Колин Фалконър
Източна Индия (78)

Глава 78

Все едно наблюдаваха някаква пиеса или възвишено представление на улицата, като го гледаха така, застанал с една ръка на бедрото си и с чаша вино в другата ръка.

Той беше нещо повече от техен капитан-генерал. Беше джентълмен, философ.

Саломон дьо Чесне бе обвинен и осъден in absentia^[1] за неподчинение на заповед и желаещите да изпълнят присъдата бяха предостатъчно. Ленарт Тен Брок поведе покрай брега грамадния войник Вилем Грот и железаря Рутгер. Бяха като деца, които си играят на слънце, плискат се щастливи сред плитчините, обзети от една-единствена мисъл за наградата им.

Обвиненият ги видя да се приближават и се опита да избяга, макар че в действителност нямаше къде да се скрие на един такъв малък остров. Той се подхлъзна на кораловите плочи и трескаво задрапа на четири крака. Без затруднение тримата го хванаха в плитчините. Застанаха над него в очакване на заповедите на капитан-генерала.

Той бе наредил на Стротман да му налее още един бокал с вино и след това закрачи по пясъка да раздаде правосъдие. Правосъдие и ред: тези две неща бяха от изключителна важност за всяко човешко общество. Нямаше ли ги тях, настъпваше хаос.

Саломон лежеше в плитчините, целият разтреперан и плачеше. Явно знаеше какво го чака.

— Моля, не ме наранявайте — изскимтя той.

— Няма да ти причиним болка — каза Кристиан. — Само се забавляваме.

— Ще направя всичко, което ми кажете.

— А, ето, хванахме те в поредната лъжа. — Кристиан приклекна до него. — Ти не изпълни заповед.

— Не можех. Не и бебе.

Кристиан кимна към Крюгер.

— Завържи му очите — нареди той.

— Моля ви — изплака Саломон.

— Стига си хленчил, момче. Няма да те нараним. Това е просто игра.

— Каква игра?

— Ще ти обясня всичко след миг — каза Кристиан.

Той подхвърли на младия Стротман меча си.

— Имам работа за теб.

Все едно че му беше подхвърлил торба със сребърни имперски талери. Нямаше търпение да се вкопчи в нея. Стенховер поклати глава.

— Това момче не може да среже и буца масло с брадва в двете си ръце. Остави го на Герит да го свърши.

Герит ван Хоек, по-едър и по-тежък от младия Стротман, сграбчи меча за дръжката и се опита да го изтръгне. Младият Стротман обаче не искаше да го пусне и умоляваше Кристиан да си спази обещанието. Ван Хоек халоса Стротман зад ухото и той залитна.

Кристиан с радост наблюдаваше как двамата млади мъже се боричкат за правото кой да отреже главата на пленника. Новите му приятели никога не преставаха да го удивяват. Това беше чудесно.

Кристиан връчи на Крюгер една копринена кърпичка от джоба си и той завърза очите на Саломон.

— Какво правите? — изскимтя жертвата.

— Няма нужда от това, господин капитан-генерал — обади се Гилес Клемент.

— Той лови риба — намеси се и Тен Брок. — Добър прислужник е.

— Ако толерираме неподчинението, в какво ще се превърнем? — Той кимна към Герит ван Хоек.

— Искам да я махнете — изскимтя Саломон и посегна към превръзката на очите си.

Ван Хоек замаха с меча си и Кристиан усети полъха на въздуха, причинен от движението му. Екзекуцията беше изпълнена с един замах, с усета на професионален палач. Тялото тупна на камъните, от отрязаната шия бликна кръв, на една, две, три струи, докато сърцето спря. Краката изритаха за последен път.

Стенховер шумно запляска с ръце, а Ван Хоек се ухили и се поклони.

— И аз можех да го направя! — изкрещя Стротман и побягна.

— Казах му, че е просто шега, но някои хора не разбират от шеги — рече Ван Сант.

Той погледна брега. Корнелия наблюдаваше случващото се през цялото време. О, вижте само изражението й. Цена нямаше да има това момиче, стига само да имаше чувство за хумор.