Колин Фалконър
Източна Индия (59)

Глава 59

Форт Батавия

Амброаз стоеше на кърмата на „Зандам“, втренчен в зелените склонове на Гунунг Гедех. Усещаше как стомахът му се надига, преглъщайки обратно киселия вкус на собствения си страх. През целия ден бе репетирал речта си пред губернатора, но сега, втренчен в мрачните скали на форта, гърлото му пресъхна и трябваше да се вкопчи в релинга, защото краката му отказваха да го държат.

Един painter ги посрещна на брега и задрапа по корабната стълба, за да се качи на борда. Последваха го хеер Рембурк и офицерите му. Местните опънаха кафявите си гърбове над греблата и лодката се понесе покрай останалите индийци в залива към защитните стени на крепостта. Оръдията по зъберите на крепостта сочеха към зелените джунгли и далечния невидим неприятел. Крепостта все още беше под обсадата на султана на Матарам. Войниците, които той бе изоставил на рифа, пътуваха насам, за да помогнат в тази война. Още един прахосан актив на компанията, без съмнение щеше да заяви губернатор Коен.

Преминаха през шлюза, плъзгайки се по канала, който разделяше крепостта от града, покрай караулното помещение и засенчените от борове домове на търговците, с белите си холандски фронтони; минаха покрай магазините, арсенала, барутния склад и църквата. Стигнаха стъпалата на пристанището едва на залез-слънце.

Мракът падна бързо.

Водеха местните роби с факли в ръце. По пътя Амброаз зърна няколко трупа да се люшкат на въжетата, а вонята им остана в ноздрите му дълго след като влязоха в крепостта.