качества са от абсолютна необходимост при такова пътешествие, защото на кораба ни са се събрали всякакви хора, скупчени в много тясно пространство и единствено чрез силата на характера си той може да налага хармония между нас. Явно моряците се отнасят към пасажерите с презрение, докато обикновените пасажери гледат на служителите на Източноиндийската компания с някакво раболепно възмущение. Войниците пък се държат настрани от всички нас…
Тя остави перодръжката. Наистина ли беше толкова зле? Съпругът й обичаше да казва, че е подвластна на промяна в настроенията си и на истерия, поради самия си пол.
Корнелия дочу корабната камбанка, която оповестяваше, че е станало време за вечеря.
* * *
Дежурните по каюта Стротман и Саймън Одик донесоха табли с горещо солено свинско. Готвачът ги бе поръсил щедро с кардамон и кориандър, но дори и всички подправки в цяла Индия не бяха в състояние да замаскират факта, че месото не е прясно. Бисквитите лежаха в медни купи, подредени като плодове. Плодове! Какво не би дала за една сочна круша.
Прислужникът на комодора, Велтен, бързаше да сервира бургундското вино; поне нещо, което тя можеше да оцени.
Разговорът отново се завъртя около приключенията на комодора в Индия. Младите чиновници постоянно жадуваха да слушат истории за ориенталските хареми.
— Значи е вярно, че дори и един обикновен мъж може да има повече от една жена? — попита го Саломон, чиновникът евреин.
— Стига да може да си го позволи — отвърна Амброаз. — Издръжката дори и на една може да се окаже прекалено скъпо удоволствие за някой бедняк.
Всички се изсмяха при думите му.
— Но защо ще му е на един мъж повече от една жена? — попита Корнелия.
Тя видя как младият чиновник Давид Крюгер хвърли поглед към един от колегите си и му намигна многозначително.
— Наистина, някои мъже могат да се считат щастливи и само с една — измърмори Амброаз под носа си. Но когато очите му срещнаха нейните, бузите му поруменяха и той отмести поглед.
— Чувал съм, че владетелите имали цели дворци, пълни с техни съпруги — обади се Кристиан.
— Какво ли не бих дал да се родя като някой могъщ могол — обади се Крюгер, с което предизвика силно неодобрителния поглед на пастора.
— Сигурен съм, че тази уредба устройва много добре владетелите — отбеляза Амброаз. — Но като холандец не мога да не изпитвам съчувствие към тези жени. Животът им в никакъв случай не може да се нарече щастлив. Да, те разполагат с най-добрата храна, най-красивите дрехи и живеят сред най-големия лукс в техните зенани, както наричат палатите си. Но доколкото ми е известно, се чувствали изключително самотни.
Саломон откри цяло гнездо от червеи в порцията си свинско. Той деликатно побутна чинията си настрани.
— Но нали другите жени намирали живота си толкова непоносим без съпрузите си, че ги следвали доброволно в гроба?
— Действително — отвърна Амброаз. — Веднъж го видях със собствените си очи. Наричат го сати.
— Забележително — одобри го Кристиан.
Пасторът поклати мрачно и заканително глава.
— Това са безбожни приказки! Самоубийството е смъртен грях пред Бог.
— Какво представлява това сати? — попита Корнелия.
Амброаз отпи от чашата си бургундско вино и тя остави тъмно петно върху мустаците му.
— Жената, която видях, беше изключително красива. Омъжили я за съпруга й, когато била само на тринайсет години и не познавала друг мъж. Той пък, от друга страна, нямал други съпруги. И когато починал, жена му заявила, че иска да стане сати, макар роднините и приятелките й да се опитвали да я разубедят; дори получили подкрепата на губернатора, но всичко било напразно. При тях това е обичай и според нея тя проявявала изключителна чест в очите на жестоките й богове.
Пасторът изсумтя презрително.
— Беше облечена в най-красивите си дрехи и скъпоценности, сякаш беше сватбеният й ден и застана редом до погребалния му огън. Когато тялото му пламна, живата й плът също изгоря с него. Не отрони дори и звук, докато пламъците я поглъщаха. Това беше най-изумителната и най-отчайваща гледка, на която някога съм ставал свидетел.
— Не мисля, че бих могла някога да обичам мъж до такава степен — обади се Корнелия.
Кристиан вдигна глава.
— Това положение някога променяло ли се е, хеер комодор? Би ли могъл един мъж доброволно да даде живота си заради една жена, как мислите?
Пасторът се намеси още преди комодорът да отговори. Изглеждаше така, сякаш бе готов всеки момент да избухне.
— Един мъж винаги трябва да е готов да умре заради Бог. Това е единствената мисъл, която трябва да владее съзнанието му.
— Похвални думи — отвърна Амброаз — но съдейки по опита си, един мъж би направил всичко, само и само да изкара жив следващия ден.
— Не и ако носи Бог в сърцето си.
— А може би никой не знае в действителност какво лежи в сърцата им, докато не бъдат принудени от ситуацията — каза Корнелия.
Последва тишина. Една жена нямаше право да говори такива крамолни неща.
— Избраните от Господа са вдъхновени от любовта му и избавени — каза пасторът. — Които не са избрани от него за спасение, ще горят в ада.
— Според мен един мъж може да избере дали ще гори, или не — обади се Саломон.
Пасторът го стрелна с поглед.
— Определени личности се избират от Бог за спасение, докато останалите са осъдени на вечно проклятие. Всяко човешко действие е предначертано от Господ. Няма такова нещо като свободна воля.
— Какъв е тогава смисълът от всичко това, ако на Бог вече му е известно какво ще направим и кои от нас ще бъдат грешници? — избъбри заядливо Саломон, решил да използва удобния момент.
— Аз мисля, че моят съпруг познава пътищата Господни по-добре от всеки друг мъж сред вас — намеси се съпругата на пастора.
Саломон обаче не искаше да отстъпва.
— Ако се замислите, всички познаваме мъже, които са пропаднали поради собствените си деяния, както и мъже, които са били въодушевявани от страданията си под мъчения.
— Мъченията са създадени от Бог да показва неудоволствието си от нашите грехове — отвърна пасторът.
Корнелия видя, че Саломон не се отказваше, но той забеляза гневните погледи на колегите си и реши да прекрати дебата. Корнелия обърна поглед към Франсоа в началото на масата. Той бе пазил мълчание през тази гневна словесна престрелка и тя се зачуди за какво ли си мисли. Кристиан се усмихваше леко през цялото време, но той също бе предпочел благоразумно да запази мнението си за себе си.
Пасторът въодушевено започна поредната си проповед и Крюгер изгледа гневно Саломон, задето му бе дал повод отново да им проглушава ушите със свещените си тръби. Осолено свинско и лицемерна набожност. Рядко съчетание за вечеря.
Корнелия жадуваше за Ява, екзотични плодове и дълги мълчаливи вечери със съпруга си.
* * *
Здрачът бе настъпил и повечето от пасажерите се бяха прибрали под палубите; горе беше останала само нощната вахта. Шкиперът зърна Сара да се появява на стълбата и да му намига. Аха, това вече беше нещо съвсем друго. Той предположи, че господарката й с навирения нос беше на вечеря с офицерите. Повика я при него на кърмата. Тук можеше да се държи непринудено, защото каквото и да кажеше, вятърът и грохотът на вълните щяха да отнесат думите му.
— Здрасти, малка Саричке — рече той ухилен. — Как е господарката ти тази вечер?
— Там долу е и гледа с кравешки поглед прекрасния комодор — рече Сара със знаещ поглед.
— Сякаш ме е грижа за това.
— О, виждала съм те как я гледаш. Целият кораб е свидетел как съхнеш и вехнеш по нея.
— Тя се държи като някаква курва — рече шкиперът.
— Какви ги дрънкаш, човече? Тя си мисли, че онази дупка между краката й е само за пикаене.
Той се ухили широко при думите й.
— Снощи до късно беше на палубата и си бъбреха сладки приказки с приятелчето й. Тя има очи само за него.
Шкиперът се изплю в морето.
— Едва ли можеш да го обвиниш. Как би могло едно бедно момиче да се състезава с нея?
— Ти си много повече жена, отколкото тя някога ще бъде.
— Дрън-дрън.
— Истина ти казвам — рече той с видимо дрезгав глас. Толкова месеци бе прекарал в морето без жена, а тази Саричка хич не беше лошо парче. — Ако те облека в дантели и скъпоценности, и всички мъже ще гледат само теб, а не нея.
— Хайде бе, откъде един беден капитан с жена у дома си в Холандия ще облича някакво момиче с дантели и скъпоценности?
Усети как Сара се отърка в него и протегна да я сграбчи, но тя ловко се измъкна. Значи такива номера щеше да му върти, а? Е, той беше сигурен, че ще я убеди.
Сара разтвори наметалото си и той зърна чифт пълни малки гърди, плътно пристегнати под елечето й, жадуващи да изскочат на воля. Ухили му се с физиономията на проститутка, каквато си и беше.
— Ето, комодора, това е истински мъж — каза тя. Обзалагам се, че има достатъчно скъпоценни камъни, с които да ощастливи едно момиче.
Брей, тази малка кучка.
— Един ден ще съм богат — каза й шкиперът. — Да не мислиш, че цял живот ще управлявам тези стари корита в океаните. Мъж като мен? Мога да правя каквото си поискам.
Сара му обърна гръб, но той я улови за китката и я завъртя. Притисна я към себе си и я целуна силно. Помисли си, че тя ще се съпротивлява, но не би. Дъхът й беше горещ и мръсно — сладък; усети как бедрото й се търка в слабините му. По дяволите! Опипа пухкавите й малки гърди, ръцете му се плъзнаха по цялото й тяло.
Тя го отблъсна, останала без дъх.
— Ами съпругата ти в Холандия?
— За какво му е съпруга на един мъж, когато може да има теб?
— Не съм казала, че можеш да ме имаш — отвърна Сара и се стрелна надолу по стъпалата.
Той си помисли, че това дребно курве щеше да го зареже в това състояние, но Сара изведнъж спря по средата на пътя, извърна се и прошепна силно:
— Потърси ме, когато приключи вахтата ти! — И след това изчезна.
* * *
Корабостроителите бяха издигнали покрив над галерията, която гледаше към кърмата, и бяха построили клозети в допълнение към онези на носа, наред с останалите новости на борда на „Утрехт“. Те бяха предназначени за използване само от комодора и офицерите на кораба. Представляваха истински лукс в сравнение с някои на другите стари корита, на които беше плавал.
Когато по-късно същата вечер приключи вахтата си, Сара го чакаше, останала вярна на думата си. Той я отведе в галерията, затръшна вратата и я повдигна от пода. Без да каже дума, повдигна полите й и смъкна бричовете си до коленете. Овлажни се с пръстите си и проникна вътре в нея. Причини й болка и тя заби зъби в рамото му, за да сподави стона си.
— Ще те направя истинска дама — прошепна той и продължи да я чука здраво и бързо, изправен в клозета на комодора.