Метаданни
Данни
- Серия
- Епично приключение (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- East India, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Стоянов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Колин Фалконър
Заглавие: Източна Индия
Преводач: Тодор Стоянов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: KALPAZANOV ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Радост Георгиева
Технически редактор: Никола Христов
ISBN: 13: 978-954-17-0304-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8012
История
- — Добавяне
Глава 82
Той събра всички в палатката си и извади ковчежето на комодора; показа им купчината синджири, медальони, гривни и пръстени, всички прилежно подредени в гнездата от червено кадифе. Всички останаха без дъх при гледката на това съкровище.
Той повдигна капака с театрален жест и извади втори ключ, с който да отключи втора кутия под първата. Всички възкликнаха, когато в ръката му се появи пръстенът с голямата камея на Константин, в гнездо от позлатено сребро. Камъкът беше толкова голям, че се побираше в двете му разтворени длани. Той им го протегна да го разгледат. Но не позволи на никого да го докосне и да го изцапа с мръсните си пръсти.
— Това е най-големият ахат в познатия свят — прошепна им той. — Ето, вижте Константин, един от най-великите римски императори от древността, изобразен на колесницата си. Двата кентавъра отзад влачат падналите му врагове. Този същият камък е бил подарен на самия римски император преди тринайсет века. По някакъв начин се е озовал в ръцете на художника Рубенс, който го е дал на Секор да го изтъргува тайно в Изтока. Бил предназначен за самия индийски император Джахангир! Струва най-малко пет хиляди гулдена.
Мъжете подсвирнаха и заклатиха глави.
После Кристиан посегна към дървената кутийка до ковчежето.
— А това тук, за което дори и компанията не знае, Секор е възнамерявал да го изтъргува под масата.
Той го вдигна високо, всички да го видят. Беше ваза, висока едва седемнайсет сантиметра, издялана от цял ахат, с цвят, преливащ от медно в млечнобяло, гравирана с изображения на гроздове и листа на лозници, обработена толкова фино, че на места изглеждаше почти прозрачно. По дръжките бяха гравирани двете лица на похотливия горски бог Пан.
— Това е безценно — продължи Кристиан, останал почти без дъх. — На хиляда години е, а може би и на много повече. Още колко съкровища можем да отмъкнем, когато напуснем тези острови на нашия велик кораб?
Всички те вече бяха напълно негови. Кой би желал да се върне към мизерния живот в Холандия, след като е вкусил истинската свобода тук?
— Как ще го осъществим? — попита Крюгер.
Кристиан отпи бренди от една сребърна чаша. Устните му блестяха от сиянието на газената лампа.
— Когато пристигне спасителният кораб, на сушата ще слязат първо офицерите. Всички ще се радваме, ще пием и ще празнуваме заедно спасението ни. А когато падне мракът и те всички се напият, ние ще им покажем съкровищата, които сме запазили за компанията и заради които ще им прережем гърлата.
Стенховер се изкикоти с дълбок гърлен смях. Струваше му се, че едва ли има човек, който толкова да си пада по прерязването на гърла.
— И тогава вече в мрака ще се прокраднем на кораба и ще се справим с останалата част от екипажа. Ако вземат шкипера с тях, работата ни ще се улесни много, защото той със сигурност ще ни помогне. И тогава ще използваме кораба, за да прехвърлим съкровищата от разрушения „Утрехт“, преди да се върнем като богати господа в Барбари.
— Господи, Крюгер — изкикоти се Йост и удари по рамото едрия чиновник с момчешки захилено лице. Беше като омагьосан от всичко това.
Вдигнаха тост за бъдещия си успех. Никога през живота им светът не се бе показвал толкова топъл или по-обещаващ, както през тази мрачна нощ на тези самотни острови. Разполагаха с всичко, което можеха да си пожелаят — жени и пиене и перспективата да станат още по-богати с още по-разкошен начин на живот. Самият Пан, ухилен им сочеше пътя. Нямаше по-прекрасна нощ от тази, с меч на колана и с топло бренди в стомаха.