Колин Фалконър
Източна Индия (9)

Глава 9

— Винаги съм си мислила, че това е нещо много тайнствено. Ще ми обясните ли тази магия, комодоре?

Амброаз се огледа. Корнелия Норстрант бе застанала близо до него, украсявайки яркото утро с присъствието си, а вятърът си играеше с косите й. Тя се облегна внимателно на релинга, без да отделя погледа си от него, докато той отчиташе показанията от астролабията. Установяването на точното им местоположение беше задължение на шкипера, но той обичаше да си води сам записи за ширините в дневника си.

— Няма никаква магия, това си е чиста наука — укори я той деликатно. Този инструмент ми помага да разбера какво разстояние сме изминали в северна или южна посока. Разграфен е на градуси и минути и може да измерва с точност приблизително една морска миля. Това се нарича ширина.

— Но как шкиперът може да разбере какво разстояние сме изминали в източна или западна посока?

О, само я виж, с тази моминска бродерия върху гръдта. Дали онзи глупак Будевин съзнава какъв късметлия е само?

— Госпожо?

— Казах, че се чудя как шкиперът разбира какво разстояние сме изминали на изток или на запад?

— … Това се нарича определяне на местоположението на кораб без астрономически наблюдения. Сигурно сте виждали как лоцманите спускат закачено на въже дървено блокче покрай борда. Те замерват времето с помощта на пясъчен часовник и отчитат чрез въжето колко възли се изминават, за да пресметнат скоростта на кораба. Само че се боя, че това е възможно най-неточният начин. Теченията, лошо привързаното въже, дори и влагата в стъкления часовник могат да доведат до големи разлики при отчитането на местоположението на кораба без астрономически наблюдения. Когато се сдобием с по-добър начин за пресмятане на изминатите разстояния в източна и западна посока, навигацията ще се превърне в нещо далеч по-лесно. Засега обаче основно сме принудени да разчитаме на опита на някой добър шкипер.

— А ние разполагаме ли с такъв?

Той вдигна поглед към малката палуба на кърмата, където видя Шелингер, който не отделяше погледа си от тях.

— Той познава морето както никой друг.

— А ще ми покажете ли как работи този инструмент? — попита го Корнелия.

— Разбира се, госпожо. — Амброаз вдигна закачения с помощта на една халка към палеца му уред. — Слънцето се намира над лявото ми рамо. Ако го държа по този начин, ръбът на окръжността гледа към слънцето. Движим това рамо тук, наречено алидада, докато слънцето заблести през тези два отвора.

— Мога ли да погледна? — попита тя и пристъпи съвсем близо до него, за да види какво й показва. — Какво представляват тези неща?

Близостта й буквално го влудяваше. Устата му пресъхна.

— Ъглите са маркирани ето тук, върху венеца на колелцето. Те дават местоположението ни на север или на юг от центъра на земята, който се нарича екватор.

Огромна вълна се стовари върху кораба и Корнелия залитна, опирайки се в него. Амброаз протегна ръка да я предпази от падане и за миг телата им се притиснаха едно към друго. Корнелия се дръпна, цялата поруменяла.

— Извинявам се, госпожо — избъбри той.

— Благодаря ви, че ми показахте астролабията — каза тя. Бузите й бяха поруменели. — Вятърът се усилва. Трябва да се прибирам в каютата си.

Ръцете му трепереха. Амброаз се огледа да види дали някой не е забелязал какво се случи само преди миг. Вдигна поглед: шкиперът не бе мръднал от мястото си.

Погледите им се срещнаха. Лицето му се изкриви в кисела усмивка; шкиперът бе станал свидетел на всичко.

* * *

Шелингер се облегна върху украсения релинг, оголил хищно устни. Само го виж това педерастче, как държи астролабията, сякаш е някаква дамска чантичка, и се фука пред тази мазна проститутка, която не може да различи един истински мъж сред всички тези поплювковци, дори и да й е представен от самия всемогъщ Бог.

Знанията на хеер комодора за мореплаването можеха да се поберат върху повърхността на глинена лула. Какъв глупак.

Видях ви; знам какво си мислите и двамата. Ще си разчистя сметките с теб, Секор. Проклет да съм, ако не го сторя.

Той беше наясно какво си мисли това копеле. Е, не беше толкова трудно да го проумее, защото на всеки мъж на кораба само това му беше на ума, и наистина след два месеца, прекарани без жена, беше готов да изчука даже и някой албатрос, стига само да прелетеше достатъчно наблизо.

Но това педерастче се преструваше, че е безкрайно фин и различен от останалата пасмина тук. С нищо не си по-добър, помисли си Шелингер, както си се изтъпанчил там с този надут с вата жакет и си провесил този дебел златен медальон около врата си, сякаш си Владетелят на света. Всички вие от компанията сте мръсни копелета, с всичките ви фини дрехи, няма и един мъж сред вас, когото да не мога да надпия и да го просна под масата или да го наритам до смърт с вързани отзад ръце и с курва в скута ми.

Само това имаше значение.

Това, и случилото се в Сурат.