Колин Фалконър
Източна Индия (74)

Глава 74

Вилем Грот и Теунис Куик се канеха да отплават към канала на риболов. Извикаха пастора да им извлече един от саловете от плитчините. Беше й много трудно да не изпита жалост към него, докато той се препъваше в острите като бръснач корали и накрая рухна във водата. Мъжете на сала се разсмяха и циничните им крясъци отекнаха от брега, където Стротман и Герит ван Хоек гледаха сцената.

— Тая отрепка не става за нищо — каза Грот. — Защо просто не го откараме на дълбокото и не го удавим?

— Остави го на Стротман — изкрещя Теунис Куик. — Той иска да се поупражнява малко с меча си.

Пасторът стоеше изправен в очакване на присъдата си, целият прогизнал, с уста, увиснала като на тъпо животно. Само се забавляваха с него, но той едва ли го съзнаваше. Ако някога вземеха решение наистина да приключат с него, повече нямаше да има никакви подобни увертюри. Корнелия вече беше наясно с нещата.

— Хайде да го оставим да налови риба за вечеря — предложи Стротман.

Грот и Куик скочиха от сала. Пасторът се опита неумело да се отдръпне, но те го докопаха лесно, шляпайки през плитчините. Накараха го да остане във водата до кръста, докато се мъчеше да се оправи с въжето примамка, което му дадоха.

— Виж Велтен — обади се Стротман. — Какви ги върши?

Велтен запляска през плитчините към сала, който се люшкаше на няколко крачки от брега. Ван Хоек изкрещя предупреждение към Куик и Грот, но те се забавляваха прекалено много с униженията на пастора, за да му обърнат внимание.

Опитва се да избяга, проумя изведнъж Корнелия. Решил е, че сега е моментът. Тя мълчаливо се замоли да успее.

Той почти бе стигнал сала, когато Питер Робен, който ловеше риба за Куик на плажа, скочи на крака и хукна след него. Стротман и Ван Хоек изтичаха обратно до палатките си и се появиха с мечове и малки кръгли щитове. Корнелия сграбчи Стротман за ръката. Той я отблъсна и тя политна към земята, удряйки си главата в един камък. После припадна. Когато дойде на себе си, Велтен бе успял да отдалечи сала от брега с помощта на пръта. Робен се биеше със Стротман и Ван Хоек в плитчините. Стротман замахна с меча си, но Робен рязко наведе глава и го блъсна в гърдите, а после падна във водата. Ван Хоек нанесе свиреп удар с меча по гърба на Робен, който, вместо да падне, се нахвърли върху него с юмруци. Беше почти два пъти по-нисък и гледката беше забележителна: той ревеше с цяло гърло и замахваше срещу Ван Хоек, като принуди Стротман да залитне в плитчините.

После той се спусна след Велтен и сала.

В този момент Грот и Куик се добраха до плажа, но бяха прекалено далеч, за да променят нещата. Докато Стротман и Ван Хоек успеят да се изправят, Робен вече бе нагазил в дълбоката вода. Грот се втурна след него, но се спъна и отново падна. Изправи се, пищейки, тъй като се бе нарязал на коралите. Робен заплува към сала.

— Настигни го! — изкрещя Куик от брега.

— Не мога да плувам!

Велтен издърпа Грот на сала. Целият беше облян в кръв, но жив. Велтен насочи сала към канала. Приливът и течението сега им бяха в помощ и не след дълго те представляваха само точка на хоризонта. Бяха успели да избягат с един от трите годни сала, с които разполагаха, и се насочиха право към дългия остров при Микиел ван Тексел и хората му.

Дългият остров

Микиел се бе втренчил отвъд лагуната. Войниците му се бяха скупчили на брега около него, с пепеляви лица, докато Велтен разказваше историята си. Тя надхвърляше всякакво въображение. Микиел не можеше да повярва, че такива неща могат да се случват сред християни. Велтен им разказа как Кристиан управлява острова, сякаш е негово лично кралство. Сякаш той и другите около него били връхлетени от някаква лудост. Изпратили коменданта и повечето от пасажерите на острова с тюлените, след това рано една сутрин отишли там със саловете си и ги избили всички; преследвали ги и ги съсекли като късоопашати буревестници.

После събрали всички жени в една палатка и ги използвали за утоляване на животинските си страсти. Принудили дъщерята на пастора да стане съпруга на Йост ван дер Линде.

— А Корнелия Норстрант?

— Кристиан я държи за себе си — отвърна Велтен.

Двамата мъже трепереха от възбуда и студ. Морякът Питер Робен имаше дълбока рана на гърба, където мускулът беше разсечен до самата кост. Би трябвало да е мъртъв. Ризата му бе подгизнала от кръвта, която продължаваше да избликва на пресекулки по гърба му.

Микиел нареди на ефрейтора да им даде одеяла и да превърже раните им по най-добрия начин. Помогнаха им да изкачат брега и ги отведоха до импровизираните палатки, които бяха издигнали.

— Издърпайте сала на брега! — нареди Микиел на войниците си. — Побързайте. Скоро ще се стъмни.

— Какво ще кажеш за всичко това? — попита Вестервелд.

— Обяснението е само едно.

— Но Кристиан ван Сант е служител на компанията!

— Вече не е.

Той се вгледа отвъд канала. Беше само въпрос на време, преди тази убийствена сбирщина от чиновници и контета да тръгне да ги преследва. Добре, те щяха да им подготвят хубава изненада.

— Какво ще правим сега? — попита Вестервелд.

— Длъжни сме да спасим жените — каза Микиел. — Сега вече разполагаме със сал, с който можем да посетим нашите приятелчета.

Скалите Хутман

Кристиан крещеше с цяло гърло, крачейки напред-назад, а устата му пръскаше пяна, която се стичаше по брадата му. Дори грамадният Стенховер стоеше с наведена глава.

— Как можахте да им позволите да откраднат един от саловете? — изкрещя Ван Сант.

— Крюгер е виновен — обади се Стенховер. — Аз го оставих там на стража.

Крюгер изглеждаше жалък, докато ровеше пясъка с обувките си.

— Е? — изръмжа Кристиан.

Крюгер не пожела да отговори.

— Те бяха в палатката на жените — обади се Гилес Клемент.

— Какво?

— Крюгер и Тен Брок. Трябваше да пазят саловете, а вместо това отидоха в палатката на жените.

Той се извърна с отвращение от тях.

— Знаем ли кой беше?

— Велтен, икономът.

— Другият беше Питер Робен, морякът — допълни Грот. — Съсякох го с меча си. Помислих, че съм го убил. Велтен Стротман ме спъна, иначе щях да го довърша. Той вдигна ръка да покаже дълбоките порезни рани от коралите.

— Не съм го спъвал! Робен го бутна и го събори!

Кристиан се обърна към Крюгер и Тен Брок. Значи, заради тази идиотска проява на разврат бяха изгубили един от трите си сала. До този момент всичко протичаше по мед и масло; този случай обаче усложняваше много плановете им. Ако Робен и Велтен успееха да се доберат до дългия остров, тогава щеше да им се наложи да потеглят натам, за да си върнат обратно сала. Сблъсъкът с войниците на Микиел ван Тексел нямаше да е така лесен, както онази разходка, когато избиха няколко уплашени момчета на Тюленовия остров.