Колин Фалконър
Източна Индия (18)

Глава 18

Ветровете усилваха вълнението и вълните се разбиваха сред фонтани от пяна върху носа на кораба. Никой не смееше да излезе на палубата, освен при крайна нужда. Пасажерите се гушеха в койките си, разтърсвани от морска болест, докато през това време екипажът сновеше по въжетата към рейките, изтегляше вантите и опъваше ветропоказателното платно, за да поддържа „Утрехт“ по точния курс. Корнелия чуваше как шкиперът реве команди към моряците на кърмата, трима от тях получиха нареждане да държат в зададеното положение големия рул.

Люшкането я подмяташе и захвърляше към стените на коридора, докато се добере до кабината на Кристиан. След като комодорът беше болен, главният подтърговец автоматично поемаше отговорността за кораба.

Тя за първи път го видя занемарен. По горната му устна бе избила пот, а кожата му бе посивяла. Той не се надигна от койката си, докато Корнелия се бе вкопчила в напречните греди, а разбушувалото се море подмяташе кораба във всички посоки.

— Какво мога да направя за вас, госпожо?

— Става въпрос за прислужницата ми.

— Сара де Рюйтер?

— Налага се да говоря с вас в тази връзка.

В този момент нова вълна се стовари върху носа и „Утрехт“ се люшна напред. Корнелия усети сътресението дори и тук, на кърмата, а Кристиан от страх се вкопчи в багажната полица.

— Наистина ли мислите, че това е най-подходящия момент да разговаряме на тази тема? — попита той.

— Налага се да се вземат мерки заради тази малка уличница.

— Какво искате да направя?

— С поведението си е причината за голямо брожение на кораба, както знаете, хеер подтърговец.

— Искате да заповядам на коменданта да я накаже ли?

— Може да не се стигне дотам, ако успеете да я вразумите.

— Разговаряли ли сте на тази тема с комодора, преди да се разболее? Бяхте в близки отношения с него.

Корнелия с мъка се сдържа да не реагира при думата „близки“.

— Този проблем привлече вниманието ми, след като той се разболя.

— Много добре, госпожо, ще видя какво мога да направя. — Нова огромна вълна разтърси кораба, Кристиан рязко си пое дъх и прошепна молитва.

Комодорът ни е болен, подтърговецът е страхливец, а пък шкиперът — животно. На какъв кораб съм се озовала. Ще се моля на Господ всичко да свърши по-скоро.