Колин Фалконър
Източна Индия (62)

Глава 62

Губернатор Ян Питерсен Коен изглеждаше безупречен с добре оформената си черна брада, церемониална яка и дебел златен синджир, който се гушеше сред диплите на двуредния му мундир от черно кадифе. Той беше легенда в компанията с репутацията си на безмилостен администратор, мъж с безупречно поведение и желязна дисциплина. Тъмните му очи оглеждаха Амброаз със строг поглед: разтърсван от треска и изпосталял скелет без съпровождащите го официални писма, човек, който носеше лоши вести с треперещи ръце.

Пронизваше го с поглед от огромния си, обсипан с дърворезба стол, заел поза, подходяща за портрет. На стената зад него висеше тъмен гоблен.

— И така, значи сте загубили кораба и сте изоставили хората — заяви той.

Амброаз го зяпна. Бяха произнесли присъдата му още преди да каже дори и дума в собствена защита.

— Корабокрушението… не беше по моя вина — заекна той.

— А вие следяхте ли показанията от инструментите?

— Да, хеер губернатор, на острова, където ние…

— Какво точно?

— Последното местоположение; в деня преди катастрофата бяхме на трийсет градуса по курс север — изток…

— Скалите Хутман се намират на двайсет и осем цяло и три градуса южна ширина. Всички шкипери бяха предупредени в директивата, която трябва да сте получили от мен, преди да отплавате от Амстердам. Така ли е?

— Аз предупредих шкипера…

— Предупредили сте го?

— Имах сериозен проблем с него. Според него ние все още се намирахме на шестстотин мили от Южната земя. От седмици бях много болен и…

Коен секна несвързаните му приказки с рязък замах на ръката си.

— Установихме, че „Утрехт“ е загубен за компанията. Какво ще кажете за другите ни стоки, които са ви били връчени под ваша отговорност?

— Не можах да спася раклите. Те все още са на борда на кораба.

— Изоставили сте кораба без най-напред да спасите парите?

— Исках само да установя ред сред пасажерите на сушата. Но след това връхлетя ураган и аз не можах да…

— А скъпоценните камъни?

— Те са на сигурно място, у моя помощник Саломон дьо Чесне.

Коен си поигра с тежкия пръстен с рубин на палеца си. Лицето му сякаш бе издялано от гранит.

— Разбирам.

— С ваше разрешение, моля да получа една бърза яхта, за да се върна възможно по-скоро до мястото на корабокрушението при хората, заседнали там, за да мога…

— Ах, да, хората.

— Страхувам се за останалите там…

— Така и трябва.

Амброаз жадуваше да му заяви, че нещата изобщо не са се развили така, както са му докладвали. Че той си имаше причини да постъпи по този начин. Леденият поглед на Коен обаче сякаш го бе сковал.

— Нали знаете, че първото ви задължение е да спасите стоките на компанията?

— Изобщо не съм имал намерение да ги изоставям. И впоследствие направих всичко възможно, за да ги спася…

— И хората. Какво ви е накарало да ги изоставите без защита?

— След корабокрушението повече нямах доверие на капитана, Якоб Шелингер, че ще се върне, както обещаваше, така че аз…

— Но сте му се доверявали, за да блъсне кораба ви в скалите Хутман.

Амброаз стисна с все сила ръба на голямото бюро; тъмните гоблени и свещите в сребърните свещници сякаш се завъртяха в хоровод около него. Изтощението, безсънието, треската, непрекъснатото разстройство като че ли щяха да го разсипят. Той направи малка пауза, докато се съвземе.

— Имаме и проблем с насилието над жената — каза Амброаз.

— Изглежда, сте имали доста неблагоприятни приключения на борда на „Утрехт“, нали така, комодоре?

— Никое от тях по моя вина.

— Това го твърдите вие. — Губернаторът разгледа документите пред себе си. — Старшият ви боцман Ян Декер ще бъде подложен на разпит и ние ще открием до каква степен отговарят на истината обвиненията ви срещу него. Жената…

— Госпожа Норстрант — подсказа Амброаз.

— Както казахте. Съпругът й беше Будевин. Добре ли сте, комодоре?

— С ваше позволение, хеер губернатор, не се чувствам добре.

— Осмелявам се да кажа, че приключенията са ви изтощили. Биха изтощили и всеки друг на ваше място. Нека също така се надяваме, че няма да доведат компанията до банкрут. Ние ще разследваме по най-щателен начин цялата история. Междувременно ще положим всички усилия да ви осигурим необходимия покой. Трябва да си отдъхнете след всички тези ваши приключения.

Съпроводиха Амброаз навън пред канцеларията на губернатора. Тропотът на ботушите му отекваше във флаговете пред резиденцията. Служебните му задължения го задължаваха да мисли за изгубените гулдени. Но пред очите му беше единствено Корнелия Норстрант, която по всяка вероятност сега представляваше излъскани от слънцето и вятъра бели кости по скалите Хутман.