Кристен Ашли
Ново начало (16)

Глава 15
В облаците

— Брачни консултации? — попитах телефона, поставен върху кухненския плот до мястото, където работех.

От другата страна беше Лор и аз го бях сложила на високоговорител, за да мога да продължа с приготвянето на сандвичите от курабии с шоколадови парченца, слепени с шоколадов крем. Двойна наслада. Истинска бомба. И ги правех, защото на следващия ден госпожа Макмърфи навършваше деветдесет години и тя може и да мислеше, че съм нацистка, но аз възнамерявах да бъда нацистка, която й носи лакомства за рождения ден.

— Брачни консултации — потвърди Лор.

Намазах щедро шоколадов крем върху една сладка и попитах:

— Да не си луд?

— Не — отвърна Лор с усмивка в гласа.

— Окей, щом така смяташ, нека тогава те попитам: действа ли?

— Научих, че очевидно няма нищо против, дето работя до късно, защото за три сеанса изобщо не го е споменала. За сметка на това я дразни фактът, че понякога не улучвам панера за пране с мръсните ми чорапи. Нещо, което изобщо не мога да си представя защо я дразни, при положение че два пъти в седмицата идва жена, която чисти и пере, така че на нея не й се налага дори да докосва мръсните ми чорапи. Така или иначе, сега много се старая да улучвам панера.

Знаех какво означава работа до късно. Бившият ми съпруг също работеше до късно. Аз ненавиждах това, но той обичаше работата си, искал бе да стане неврохирург още от шестнайсетгодишен, когато вуйчо му, който също беше такъв, му беше позволил да гледа една операция от залата за наблюдение.

Уви, сега знаех, че това дълго работно време невинаги е било единствено заради пациентите.

У нас също идваше жена да чисти, а Конрад не си правеше труда да хвърля дрехите си дори близо до панера. Това изобщо не ме дразнеше. Той работеше. Аз — не. Имах време да събера дрехите му и да ги пусна в панера.

Ако бяхме ходили на брачни консултации, може би бих споменала работата до късно… много предпазливо.

И пет пари не бих давала за прането.

— Лори… — започнах.

— Трябва да го направя — каза той.

Аз залепих втора курабийка върху първата и ги сложих настрани.

— Защо?

— Защото трябва да съм в състояние да кажа и на себе си, и на синовете ми, че съм направил всичко по силите ми.

Затворих уста, макар че отвътре кипях.

Прав беше. Трябваше да го направи, за да може да живее с онова, което щеше да се случи, каквото и да бе то, а и защото по този начин момчетата му щяха да видят, че е направил един последен опит с майка им, преди най-сетне (както се надявах) да реши да напусне жена си и да открие малко щастие за себе си.

Ненавиждах обаче мисълта за всичко, което онази вещица щеше да го накара да преживее дотогава, включително и по време на брачните консултации.

Така де — чорапи?

Сериозно?

— В такъв случай, щом си поел този ангажимент, предполагам, че гостуването за Деня на благодарността няма да го бъде — отбелязах и сърдито взех следващата курабийка.

— Говорих с Мариел за това. Обсъждаме дали да дойдем.

Едва не повърнах при мисълта как Злата вещица от Санта Барбара омърсява моята чудесна плажна стая за гости със злобата си.

Успях все пак да се преборя и заявих:

— Ако и тя ще идва, ще поканя Робин. Тази година децата й ще прекарат Денят на благодарността с бившия й, така че ще приеме на драго сърце.

— Мими — започна Лор подразнено.

— Мърсър и Харт обожават Робин — напомних му и действително беше така. Според племенниците ми тя беше страхотна.

— Робин направо подлудява Мариел — напомни ми той.

— Естествено, то е заради всичкото онова сексуално напрежение, което прехвърча между съпруга й и една красива, жизнерадостна жена, която знае какво е усещането, когато един задник ти разбие сърцето, така че ще е наясно, че си струва всяко усилие, за да направи един добър мъж щастлив.

— Нали си даваш сметка, че и ти, и Робин откачихте, когато съпрузите ви, ви изневериха, и сега се опитваш да ме сватосаш с най-добрата ти приятелка под носа на жена ми?

Изобщо не ме беше грижа какво говори за мен фактът, че думите му изобщо не ме смутиха.

И му обясних защо.

— Бих изпитвала угризения, ако жена ти все още даваше някакви признаци на живот. По дяволите, ако даваше някакви признаци, че все още е човешко същество. Не съм сигурна за закона, ти ще знаеш по-добре, но не мисля, че би могъл да изневериш на неживите, чиято единствена цел на този свят е да разпространяват злина. Всъщност дори не съм сигурна, че бракът ти е валиден. Възможно ли е да се вречеш на един вампир?

— Исусе, наистина си в гадно настроение — отбеляза Лор и развеселените нотки в гласа му още повече затвърдиха убеждението ми, че трябва да напусне жена си. Никой мъж, който все още обича съпругата си, не би допуснал някой, пък бил той и малката му сестричка, да говори лошо за нея.

Само че Лори не грешеше. Действително бях в лошо настроение.

Много лошо настроение.

И то беше, защото според мен нещата с Мики не вървяха много добре.

А то беше, защото все още не бяхме правили секс, нещо, което, принудена бях да призная, не би било никак лесно, тъй като почти не го виждах.

Всичко беше започнало много обещаващо и беше продължило по същия начин… цели два дни.

Първият, вечерята у нас, бе променен на вечеря у Мики, защото Аш искаше да приготви нещо, искаше да й помогна, а се чувстваше по-удобно в своята кухня, защото я познаваше.

Разбира се, отидох у тях. Не беше трудно. Трябваше просто да пресека улицата.

И ми беше приятно да готвя заедно с Аш.

Ала не беше само това. Да бъда у тях, преди баща й да се е прибрал от работа, означаваше да бъда възрастният в къщата и да сваля от плещите й част от товара по грижите за семейството, тъй като тя наглеждаше брат си, докато баща й го няма. Освен това бе очевидно, че обича женска компания и докато готвехме и си бъбрехме, двете бързо се сближихме. Тя излезе мъничко от черупката си, изгуби част от срамежливостта си и двете си изкарахме страхотно.

А после Мики се прибра от работа и всичко стана още по-страхотно, защото той беше Мики и си беше дошъл. Но и защото това не беше официално събиране за вечеря. А непринудено събиране на семейството за вечеря. Изядохме ястието на Аш пред телевизора, като Мики седеше до мен. Не бяхме демонстративни, нещо, с което се бях съгласила, защото все още беше прекалено рано за нещо такова пред децата, ала все пак той беше до мен и бе наистина вълнуващо да чувствам топлината на бедрото му до моето и да го усещам толкова наблизо, въпреки че не ме докосваше.

Когато вечерята свърши, той ме изпрати до нас и ние се целувахме зад затворената ми врата, страстно и разгорещено.

Най-сетне той сложи край с думите:

— Трябва да се връщам или онези двамата ще разберат какво правим.

Отново — така беше правилно.

И отново — аз се съгласих с това благоприличие.

Ала беше и разочароващо.

По време на вечерята се бяхме уговорили на следващия ден да заведа децата в „Гълъбовата къща“. Направихме го както миналия път — Мики ги откара до там и дойде да ги вземе.

Децата бяха пак така услужливи и очарователни, а обитателите и служителите на дома им се радваха толкова, колкото и преди.

Ала именно тогава нещата бяха започнали да се развалят.

Напълно разбираемо, Мики не можеше да прекарва цялото си време с мен, когато децата му бяха при него, нито пък можеше да им натрапва постоянно присъствието ми.

Което постави началото на нашите дни на кратки телефонни разговори, в които не си казвахме абсолютно нищо и чиято единствена цел, доколкото можех да преценя, бе да си напомним за съществуването на другия.

Имаше и есемеси, които, естествено, бяха още по-кратки.

А после Ашлин и Килиън отидоха при майка си, нещо, което ме учуди, като се имаше предвид поведението й тази седмица. Мислех, че Мики ще ги задържи или поне ще говори с нея за онова, което беше направила, предупреждавайки я, че то не бива да се повтаря, особено когато те бяха при нея, и какво щеше да се случи, ако това стане.

Мики не ми обясни решението си и аз не го попитах, защото нямах право на това.

Притесняваше ме, но нямах право да споделя и това. Те бяха негови деца, не мои; той познаваше Рианон и цялата им история, а аз — не. Така че си замълчах.

През седмицата, в която децата не бяха при него, научих точно колко натоварен беше животът му, докато се оправяше с децата, работата, която мразеше, и доброволната си служба като пожарникар.

Научих го, защото нямаше никакво време за мен.

Когато децата не бяха с него, той поемаше повечето от вечерните смени в пожарната. Наваксваше работата за Ралф, пропусната заради дневните дежурства, които даваше в пожарната, и когато децата бяха при него, и когато ги нямаше. Което означаваше, че не му оставаше никакво свободно време.

Тъй като „Закусвалнята на Уедърби“ беше съвсем близо до пожарната, той ме покани да вечеряме там през седмицата. Среща, която трая само един час, тъй като Мики трябваше да се връща в станцията. Среща, която свърши, без дори да получа целувка.

Имаше и още една свободна нощ, преди децата да се върнат. Нощ, в която говорихме по телефона, въпреки че той беше на дивана в къща, която се намираше срещу моята, а аз бях в разкошното си кресло в къща, която се намираше срещу неговата.

Говорихме половин час, преди той да заяви:

— Скапан съм, Ейми. Трябва да си легна.

Без да възразявам, защото беше уморен, аз го оставих да затвори.

Децата се върнаха и ние си направихме семейно излизане — отидохме в някакво заведение за хамбургери насред нищото, което, честно казано, беше мъничко плашещо (както мястото, така и самият ресторант, в който, без да е необходимо да правя пълна инспекция, знаех, че има цял куп нарушения на хигиенните норми).

Не можеше обаче да се отрече, че на децата страшно им хареса, хамбургерите бяха вкусни, а на мен ми беше приятно да бъда заедно с Мики и семейството му.

Ала ако не се брояха кратките телефонни разговори и есемеси, това беше всичко за тази седмица с Мики.

Сега децата му отново ги нямаше. Беше четвъртък, моите деца щяха да дойдат за уикенда, а отношенията ми с тях бяха такива, че все още беше прекалено рано, за да добавя Мики в уравнението.

Така че този уикенд нямаше да можем да се видим.

Сега беше почти пет часът, а той не се беше обадил, нито ми беше писал през целия ден. Всъщност последното съобщение, което бях получила от него, беше от предишния ден, в девет и половина сутринта, и гласеше: „Трябва да се уговорим нещо“.

„Така е — отговорила бях аз. — Имаш ли свободно време някоя вечер тази седмица?“

Така и не бях получила отговор.

Нищо.

Не исках да бъда разглезена, егоистична, „изтънчена“ наследница, но ако щях да имам мъж в живота си, исках наистина да го имам, а не призрака на мъж, който приемаше физически очертания само от време на време.

Не исках и да позволя на Конрад да унищожи възможността да открия нещо хубаво и стабилно (ако по някакво чудо с Мики все пак намерехме време да съградим връзка), като се чудя какво точно поглъща цялото време на Мики.

Факт беше, че бе излизал с Бриджит, високата, пищна червенокоса жена. Бях я споменала, ала той не беше казал нищо за нея.

Дали все още се срещаха?

Дали Мики я вместваше тук и там, винаги когато намереше малко време между работата и доброволната си служба в пожарната, грижите за децата си и това, да бъде с мен?

Доста време беше минало, откакто бях ходила по срещи, но Мики ми беше казал да скъсам с Брадли и аз го бях направила. Може би грешах, но това, че той очевидно не търпеше да бъда с друг мъж, още когато между нас нямаше нищичко, освен непрекъснати кавги и една целувка, ме навеждаше на мисълта, че бих могла да очаквам същото и от него и че макар и сравнително скорошна, връзката ни означаваше, че не можем да се виждаме с други.

Тъй като бях пораснала, би трябвало да повдигна този въпрос пред Мики просто за да съм сигурна, че и двамата мислим еднакво.

За съжаление, виждах го прекалено рядко, за да мога да го направя.

Ала то очевидно ме човъркаше.

Дали Бриджит все още беше част от картинката?

И накрая — Мики беше заявил направо, че мъжете имат нужда от секс, а аз живеех насреща му. Не го бях казала на глас, но беше общо взето сигурно, че съм му навита.

Харесваше ми мисълта, че иска да не бърза с мен, но аз живеех насреща му.

Един мъж си има своите нужди.

Също както и една жена.

А ето че той не искаше да се погрижи за тези нужди на никого от двама ни.

Какво ставаше?

Единственото хубаво от последните две седмици (а то бе много хубаво) бе, че нещата с моите собствени деца се развиваха добре. Пипа беше постъпила в гимназия и аз с трепет очаквах да разбера как се справя. Исках да знам как вървят нещата и при сина ми.

Така че ги попитах.

И те отговориха.

На телефона си.

В смисъл — не с есемеси.

Не бих могла да кажа, че разговорите продължиха часове наред и че в тях те ми разкриха душата си, казвайки, че ми прощават и че искат да прекарват повече време с мен.

Но аз се обаждах, те вдигаха, ние си бъбрехме и разговорите ни бяха дружелюбни и сравнително информативни, и колкото по-често се случваше, толкова по-малко сковано беше.

Внимавах да не прибързвам. Пусках им съобщения всеки ден просто за да знаят, че мисля за тях.

Те ми отговаряха.

Ала освен това след първата ми среща с Мики им се бях обаждала няколко пъти и те винаги вдигаха.

С изключение на един-единствен път, когато се беше включила гласовата поща на Одън.

Но той ми се обади по-късно, извинявайки се, че не е вдигнал, и споделяйки, че всичко е наред.

Бях извън себе си от щастие.

За това.

Ала заради нещата с Мики — забързани, разгорещени, луди, след които се бях понесла в облаците, само за да забуксуват изведнъж — ми беше тежко, превивах се под товара на тревогата, че нещо така вълнуващо, така обещаващо би могло да свърши толкова скоро, след като беше започнало.

Нямах търпение да видя дечицата ми този уикенд.

Ала положението с Мики беше преминало от разбираемо в объркващо, докато вече изпитвах по-скоро раздразнение, а не толкова тревога, че нещо, което приличаше на началото на щастие, би могло да увехне, преди да е разцъфнало.

— Да, в лошо настроение съм — отвърнах на Лор.

— Защо? Нали каза, че положението с децата се оправя.

— Така е.

— И че си открила някого, с когото да бъдеш.

— Така беше. Минало време.

— Мамка му — измърмори Лор. — Да не скъсахте вече?

— Първо трябва да го видя, за да скъсам с него, и освен това не съм сигурна какви са законите, този път тези за романтичните връзки, но предполагам, че е нужно да се виждате редовно и… ами и аз не знам, може би да сте правили секс поне веднъж, за да може развалянето на отношенията да се смята за скъсване.

Лор притихна.

— Там ли си? — повиках го аз.

— Тук съм… — Звучеше така, сякаш някой го души. — Правила си секс с него?

— Не — грубо казах аз и слепих поредните две курабийки. — Ти си мъж, ти ми кажи. Ако имаш някоя, която със сигурност знаеш, че ти е навита и освен това живее срещу вас, ще говориш ли с нея по телефона половин час, докато си седиш на дивана, преди да заявиш, че си скапан и трябва да си лягаш? Или ще събереш сили, ще отидеш у тях и ще я чукаш, докато й се извие свят?

— Вероятно би било по-добре да говориш за това с Робин? — предложи Лор.

— Робин не е мъж — отбелязах аз.

— В такъв случай вероятно би било по-добре да говориш за това с някой друг мъж, но не с мен, защото аз съм ти брат.

— Лор, сериозно ли?

— С Мариел не сме имали отношения от два месеца, а последният път трая десет минути и аз свърших сам.

Направих погнусена физиономия и издадох съответния звук, който брат ми чу.

— И така — продължи той, — искаш ли да говориш за секс с брат си?

— Май не — признах аз.

— Точно така. Обади се на Робин — нареди той.

— Тя е на пилатес.

Последва миг мълчание, а после Лор попита умолително:

— Моля те, кажи ми, че тя не е…

— Е — прекъснах го аз. — Любовницата на бъдещата бивша съпруга на бившия й е новата й инструкторка. Твърди, че класът е великолепен. Инструкторката знае коя е тя. Понякога трите пият заедно чай. Сближава ги общата омраза.

— Исусе Христе — измърмори Лор.

— Всъщност е много полезно.

— Откачено е, също като нея — отвърна Лор. — Пък и тя се опари достатъчно лошо, не би трябвало да си проси още.

— Тя се възстановява, Лори — казах меко. — Остави я да го направи по своя си начин.

Отново се възцари мълчание, преди Лор да отговори:

— Е, добре.

Направих още един сандвич от курабийки и казах:

— Май трябва да те оставя да затвориш.

Трябваше да го оставя да затвори, защото имаше работа.

А на мен ми предстоеше вечер, изпълнена с нищо.

— Окей. Ще ти кажа, когато реша за Деня на благодарността.

— Би било страхотно, Лори. Надявам се, че остатъкът от деня ти ще мине добре.

— Твоят също, миличка. И, Мими?

— Да?

— Бавното невинаги е лошо — меко каза той.

Имаше право. Бавното вероятно не беше лошо.

Почти пълен застой обаче беше нещо съвсем друго.

Не споделих това с брат ми, а казах просто:

— Благодаря, Лори.

— Ще се чуем скоро.

— Да.

— Чао, Мими.

— Чао, Лори.

Затворих и продължих с курабиите, като си мислех, че става късно, а не бях планирала нищо за вечеря, с надеждата, че има възможност да хапна с Мики.

След като сандвичите от курабии бяха готови и опаковани за транспорт на следващия ден, аз почистих и си дадох сметка, че вечерята с Мики няма да се случи, и тогава се ядосах, защото не бях извадила от фризера нищо да се размрази, а в хладилника нямах никакви продукти.

Отворих го и видях, че единствената ми възможност е да си приготвя омлет, което изобщо не звучеше съблазнително.

Но все пак беше нещо.

Така че си съставих план. Омлет. Вино. Книга. Вана. Легло.

И никакъв Мики.

Преди да се заловя с това вълнуващо преживяване, изпратих есемеси на децата и по този начин си осигурих единственото приятно изживяване за деня, когато получих отговорите им.

Вече бях настъргала сиренето, накълцала чесъна, нарязала гъбите и разбивах яйцата, когато телефонът ми иззвъня.

На екрана пишеше „Мики“.

Изгледах го яростно и видях, че часовникът отгоре показва шест без десет.

Исках да го оставя да си звъни, да се включи гласовата ми поща, да накарам Мики да положи повече усилия да се свърже с мен, ала това беше дребнаво.

А аз вече не бях дребнава.

Така че вдигнах и включих телефона на високоговорител.

— Здравей — поздравих.

— Прибирам се от работа.

Какво?

Не.

Все тая.

— Вълнуваща новина — отвърнах.

Той не каза нищо в продължение на няколко секунди, а после заяви:

— Забравих дали си сложи бекон в хамбургера.

— Моля?

— „Тинкър“. Ще донеса хамбургери за вечеря. Спомням си, че в твоя имаше сирене и гъби. Но не си спомням за бекона.

Щеше да ни вземе вечеря от „Тинкър“, страшничкото заведение насред нищото?

Не, нямаше.

— Не се тревожи за мен. Аз ще вечерям омлет.

— Какво?

— Правя си омлет. В този момент. Има какво да вечерям.

— Правиш си омлет за вечеря… — каза той, сякаш не можеше да повярва.

— Гладна съм — отвърнах.

— Хамбургерите на „Тинкър“ са по-хубави, бейби.

Постройката и местоположението на заведението може и да бяха съмнителни, ала не можеше да се отрече, че хамбургерите щяха да бъдат по-вкусни от омлет.

— Вече разбих яйцата. Ако не ги приготвя сега, ще трябва да ги изхвърля — обясних.

В гласа му, когато отговори, се долавяше усмивка:

— Ейми, ти не си знаеш парите. Все ми се струва, че можеш да изхвърлиш едно-две яйца.

— Действително съм доста заможна, както неведнъж сме обсъждали — отвърнах хапливо. — Което не променя факта, че на този свят има хора, които умират от глад, така че би било безотговорно и безчувствено да имаш храна и да я изхвърлиш.

— Тогава метни още едно-две яйца и когато дойда у вас, ще ти правя компания — отвърна той, звучейки така, сякаш би предпочел да изяде керемида между две филии пред един омлет.

— Ти можеш да си вземеш хамбургер. Омлетът е само за мен. И не може да дойдеш у нас. Имам планове за вечерта.

Изобщо не звучеше развеселен, когато отговори:

— Имаш планове?

— Да.

— Какви планове?

— Ще си мия косата — сърдито казах аз. — А сега маслото в тигана се разтопи, така че трябва да затварям. Сигурна съм, че ще се чуем по-късно… някой ден.

— Ейм…

Прекъснах, изключих звука на телефона и го обърнах с екрана надолу, така че да не мога да виждам дисплея. Когато той започна да вибрира, бучейки върху плота, го натъпках в едно чекмедже и като взех дистанционното на стереоуредбата, си пуснах Били Холидей.

Денят беше сив и дъждовен. Хранех се сама. Мики вероятно все още излизаше с една червенокоса жена, която не бях аз. И смяташе, че може да се появи у нас винаги когато му се отвореше прозорец, в който да ме вмести.

Беше време за блус.

Тъкмо се канех да забия без никакво желание вилица в готовия омлет, когато на вратата се затропа.

Обърнах рязко глава и през стъклото видях Мики.

А, не, нямаше да ми блъска по вратата, сякаш той беше ядосан, при положение че той ми беше казал, че трябва да се уговорим нещо, аз се бях съгласила и попитала кога, а той не си беше направил труда да ми отговори.

Нямаше да си стоя вкъщи и с трепет да очаквам вниманието му!

Нито пък щях да бъда от онези жени, които се задоволяват с трошичките внимание, подхвърляни им от мъжа.

Животът му беше натоварен? Имаше много задължения? Налагаше се да бъдем търпеливи и да планираме моментите си заедно?

Можех да го направя.

Стига да седнехме да поговорим като възрастни хора, така че и двамата да знаем как стоят нещата.

Но не и Мики да си мисли, че ще си стоя вкъщи, чакайки го да се появи с някакви си хамбургери.

И тъй като бях един от тези възрастни хора, не онзи, който блъскаше по нечия врата, реших да бъда достатъчно зряла и да му го обясня.

Пуснах вилицата, отправих се решително към вратата и отворих.

— Имам звънец, ако не си забелязал — информирах го язвително.

Той пристъпи напред и движението на едрото му тяло не ми остави друг избор, освен да се отместя от пътя му.

След това се обърна и затвори вратата.

— Трябва ли ти нещо? — попитах.

— Миеш си косата, а? — сърдито попита той на свой ред.

— Да — отвърнах. — Макар че все още не съм стигнала до тази част от вълнуващата ми вечер. Преди обаче да го направя, ще съм ти задължена, ако престанеш да блъскаш по вратата ми, която има много красиво витражно стъкло, което наистина харесвам и бих предпочела да си остане на мястото. Така че за в бъдеще ще те помоля да използваш звънеца.

Той сложи ръце на хълбоците си и попита:

— Какви са тези игрички, Ейми?

Аз скръстих ръце на гърдите си и отговорих:

— Какви игрички, Мики?

— Казах ти, че ще дойда и ще донеса вечеря. А ти си яхнала метлата и ми излизаш с тези простотии без никаква причина.

— Не ми каза, че ще дойдеш. Попитах те кога си свободен тази седмица. Попитах те вчера сутринта. Оттогава не съм чула нищичко от теб.

— Отне ми няколко часа, докато отговоря, но го направих и ти казах, че днес ще донеса вечеря.

— Не си.

— Съм.

— Не си.

— Мамка му. — Той се изви назад и разпери ръце. — Съм.

Аз го изгледах яростно и решително се върнах в кухнята. Извадих телефона от чекмеджето и отворих съобщенията между нас, след което се върнах, впила свиреп поглед в него.

— Не си.

Ядосаните му очи се насочиха към екрана, а после се присвиха и той извади собствения си телефон.

Отне му известно време да прерови съобщенията си, докато стоях насреща му, скръстила ръце на гърдите си, преди най-сетне да промърмори:

— Мамка му, изпратил съм го на Джанис Куилър.

Стомахът ми се сви.

— И коя е Джанис Куилър? — попитах.

Мики вдигна очи към мен.

— Една клиентка на Ралф.

— Нима? — попитах ехидно.

Лицето му придоби буреносно изражение.

— Да, Амелия. Клиентка на Ралф. И ми отговори, че не разбира, а аз пък не разбрах какво не е разбрала, така че й изпратих нещо за работата, за която всъщност си пишехме. Отговорих на въпроса й. Съобщенията спряха и така и не си дадох сметка, че съм се объркал.

Е, това очевидно беше грешка, и то съвсем невинна.

Ала незнайно защо, гневът ми изобщо не се уталожи.

Нито пък този на Мики.

Разбрах го, когато той заяви:

— И никак не ми хареса намекът, че Джанис е нещо повече.

— В такъв случай може би ще намериш малко време, за да споделиш как стоят нещата между теб и Бриджит.

— Бриджит? — Изглеждаше объркан, сякаш никога в живота си не беше чувал това име.

Господи!

Наистина ли?

— Да — отвърнах. — Виждаш ли, когато стана ясно, че между теб и мен като че ли се случва нещо, ти недвусмислено даде да се разбере, че трябва да разкарам Брадли. Беше неловко и аз и бездруго се канех да го направя, но в случай че все още имаш някакви съмнения, ще потвърдя, че действително сложих край на всичко между мен и Брадли. А сега бих искала да знам как стоят нещата с теб и Бриджит.

— Излязохме два пъти.

— Това ли е отговорът ти? — настоях.

— Не съм сигурен от какво повече се нуждаеш — отвърна той рязко.

— Смяташ ли отново да излезеш с нея? — обясних и буреносното му изражение стана направо ураганно.

— Наистина ли ме питаш това?

— С теб излязохме само веднъж, Мики. Може и да съм поизгубила тренинг, но смятам, че си в правото си да не очакваш да не можеш да излизаш с никоя друга толкова рано във връзката ни. Вярвам обаче, че е мое право, ако не го искаш за себе си, да не го очакваш и от мен.

Той вдигна ръка, щракна два пъти с пръсти и процеди:

— Осъзнай се, бейби. В момента не се изясняваш с бившия си. — Аз съм — той се наведе към мен — Мики.

Почувствах как очите ми се разширяват, главата ми сякаш щеше да изригне.

— Наистина ли току-що ми щракна с пръсти пред лицето?

— Да, след като очевидно се беше пренесла в някой от разговорите ти с тип, който би бил достатъчно голямо копеле, за да те накара да скъсаш с един задник, така че самият той да може да започне нещо с теб, като в същото време продължава да излиза с друга. Този тип не съм аз.

— Е, съжалявам, че те обезпокоих с този разговор, ала ще поднеса извиненията си, като ти напомня, че всъщност не сме водили този разговор, нито кой знае колко други, при положение че изобщо не се виждаме.

— Ейми, аз работя.

— Давам си сметка за това, Мики.

— Имам деца — продължи той.

— И това не ми е убегнало.

— Освен това посвещавам на Пожарната служба всичкото време, което мога да им отделя.

— И то никак не е малко — отбелязах аз.

Буреносното му изражение се стопи, отстъпвайки място на ядосана, изненадана предпазливост.

— Това проблем ли е за теб?

Аз поклатих невярващо глава.

— Правиш ли онова, което винаги си искал?

— Според мен достатъчно ясно дадох да се разбере, че именно от това се нуждая, което прави коментара ти, че му посвещавам твърде много време, доста дразнещ.

— Може би бях принудена да направя този коментар, защото ти прекарваш много време, вършейки цял куп други неща и никое от тях не включва мен — отвърнах аз.

Изражението му отново се промени — изумление, примесено със зрънце отвращение.

— Значи, истерясваш, защото искаш да ти дам повече от себе си?

— Не, Мики Донован — ядосах се аз. — Истерясвам, защото искам да ми дадеш знак, че ти искаш нещо от мен.

Горната част на тялото му се люшна назад, гласът му утихна.

— Знаеш, че е така, Ейми.

— Нима? Извинявай, но ми е убегнало.

— Цял куп неща са ми на главата и ти го знаеш.

— Прав си. Разбирам го. И не бих имала проблем с това. Излизали сме само веднъж и си давам сметка, че това не ме изстрелва начело на списъка ти с приоритети. Но бих искала някакъв знак, че поне си надраскал името ми в него.

Лицето му отново придоби сурово изражение.

— С всичките гадости в живота ми, когато допусна една жена в него, имам нужда от малко разбиране.

— Щеше да го имаш — отвърнах аз, — ако знаех какво трябва да разбирам.

— Щеше да го знаеш — грубо изрече той, — ако беше попитала, по дяволите.

— Отлично — процедих аз и разперих ръце. — Смятай това за официалното ми питане.

Очите му припламнаха.

— Исусе, ама че многознайка.

Веждите ми подскочиха.

— Да разбирам ли, че отхвърляш искането ми?

— Да, бейби — процеди той и тръгна към мен. — Искането ти се отхвърля, докато не се успокоя и не съм в състояние да разговарям с теб, без в същото време да ми са иска да те нашляпам по дупето.

Нямах възможност да направя драматичен жест, като му отворя вратата, защото той се движеше толкова бързо, че стигна до нея преди мен, но все пак успях да изпратя една последна стрела.

— Ще ти бъда задължена, Мики.

Запратих думите в гърба му, точно преди той да затръшне вратата зад себе си.

Вперих свиреп поглед в нея, а после се втурнах и я заключих.

След което се отправих решително към кухнята, обгърната от гласа на Били Холидей, пуснах телефона на плота и се взрях в омлета върху фантастичната ми нова чиния, опитвайки се да се сдържа да не го вдигна и да го метна през стаята.

Били едва беше започнала песента си, когато на вратата отново се заблъска.

Погледнах натам и видях Мики, очертан зад стъклото.

— Този мъж минава… всякакви граници — възмутих се и отидох да отворя. Вдигнах очи нагоре и почти изкрещях: — Стига си блъскал по…

Не можах да довърша, защото в следващия миг Мики вече ме целуваше. Настойчива, властна целувка, която казваше „млъкни“, докато в същото време ме изблъска вътре и затвори вратата с крак.

Сложих ръце на гърдите му, откопчих се и сърдито прошепнах:

— Не мога да повярвам…

Това също не довърших, защото ръката на Мики се вдигна, сграбчи ме за тила и ме притегли към него толкова яростно, че се блъснах в тялото му миг преди устата му отново да се впие в моята.

Опитах да се освободя, като в същото време отново вдигнах ръце, за да се оттласна от гърдите му. Той обаче улови първо едната, а после и другата ми китка с една ръка, задържайки ги здраво между нас.

Което означаваше, че единственото, което можех да направя, бе да откъсна устни от неговите и да наредя на висок глас:

— Свали си ръцете от мен!

Той го направи.

Аз отстъпих яростно назад.

Той пристъпи яростно към мен, наведе тяло и рамото му се блъсна в корема ми.

В следващия миг вече прекосяваше площадката, носейки ме със себе си.

— Мики! — изкрещях.

Той не отговори.

Побесняла от ярост, реших, че едно падане от рамото му едва ли ще ме убие, така че извъртях тяло, мъчейки се да се отскубна.

Той обаче беше обучен пожарникар и просто промени хватката си и продължи напред.

По коридора.

Към спалнята ми!

— Пусни ме на земята, Мики Донован! — изпищях аз.

Той го направи, ала едва след като сложи коляно върху леглото и ме метна от рамото си върху завивката.

А после останах без дъх, защото тежестта му се стовари отгоре ми.

Взрях се в яростните му, разгорещени, невероятно красиви сини очи и начаса ме осени мисълта, че са такива заради мен.

Заради мен.

— Мики — прошепнах.

И това бе всичко, което успях да кажа, преди той отново да започне да ме целува. Облечен в прашните си работни дрехи, тежестта и горещината му ме притискаха към леглото, устата му беше върху моята, влажна, гореща и властна.

Бях се опитала да го отблъсна.

И се бях провалила.

А ако бях научила нещо, то бе кога да престана да се съпротивлявам, когато това не води доникъде, и да открия друг начин да получа онова, което искам.

Така че направих именно това и го целунах.

В мига, в който го сторих, от гърдите му се откъсна еротичен, мъжествен звук, който потъна в гърлото ми и изригна между краката ми.

Започваше се.

И като никога щях да получа онова, от което аз се нуждаех.

И го получих.

Но Мики ми помогна.

Не ме беше грижа за прашните работни дрехи. Не се притеснявах, че съм загубила тренинг. Не се тревожех, че няма да му го дам така, както му харесва.

Просто взех онова, което исках, целувайки го, докосвайки го, разкъсвайки ризата му.

Той се изви, за да ми даде възможност да го направя, и отново се хвърли върху мен, обръщайки ме, така че аз се озовах отгоре, а после се изпъна, без да престава да ме целува. Принудена бях да го възседна, ръцете му сграбчиха ръба на блузката ми.

Вдигнах ръце и той я изхлузи, запращайки я на пода. След това сложих длани от двете страни на главата му и се канех да се наведа за нова целувка, но спрях, когато Мики ме изпревари, прокарвайки устни по кожата над бежовата дантела на червения ми сутиен, а после, без предупреждение, взе зърното ми в устата си през коприната, светкавично и грубо.

Гърбът ми се изви в дъга и аз се отърках в слабините му.

Сбъркала бях.

Сега се започваше.

И беше напълно необуздано.

Той вземаше.

Аз вземах.

Той хапеше, ближеше, смучеше, целуваше, галеше и опипваше.

Аз хапех, ближех, смучех, целувах, галех и опипвах.

Мики може би нямаше да се съгласи, но за мен беше по-добре, защото имаше толкова много от него, което да взема по толкова много начини, и всичко беше горещо и зашеметяващо.

И ето че аз останах единствено по бикини, Мики остана само по дънки, устните ни бяха впити, езиците ни — преплетени, телата ни — притиснати плътно, ръката ми беше върху ципа му и докосваше нещо кораво, дебело и дълго, и обещаващо, и тогава аз извиках, защото Мики прекъсна целувката ни и ме издърпа нагоре.

Намести се по гръб и ме сложи върху себе си.

Върху себе си.

Обкрачила лицето му.

Едната му ръка ме издърпа надолу, другата се повдигна, дръпна бикините ми настрани и в следващия миг езикът му потъна в мен.

О, господи.

Да.

— Мики — изохках.

Мики не каза нищо. Устата му беше заета с друго.

И той продължи да ме чука с нея, да ме ближе и смуче, карайки ме да се издигам все по-нависоко и по-нависоко, да полетя, преди да проникне с два пръста в мен и да засмуче клитора ми, и ето че аз се реех в облаците, извила гръб и стенейки, разтърсвана от тръпки, докато не свърших.

Беше толкова невероятно, че не можех да дишам. Скимтях и стенех, а той продължи да ме смуче и да ме чука с пръсти, тласкайки ме все по-нависоко, докато изведнъж не спря, и като ме свали нежно, смъкна бикините от краката ми, обърна ме по гръб и се отпусна върху мен.

— Мики — прошепнах; все още го чувствах, все още се реех в облаците.

Усетих също така нещо между краката си.

— Хубаво ли беше? — прошепна той.

Хубаво?

Не.

Нямаше думи, които да опишат как се чувствах, когато Мики ме накара да полетя в облаците.

— Да — отвърнах, останала без дъх.

Видях усмивката, лумнала в горящите му очи, преди да ме предупреди:

— Приготви се за още.

И преди да съм успяла, потъна в мен.

О, да, онова, което бях докосвала, бе обещаващо.

Кораво. Дебело. Дълго.

Невероятно.

Гърбът ми се изви в дъга, краката ми се обвиха около него, обгръщайки го плътно, докато той потъваше в мен яростно, дълбоко, забързано.

— Да — простенах и отново се понесох нагоре.

— Да — изръмжа той и ме целуна.

Отвърнах на целувката му, притискайки го към себе си, плъзгайки ръце по мускулите на гърба му, по късо подстриганата му коса, поемайки го по-дълбоко, по-близо, жадуваща и той да полети в облаците заедно с мен.

Знаех, че е на ръба, можех да го усетя, да го вкуся, а после го изгубих.

Ала само за секунда, защото той излезе от мен, обърна ме по корем, разтвори краката ми с коляно, намести се, придърпа ме за хълбоците и отново влезе в мен, а пръстите му се впиха под ребрата ми, докато нахлуваше в мен.

— Да — повторих задъхано, притискайки се в него, за да поема тласъците му докрай.

Мики не каза нищо разбираемо, ала мощта на стоновете му не отстъпваше на тази на тласъците му и двете ме издигаха все по-нависоко.

— Мики — простенах, когато отново започнах да се рея в облаците.

— Тапицирана табла — беше неговият отговор.

Прекалено изгубена в случващото се, единственото, което бях в състояние да направя, бе да се извия назад и да примигам.

А после вече не се извивах.

Той излезе от мен, отново ме обърна, повдигна ме и тръгна на колене, докато не се блъснах в таблата на леглото, а той нахлу в мен.

Погледнах в сините му очи и простенах:

— Миличък.

— Да, Ейми — изръмжа той; едната му ръка беше обвита около кръста ми и ме придържаше към него, докато другата се плъзна по хълбока ми и се спусна отпред.

Палецът му откри клитора ми в същия миг, в който пенисът му потъна дълбоко в мен.

— Миличък — простенах аз и достигнах върха, ръцете ми се обвиха около раменете му, петите ми се забиха в дупето му. Оргазмът ми беше толкова силен, че сърцевината ми го сграбчи, докато аз се вкопчих в останалата част от тялото му, борейки се за въздух. Полетях толкова високо, че сякаш не беше останал кислород, докато по тялото ми се разливаше блаженство.

— Мамка му, удивително — изръмжа той, преди да простене: — Ейми — и продължи необуздано, заровил лице в шията ми, издигайки ме все по-нависоко, удължавайки оргазма ми, докато и той не се присъедини към него.

Тласъците му станаха по-меки и по-бавни, докато най-сетне се плъзна в мен за последен път и остана там. Устните му прокараха пътечка по шията ми, по линията на челюстта ми, откриха устата ми, езикът му проникна в нея и той ме целуна, влажно и сладостно.

Аз го притиснах към себе си и отвърнах на целувката му.

Най-сетне, останала без дъх, откъснах устни от неговите и зарових лице в шията му.

Мики извади ръката си измежду нас, прокара я по корема ми и като ме притисна до себе си в еротична, сладка прегръдка, попита:

— Добре ли си, бейби?

О, да.

Повече от добре.

Въпреки че ме беше разбил.

Той ме стисна лекичко, подканящо.

— Ейми.

— Добре съм — отвърнах немощно.

Той го чу. Разбра го.

Знаеше, че ме е разбил.

Разбрах го, когато тялото му се разтресе и в гърдите му отекна нисък, удовлетворен смях.

А после се отдръпна настрани и аз разбрах какво прави, когато ме свали от скута си, сложи ме в леглото и допрял устни до шията ми, промълви:

— Ей сега се връщам.

След това се надигна и метна върху мен завивките, които беше издърпал изпод нас.

Взирах се в тавана в продължение на един дълъг миг, а после се обърнах настрани, изтегнах се лениво и отметнах косата, паднала върху бузата ми.

— Май е минало доста време от последния ти път? — попита той нежно.

Ако току-що не ме беше разбил, тази забележка навярно би ме подразнила.

Само че той го беше направил, а отговорът беше очевиден, като се имаше предвид, че бях изгубила, контрол и бях свършила два пъти (а може би три), така че казах просто:

— Аха.

Все така широко усмихнат, той се наведе към мен, подпирайки се на матрака, и доближи лице на сантиметри от моето.

— Омлетът си стои на плота, да разбирам ли, че не си вечеряла?

— Не съм — отвърнах.

— Обичаш ли китайско?

— Аха — отвърнах.

Усмихнатите му очи обходиха лицето ми и в тях се появи спираща дъха смесица от нежност и развеселеност, още нещо, което аз му бях дала, така както той го даваше на мен.

— Ще поръчам по телефона — заяви той.

— Пелмени с рак и сирене и сладко-кисел сос — избрах си аз начаса. — Изненадай ме с основното ястие.

Погледът му престана да блуждае и се впи в мен.

— Нали си даваш сметка, че по този начин ще проявим безотговорност и безчувственост към гладуващите хора по света, като изхвърлим омлета? Яйцата се развалят бързо.

Бяха ми останали достатъчно сили, за да присвия очи:

— Не ме ядосвай, Мики.

Той дойде по-близо и понижи глас.

— Мисля, че от това мога само да спечеля, бейби.

Прекалено заситена, за да захапя, аз само извъртях очи.

— Ще говорим, докато ядем — продължи той, когато отново го погледнах.

— Да, миличък, това би било хубаво — отвърнах, задържайки очите му.

Той дойде съвсем близо и ме целуна леко.

След това се отдръпна, а аз, без да помръдвам и мускулче, го гледах как се навежда, за да вземе тениската си, облича я и излиза от спалнята.

Когато Мики го правеше, дори нахлузването на мръсна тениска изглеждаше еротично.

Въздъхнах.

А после се сгуших по-удобно в леглото, мислейки си, че всъщност беше минало много добре.

Мики вече не се срещаше с Бриджит.

Още по-обещаващо бе това, че дори толкова рано във връзката ни очакваше да не излизам с други и възнамеряваше да ми отвърне със същото.

Това, че не ми беше писал от вчера сутринта, бе най-обикновено недоразумение.

Беше направо феноменален в леглото.

И харесваше китайска храна.

Да, беше минало наистина добре.

Така че, сама и гола в леглото ми, докато Мики поръчваше храната, аз се усмихнах.

* * *

След като приключи с поръчката, Мики се върна при мен и ми каза, че ще прескочи до вкъщи, за да си вземе душ и да се преоблече.

След това отново приседна на ръба на леглото, но този път ме взе в прегръдките си и ме целуна продължително, преди да сложи край, като ме целуна по носа, след което ме сложи обратно на леглото, изправи се и се отдалечи.

Аз бях разбита, но току-що бях правила секс с Мики. Щяхме да вечеряме заедно, сами в къщата ми.

И изобщо не се тревожех как да се държа и за какво да говоря.

Нямаше да пропилея тази възможност.

Така че в мига, в който чух входната врата да се затваря, аз отметнах завивките и скочих от леглото.

Сложих си ново бельо (кремаво, дантелено, сексапилно) и чифт широки панталони за йога (които Джоузи не беше одобрила, поглеждайки ги с отвращение и заявявайки, че според нея панталоните за йога предвещават кончината на модата). Съчетах ги с нежнорозов кашмирен пуловер с дълбоко деколте на гърба, събрано от тънка кашмирена лента, която минаваше през раменете.

Прибрах косата си в небрежен кок на тила, оставяйки няколко кичура около ухото и шията, които се надявах да изглеждат очарователно и съблазнително.

След това изхвърчах от спалнята, отървах се от омлета, поизчистих набързо и се втурнах наоколо, палейки свещи и лампи, така че да създам уютен и романтичен ефект.

Отново пуснах Били Холидей — вече не бях нещастна, но тя беше подходяща за най-различни случаи.

Тъкмо вадех чинии, когато Мики се върна.

Улови очите ми, усмихна се, а после погледът му обходи къщата и се върна на мен, а върху лицето му се появи самодоволно изражение.

Не ме беше грижа. Знаеше, че си падам по него, а аз исках да знае, че онова, което бяхме споделили току-що, и това, че сме заедно, е важно за мен.

Можеше да бъде самодоволен, щом иска. Той беше невероятно красив.

И точно в този миг беше само мой.

Поръчката ни пристигна, Мики плати и аз донесох чинии, прибори и салфетки до дивана, докато той вадеше храната. Налях си чаша вино, а на Мики — бира (с каквато бях започнала да се запасявам, когато бе станало вероятно той да ми гостува, и която досега не бях имала възможност да му предложа).

Мики се облегна назад с пролетно рулце в чинията си, а аз потопих крайчеца на пелмена в сладко-киселия сос, който стоеше на дивана между нас, върху късче от кафявия плик, в който беше пристигнала поръчката ни.

Навела капещото крайче над чинията, приковала очи в него, аз казах тихичко:

— Харесва ми да прекарвам време с теб, Мики.

— Усетих го, Ейми.

При този отговор, аз вдигнах очи към него и пъхнах пелмена в устата си.

Докато дъвчех, Мики продължи:

— Искам да знаеш, че и на мен ми харесва да прекарвам време с теб, бейби.

Кимнах и преглътнах.

— И двамата сме страшно заети — каза той. — Няма да е лесно. Просто трябва да се постараем да направим така, че да си струва.

Прав беше за това.

Когато продължи, тонът му се беше променил.

— И да си призная, за мен се разбираше от само себе си, че и сама ще го схванеш.

Не беше обвинение. Звучеше почти извинително.

Във всеки случай аз го приех като извинение.

— Разбирам, че си зает, Мики. Не това казвам. И не го приемай като нещо лошо, просто споделям. Но дори знаейки, че си зает, не ми е приятно, че с всичките неща, с които си ангажиран, нямаш много време за мен.

— Вече обявих, че поемам работа на частно.

Стиснала забравената си чиния с парчето пелмен в нея, аз го зяпнах.

— Вече?

Очите му се стоплиха.

— Ти ми даде идеята. И тя беше добра. Обмислих я и си казах — защо да чакам? Или ще успея, или ще се проваля, но така или иначе, трябва да знам, и то колкото се може по-скоро. Така че споменах на няколко души, поговорих с неколцина от момчетата. След дъжда миналата седмица двама души ми се обадиха, защото покривите им течали, но не искали Ралф да се заеме. Искали мен.

Усмихнах се широко и казах развълнувано:

— Това е страхотно, Мики.

Той ми се усмихна в отговор, напъха остатъка от рулцето в устата си, сдъвка го и след като преглътна, продължи:

— Изпратих няколко от момчетата да се погрижат и да свършат работата както трябва, и освен това се срещнах с Арни, за да проуча какво трябва да направя, за да открия фирма. Започнах работа и по този въпрос.

— Арни? — Оставих чинията на скута си, за да си взема още един пелмен.

— Арни Уивър — отвърна той. — Местен адвокат. Той и партньорът му са единствените адвокати, които познавам и харесвам.

Надявах се, че това няма да помрачи една евентуална среща между него и Лор, но не казах нищо.

— Значи, си по-зает от обикновено — отбелязах.

Гласът му стана по-дрезгав.

— Не, Ейми. Обикновено съм зает. Сега определено съм по-зает, но винаги съм си зает. Ала сега, когато поговорихме за това, няма да приемам за даденост нито отношенията си с теб, нито онова, което се опитваме да изградим.

Усещането за лекота, което ме изпълваше, стана още по-силно и аз отново го дарих с усмивка.

— А в замяна аз ще се опитам да проявявам повече разбиране.

Той ми отвърна с усмивка, ала неговата беше различна. Сексапилна.

— Би могла. Или пък би могла да се ядосаш, да си защитиш правата, да се държиш като многознайка и да си спечелиш два-три оргазма.

Усетих как коленете ми омекват и знаех, че ако не седях с кръстосани крака на дивана, а се изправех, те сигурно щяха да се подкосят.

Скрих реакцията си и вместо това поклатих глава, сякаш той ме дразнеше, и се залових с пелмена си.

— Макар че, след като моята изтънчена наследница бе толкова необуздана заради мен, май трябва да се погрижим редовно да си получава оргазми.

Усетих как по тялото ми полазват тръпки, които се вдигнаха нагоре към зърната ми, когато прочетох в погледа му колко много иска да ми го даде.

И колко много искаше аз да му отвърна със същото.

Това ми харесваше. И исках повече.

Беше плашещо, но не можех да отрека, че от мига, в който го видях, исках всичко от Мики.

Ала когато получавах, трябваше и да давам.

— Оценявам, че си толкова мил — казах меко. — И все пак трябва да бъда търпелива и да не забравям колко неща са ти на главата.

— Добре би било, скъпа — отвърна той също така меко. — Но пак ти повтарям, ако се отнеса нанякъде или се зарина в работа и не ти давам онова, от което се нуждаеш, искам да ми кажеш. И двамата палим лесно. Бързо ни кипва. — Устните му потръпнаха. — Стига само след това да се сдобрим.

Харесваха ми всички начини, по които Мики показваше, че може да се сдобрява, така че лапнах следващия пелмен и му се усмихнах с очи.

— Само едно нещо — каза той.

— Да? — попитах, след като преглътнах.

— Аз не съм той.

Застинах и с усилие, успях да изрека:

— Мики.

— Разбирам, че те е наранил. Разбирам, че може да ти отнеме известно време, докато се съвземеш от това. Ала аз не съм той. Вече ти казах, че никога не бих причинил нещо такова на една жена, а имай предвид, че с жена като моята имах достатъчно причини да го направя. Но аз не го сторих. Ако имаш нужда от помощ за това от приятелките ти или от мен — давай. Аз съм насреща. Ще намеря време за теб, за нас, защото това е важно. Определено ще намеря време. И двамата сме достатъчно обременени от миналото си, знам, че и така искам много от теб. Но то няма да ми попречи да поискам още нещо. Не мога да ти обещая, че ще правя всичко както трябва, и това е гадно, но ти вече го знаеш, като се има предвид как стигнахме дотук. Ала никога няма да ти причиня нещо такова и ти трябва да го знаеш.

— Окей, Мики — прошепнах.

— Окей — отвърна той. — А сега ела тук и ме целуни.

Закрепих чинията, избягвайки сладко-киселия сос, и се наведох към него, за да му дам целувка. Той ми помогна, като също се наведе към мен и сложи ръка на тила ми.

Беше мимолетно докосване, но страшно ми хареса.

Все още бях близо до него, когато той заяви:

— Ще прекарам нощта с теб, Ейми.

— Окей, Мики — прошепнах отново.

Той се наведе и докосна устните ми, а после ме пусна и се облегна назад.

Аз също се облегнах, довърших пелмена си и посегнах към супата.

* * *

— Мики — изохках и полетях.

Той ме остави да полетя, а после ме целуна, докато отново и отново проникваше в мен.

Спуснах се от облаците, но продължих да се рея, усещайки го да се движи в мен. Чувайки звуците, които издаваше. Поемайки го с пръсти и уста. Движейки хълбоците си заедно с неговия усилващ се ритъм. И му помогнах да се зарее с мен, докато той не плъзна ръка по моята, вдигайки я над главата ми и приковавайки сплетените ни ръце към възглавницата.

Стисна ме здраво, докато потъваше дълбоко в мен и аз изстенах силно.

Сърцето ми полетя.

И дарих Мики със същото.

Как бе възможно с тежестта му върху мен, тялото му — слято с моето, да ми се струва, че се рея?

Знаех, че се е съвзел, когато хълбоците му спряха да потръпват между моите, и като отърка носа си в моя, той взе устата ми в бавна, дълбока и нежна целувка.

Най-сетне сложи край, като плъзна устни по линията на челюстта ми, излезе нежно от мен, претъркулвайки се настрани, но ме покри със завивките, преди да стане от леглото и да отиде гол в банята.

Проследих го с очи, наслаждавайки се невероятно на гледката на изваяното му дупе, а после се надигнах и седнах на ръба на леглото. Протегнах се и взех тениската му от пода, облякох я и оправих леглото, грабвайки бикините си.

Обух ги и тъкмо отивах към банята, когато той излезе от там.

Мики — чисто гол насред стаята ми.

Имаше страхотно дупе и невероятен гръб.

Ала гърдите и другите му атрибути бяха още по-хубави.

Той спря и наведе глава, а аз се повдигнах на пръсти. Сложих леко ръка върху плоския му корем, докато устните ми докосваха неговите.

Той се отдръпна, а аз влязох в банята и се насочих право към чекмеджетата в дрешника ми.

Смених тениската на Мики с къса сатенена нощничка с цвят на пепел от рози, обточена с бледобежова дантела и тънки презрамки, които се кръстосваха на гърба.

След това излязох с тениската на Мики в ръка, угасих осветлението в банята и се върнах в спалнята.

Където заварих Мики Донован в леглото ми. Беше се пъхнал под завивките, излегнат на една страна, с лакът на възглавницата и глава — подпряна на ръката му, дългите му крака бяха омотани в чаршафите, очите му бяха приковани в мен. Очи, които сега ми казваха, че адски харесва нощничката ми.

Аз го изпивах с очи.

Имах това. Имала го бях.

Всичко това бе само за мен.

Исках да заплача. Исках да подскачам от щастие.

Вместо това пуснах тениската му и се присъединих към него в леглото.

Той ме грабна в мига, в който го сторих, и зарови лице в шията ми, докосна я с устни, с език, преди да ме стисне по-здраво в прегръдките си и да ме завърти със себе си, за да угаси лампите на нощните шкафчета.

След това ме намести с лице към него под завивката, вплетени в едно, и като плъзна нос по моя, прошепна:

— Лека нощ, Ейми.

— Лека нощ, Мики — прошепнах аз в отговор.

Той се надигна, целуна ме по челото и се намести в леглото, обвивайки ръце около мен.

Аз се притиснах в него и му отвърнах със същото.

Не мислех, че ще го направя.

По дяволите, не исках да го направя.

Исках единствено да лежа в леглото си в тъмното, с Мики Донован до себе си и да се опивам от това чувство.

И наистина го направих.

Ала го направих, заспивайки бързо.