Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Епично приключение (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
East India, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фалконър

Заглавие: Източна Индия

Преводач: Тодор Стоянов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: KALPAZANOV ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Радост Георгиева

Технически редактор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0304-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8012

История

  1. — Добавяне

Глава 101

В наши дни

— И какво стана после? С Ван Сант?

Анемийке и останалата част от екипа се бяха събрали в палатката около газовия фенер, а брезентът плющеше от току засилващия се вятър. Половинката талер, която тя въртеше с напуканите си пръсти, проблесна под жълтата светлина.

— Обесили подтърговеца на Тюленовия остров. Амброаз Секор решил да не го връща обратно в Батавия, защото се боял, че Ван Сант може да разпространи бунта на връщане към Индиите.

— А другите?

— Екзекутирали ги във форта на Батавия. За мъжете като Стенховер краят обаче бил много жесток и бавен. Единственият оцелял е каютният прислужник Стротман. Той се молел за живота си и Секор го оставил някъде по крайбрежието на континента. Оттогава повече никой не чул нищо за него.

— А Корнелия? — попита друг.

— Тя се върнала в Холандия. Говори се, че отишла в родния град на Микиел — Винсхотен, за да разкаже на брат му как е загинал. Представям си колко се е изумил този брат при вида на такава фина дама. Е, не толкова фина, че да не се поддаде на чара му. Според църковните архиви Корнелия се оженила за него две години след завръщането си от Източните Индии.

Анемийке протегна ръката си, хванала половинката талер между палеца и показалеца си.

— Това се предава в рода ни от човек на човек. Преминал е през праправнуците на Корнелия, след това през техните и след това през техните. Точно преди Първата световна война станала притежание на един мъж, Роланд ван Химст, бижутер в Амстердам. Той беше моят прадядо.

— Как я получихте?

— Когато разбрах, че ще идваме тук да разкопаваме, писах на братовчедка ми в Холандия. Тя живее в Твенте, точно до германската граница. Талерът се намирал в трезора на Холандската банка точно до „Стадхудърскед“ в Амстердам. Качих се на самолета да се видя с нея и тя ми го даде, като ме накара да обещая, че ще го пазя с цената на живота си. Казах й, че ще й го върна заедно с другата половинка. Анемийке вдигна другата половинка от монетата, която бяха намерили същия следобед в гроба, и показа двете половинки — по една в двете си ръце.

— Дойдох тук да изпълня обещанието на Корнелия. Тя казала, че един ден ще се върне заради него, точно както той се върнал заради нея.

Анемийке пусна двете половинки в торбичката.

— И това се изпълни.

Тишината беше пълна, с изключение на съскането в газовата лампа. Внезапно появил се вятър отново заплющя по брезентовите стени на палатката.

— Каква трогателна история — обади се една от жените.

Анемийке излезе и отиде на тесния бряг. Докато седеше на пясъка, изведнъж й се стори, че чува женски глас да вика някъде в здрача. Но това беше само крясъкът на късоопашатите буревестници и далечният грохот на разбиващите се в рифа вълни.