Колин Фалконър
Източна Индия (19)

Глава 19

Шкиперът вонеше целият на суров джин и Сара де Рюйтер. През нощта небето се бе изчистило от облаци и над хоризонта грееше луната в първа четвърт, а зад кърмата на пет дни разстояние се намираше нос Добра надежда.

— И все още никаква следа от „Бешермер“? — попита Кристиан.

— Изгубихме ги по време на бурята — изръмжа шкиперът.

Това беше много интересна случайност. Нямаше и следа от „Зандам“ или „Гронинген“, или от който и да е друг кораб от флотилията. Да се зачудиш как е възможно един толкова опитен моряк като шкипера да допусне такова нещо. Човек лесно можеше да се изкуши с неправилни помисли в отсъствието на дулата на оръдията на „Бешермер“.

— Ходихте ли долу?

— Как е онова педерастко копеле?

— Бръснарят твърди, че състоянието му се влошава.

Думите му бяха последвани от продължителна тишина, измервана от ритмичните удари на вълните върху корпуса на кораба, докато поддържаха курса юг — изток.

— Ако умре, предполагам, че ти ще станеш комодор, докато стигнем Батавия.

— Иска ми се да го бъде — каза Кристиан.

— Това ще е голяма чест за теб, хеер подтърговец. Този кораб трябва да е най-добрият морски съд, напускал някога Холандия.

— Върху двама ни пада голяма отговорност.

— Действително, върху двама ни.

— Колко ти плащат за такива големи отговорности? Трийсет гулдена месечно ли? — И той се изплю в морето. Не много удачно, разбира се, защото майсторлъкът с плюенето означаваше да си моряк.

— Достатъчно са ми.

— С малко незаконна търговийка, а? Нали заради нея е станала онази кавга между двама ви в залива Сурат?

— Копелето си прави далеч по-голяма незаконна търговия, отколкото аз бих могъл да мечтая.

— И продължава. Ти знаеше ли, че той има в куфара си пръстен с камея, който навремето е принадлежал на самия император Константин; казват, че е на хиляда и двеста години и струва осем хиляди гулдена? Можеш ли да си го представиш?

— Откъде знаеш всичко това?

— Ще се изненадаш само колко много неща са ми известни. Камеята принадлежи на Паул Рубенс, който я е дал на комодора да я продаде незаконно, но компанията е наясно с тази работа и ще си вземе съответната комисионна, макар и по-малка отколкото е прието по правилника. Това е дребна сума за един източен принц, а ти какво ще разбереш от цялата тази работа, шкипер?

— Ами знаеш, че законите за нас са едни, а за тях други, нали така?

— А не трябва да бъде така — заяви Кристиан.

Ето, моментът най-сетне бе дошъл. Бяха сами на палубата на кърмата; беше среднощна вахта и около тях нямаше кой да ги чуе. Въпреки това обаче шкиперът понижи глас, благоразумна предпазна мярка, когато дори само и един слух за метеж бе в състояние да осъди един мъж на агонии, които надхвърляха всяко въображение.

— Какво си намислил?

— Хрумна ми, че ако комодорът умре, в ръцете ни пада много голяма награда.

— Това са много опасни помисли, хеер подтърговец.

— А тези помисли никога ли не са ти минавали през ума?

— Какво точно предлагаш?

— Първо искам да знам дали си на моя страна.

— Как мога да разбера това, без да ми кажеш какво си намислил?

— Когато човек казва какво е намислил, той може да загуби живота си.

— Ама ти наистина ли смяташ, че ще си счупя краката да докладвам за разговора ни на онзи педераст Секор?

Кристиан пристъпи крачка по-близо.

— Ако не пристигнем в Батавия, ще ни помислят за изчезнали заедно с дванайсет ракли сребро в трюмовете на кораба. „Утрехт“ разполага с цяла батарея оръдия; можем да ги използваме, за да увеличим значително богатствата си, като обираме разни заблудени овце по пътя им към Индиите. Ще мине година, може би две, преди губернаторът да проумее, че някои от неговите хора са му конкуренция… от безчестната компания… и чак тогава ще може да извести Амстердам. Време, достатъчно да натрупаме злато колкото теглото ни и да си живеем като царе в Коромандел.

— Виждаш себе си като пират, правилно ли съм те разбрал, подтърговецо?

— Какви мислиш, че са тези дебели свине, които наричат себе си почтената компания, а всъщност представляват най-обикновени пирати? Само че те са под защитата на холандското правителство, и го вършат в безопасните условия на една голяма маса в Амстердам. Но те убиват англичани и матарами и всеки друг, който се озове на пътя им, и правят всичко това в името на печалбата. Цялата търговия се извършва с помощта на острието на меча, не е ли така? Разликата е само в мащаба.

— Много си убедителен. Ще трябва да помисля по въпроса.

— Имаш на разположение най-много два дни, според маистре Арентсон. Дотогава синьор Секор ще се е превърнал в стръв за рибите, а аз ще заемам мястото му в голямата каюта. Мигът, в който излети зад борда след молитвите на проповедника, бъдещето ни вече ще е в наши ръце.

* * *

Треската го бе опустошила; кожата сякаш висеше по костите на черепа му. Нощницата му беше просмукана от пот. Корнелия прекара седнала до него цялата сутрин; понякога толкова силно започваше да трепери от студ, че зъбите му тракаха; в следващия момент лицето му почервеняваше като кръмно цвекло и потта рукваше от него, сякаш се намираше във финландска баня.

Мяташе се върху койката си, като че ли е преследван от невидими демони. Според бръснаря този ден можеше да се окаже последен.

Тя излезе на палубата да глътне малко чист въздух, докато маистре Арентсон му пускаше кръв. Жените седяха наредени под опънатото за тях чергило на квартердека — парче квадратно платно, защитаващо ги от слънцето и вятъра. Морска пяна от носа мокреше брезента при всяко хлътване на предницата на кораба.

Не я бяха забелязали, когато излезе на палубата и Корнелия ги слушаше необезпокоявано.

— Чух, че комодорът бил много болен — обади се Нелте Грот.

— Извикал главния бръснар да се погрижи за него — допълни вдовицата Грете. — Но тогава защо госпожа Норстрант прекарва цялото си време в каютата при него? Тя е омъжена жена. Това е позор.

— Но той е болен, какво лошо може да й се случи? — обади се Хендрика.

— Чуйте я само! — изсмя се Нелте. — Бил болен, какво лошо можел да й стори? Ти, изглежда, и понятие си нямаш какво представляват мъжете!

Всички омъжени жени се изсмяха като една.

В следващия миг вдигнаха очи нагоре и смехът им секна. Корнелия злобно ги изгледа всички, една по една, докато накрая сведоха глави. След това тя отиде до релинга на десния борд и се загледа във вълните, като каза молитва за здравето на комодора.

Той беше единственият й приятел на този проклет кораб.

* * *

На следващата сутрин Корнелия пристъпи главната каюта, очаквайки да открие комодора мъртъв. Но макар и състоянието му да не се бе подобрило, той все още беше жив. Тя му направи компреси на главата със студени кърпи и му чете от библията си, макар и да не бе сигурна дали я чуваше. Просто беше проява на състрадание. Корнелия беше християнка и вършеше християнски дела.

Никой нямаше право да си прави каквито и да било други изводи.