Колин Фалконър
Източна Индия (8)

Глава 8

Плаваха с попътен вятър, с „Бешермер“ наблизо; с ослепително алени оръдейни люкове. Зад него плаваше „Зандам“, чийто боядисан в зелено и златно корпус блестеше на слънцето. Моряците хвърляха въжета с куки с набучен мазен бекон, примамка не за рибите, а за птиците.

Кристиан стоеше на малката палуба на кърмата и наблюдаваше жените. Хендрика, красивата дъщеря на пастора, седеше до Алида Пост под едно чергило на квартердека, което ги пазеше от слънцето. Възрастните жени клюкарстваха; Грете Вилемс издухваше пушек между почернелите си зъби. Жената на пастора четеше от библията, докато през това време съпругата на коменданта неуморно разказваше за децата си, без да си поеме дъх.

Хендрика вдигна глава над плетивото си с появата на Йост ван дер Линде на палубата. Йост я стрелна с поглед, изпращайки й потайна усмивка. Хендрика щеше да му се усмихне в отговор, но видя, че майка й я наблюдава и бързо сведе глава.

Йост само вдигна рамене и се отдалечи.

Кристиан намери случката за интересна. По-късно щяха да се повеселят по този повод.

* * *

— Нямаш никакъв шанс — каза му Кристиан.

Йост гледаше втренчено водата. Той вдигна глава.

— Какво казахте, подтърговецо?

— Казах, че нямаш никакъв шанс с това момиче.

— Това някакъв установен факт ли е?

— Пасторът не си отделя и за миг очите от нея и освен това я е обещал на сина на коменданта в Батавия.

— Откъде ви е известно всичко това?

— Такава ми е работата — да знам всичко.

Йост вдигна рамене.

— Може и да имате право — каза той и запали лулата си. — Компанията няма особена нужда от пастори, предполагам, освен когато се налага да се воюва в името на Бога. Аз самият също не се нуждая от пастори. Това изненадва ли ви?

Кристиан поклати глава.

— А кои са другите момичета?

— Тази с русите къдрици е Елизабет Пост. Баща й е бил войник; воювал е с Мануман в Батавия, загинал е преди две години. Онова мършавелче е сестра й, Алида. Съвсем скоро се е омъжила. Онзи мухльо, на чиято ръка е увиснала, е съпругът й. Но те не те вълнуват, ти си като омагьосан от Хендрика.

Той отправи погледа си към морето.

— Такова голямо и красиво момче като теб. Какво нещастие е да ти отнемат най-лакомите парчета от устата разни педерастчета и комендантски синчета. Ама ако ти беше пълен джобът, тогава, а?

Йост го стрелна с убийствен поглед.

Кристиан се усмихна.

— Не ти се подигравам, абсолютно сериозен съм. В действителност и аз не се различавам много от теб. И аз не мога да си позволя онова, което желая. Двамата имаме повече общи неща, отколкото можеш да си представиш.

Йост отново се загледа към жените, по-специално в Хендрика.

— Не ми излиза от ума.

Кристиан го потупа по рамото.

— Точно в този момент нямаш и най-малкия шанс — рече той и се разсмя. — Но това може да се промени, стига само да го пожелаеш много силно. — И той се отдалечи, разтърсван от смях, изчезвайки надолу по стъпалата.