Колин Фалконър
Източна Индия (67)

Глава 67

Скалите Хутман

Корнелия пропълзя до водата, за да се измие; останалите жени се бяха скупчили малко по-надолу по брега. Едрата Марете Овермарс седеше на един плосък камък с провиснала глава, бледа, сякаш всичката й кръв бе изпита; Алида Пост се бе сгърчила в плитчините в опит да измие кръвта от полите си; дребната Елизабет, красивата й сестра, се бе свила на кълбо със зачервени от плач очи, втренчена във водата. По бузата й имаше аленочервена синина, защото един от мъжете я беше ударил.

— Ето я фината дама на капитан-генерала — обърна се Марете към останалите.

Алида я изгледа.

— Тя няма да падне толкова ниско, че да разговаря с прости жени като нас.

— Милостиня за бедните, госпожице — рече Марете и протегна отворена длан.

— Оставете я на мира — обади се Елизабет. — И тя е в същото положение.

— Не е точно същото — обади се Марете. — Трябва да услажда само един хуй.

Корнелия усети очите й да парят от сълзи, надигащи се едновременно от срам и гняв.

— Какво ви причиниха? — попита тя.

— А ти какво мислиш? — отвърна Алида. — Моят смел съпруг го няма тук да ме защити. — Тя рухна на колене върху пясъка. Елизабет я прегърна и разроши косата й, докато Алида хълцаше.

Марете погледна Корнелия.

— Вървете си — каза тя.

* * *

Пасторът крачеше по брега, пребледнял и разтреперан.

— Това е мерзост пред Бога. Кристиан и така нареченият му съвет се държат като диваци. Начинът, по който се отнасят с хората, е оскърбление за всички цивилизовани и богобоязливи хора!

Семейството му се бе събрало извън палатката му и всички го гледаха; прислужницата им, Вибрехт, бе прегърнала по-малките им деца; големите му дъщери Хендрика и Вилхелминтге се бяха вкопчили една в друга. Ужасена, съпругата му стоеше настрани от тях.

Корнелия се удивяваше от това, как до този момент пасторът се правеше, че не забелязва убийствата и изчезналите хора, толкова очевидни за всички останали. Но изнасилването на Елизабет и Алида Пост, както и на Марете Овермарс не можеше да се обясни по никакъв начин от никой християнин.

— Страхувам се, Йоханес — обади се съпругата на пастора.

Той я изгледа с очи, блеснали от месиански гняв.

— Сатаната е сред нас! Аз трябва да му се противопоставя!

— Може би е по-добре да се помолим.

— Не се ли молихме достатъчно след корабокрушението? Бог подлага на изпитание нашата решимост. Ние трябва да се възправим срещу сатаната, както бихме го направили в Холандия!

В Холандия имаме подкрепата на армията в допълнение към мъдростта на Бог, помисли си Корнелия. Малко си закъснял с противопоставянето на сатаната.

Той закрачи по брега към голямата палатка на Кристиан, коралите хрущяха под обувките му, а дългото му черно расо се размяташе от вятъра. Пред палатката се бе събрала група юнги; Йост, момчетата на Ван дер Бек, и Давид Крюгер групово се разсмяха, когато го видяха да се приближава. Те са само момчета, помисли си Корнелия. Как могат да вършат такива ужасни неща?

Повикаха Кристиан и той излезе пред палатката, с ръце, опрени на бедрата му.

— Я виж ти, я виж ти! — възкликна. — Господ ни е изпратил вестител. Каква вест ще ни съобщиш от Бог тази сутрин, проповеднико?

Пасторът спря, за да си поеме дъх, протягайки Библията в дясната си ръка.

— Не познаваш ли тази книга?

Кристиан рязко я издърпа от ръката му. Той запрелиства страниците като човек, невиждал до този момент книга, след това с едно внезапно движение изтръгна колкото страници беше хванал в шепата си и ги захвърли на вятъра.

Пасторът остана без дъх и се опита да си вземе библията, но Кристиан не я пускаше. Всички присъстващи се изсмяха с цяло гърло при тази малка игра.

— Господ ще те накаже за това!

Подтърговецът вдигна глава към небето в присмехулно подобие на удивление.

— Кога? — попита с подигравателно озадачение.

— Самият Господ е казал…

Крюгер го сграбчи и го захвърли на земята. Хендрика се затича да го защити.

— Не го наранявай! — изкрещя тя.

Кристиан захвърли библията и тя с плясък цопна в плитчините.

— Повече да не съм чул дума за твоя Бог! Той разруши кораба ни тук, така че истинското слово да се разнася сред хората, и аз съм неговият проводник. Край на неделните проповеди, пасторе. Оттук нататък ти ще идваш при мен, за да ти пея закона Божи!

Пасторът нададе писък като наранено животно. С усилия се изправи на крака и побягна, като се препъваше в камъните, а чайките летяха във въздуха пред него и надаваха писъци като дяволски легиони.