Даниъл Силва
Черната вдовица (63)

61.
Мемориалът на Линкълн

Той бе дошъл пеш, сам мъж с тъмна коса, около метър седемдесет и три висок, бе облечен с широко вълнено палто, за да се пази от вечерния хлад, и носеше раница на рамо. По-късно ФБР щеше да установи, че „Хонда Пайлът“ с регистрационен номер от Вирджиния го бе оставила на ъгъла на 23-а улица и Конститюшън Авеню. Хондата бе продължила на север по 23-а улица към Вирджиния Авеню, където бе завила наляво. Мъжът с дебелото вълнено палто и раница тръгнал на юг през далечната западна страна на парка Нешънъл Мол във Вашингтон към Мемориала на Линкълн. Няколко служители на американската паркова полиция стояха на пост в подножието на стълбите. Те не провериха, дори като че ли не забелязаха мъжа с раницата и палтото.

Монументът, построен във формата на гръцки дорийски храм, бе осветен с топла златиста светлина, която сякаш се излъчваше отвътре. Мъжът с раницата спря за няколко секунди на мястото, където д-р Мартин Лутър Кинг бе произнесъл речта си „Имам една мечта“. След това продължи нагоре по последните стъпала и влезе в централното помещение на мемориала. Двайсетина туристи се бяха събрали пред близо шестметровата статуя на седналия Линкълн. Още толкова имаше в двете странични помещения пред огромните гравирани реплики на Обръщението от Гетисбърг и втората реч при встъпване в длъжност. Мъжът остави раницата близо до основата на една от прочутите колони, извади мобилен телефон от джоба си и започна да снима статуята. Странно, но устните му се движеха.

В името на Аллах, всемилостивия, милосърдния…

Млада двойка попита мъжа на развален английски дали би ги снимал пред статуята. Той отказа, извърна се рязко и забърза надолу по стълбите към езерото. Прекалено късно служителка на парковата полиция — жена на двайсет и осем години, майка на две деца, забеляза оставената без надзор раница и извика на туристите веднага да напуснат мемориала. Миг по-късно полицайката бе обезглавена от дъга от сачми, която полетя от раницата при детонацията, същото се случи и с мъжа и жената, които бяха помолили да бъдат снимани. Атентаторът беше повален от взривната вълна. Турист от Оклахома на шейсет и девет години, ветеран от Виетнам, без да знае, помогна на убиеца да се изправи и за добротата си бе прострелян в сърцето с пистолет „Глок 19“, който мъжът извади изпод палтото си. Той успя да убие още шестима, преди да бъде застрелян от парковите полицаи в подножието на стълбите. Щяха да загинат общо двайсет и осем човека.

До избухването на бомбата хондата вече спираше пред главния вход на Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“. От нея слезе мъж, който влезе в Залата на щатите. Неговото палто бе същото като на мъжа, атакувал Мемориала на Линкълн, но той не носеше раница; бомбата беше прикрепена към тялото му. Той мина покрай центъра за посетители към главния офис, където взриви устройството. Тогава от хондата изскочиха още трима мъже, включително и шофьорът. Всички бяха въоръжени с бойни полуавтоматични пушки AR-15. Те избиха ранените и умиращите в Залата на щатите и след това се придвижиха методично от театър „Айзенхауер“ към Операта и после към Концертната зала, като застрелваха когото срещнеха. Щяха да загинат общо триста души.

Докато пристигнат първите части на градската полиция, тримата оцелели терористи бяха пресекли пеш Рок Крийк Паркуей и влизаха във вашингтонското пристанище. Там те се придвижваха от ресторант на ресторант и убиваха безмилостно. „Фиола Маре“, „Никс Ривърсайд Грил“, „Секвоя“: всичките бяха засипани от куршуми. Те отново не срещнаха съпротива от градската полиция: американците, изглежда, бяха сварени неподготвени. Или може би, мислеше си ръководителят на атакуващата клетка, Саладин ги бе измамил. Тримата мъже презаредиха оръжията си и поеха към сърцето на Джорджтаун в търсене на нови жертви.

Точно в този хаос две жени — една тъмнокоса и една руса: обекти едно и две, както бяха познати — влязоха в задния паркинг на „Кий Бридж Мариот“. Там чакаше втора кола под наем — „Тойота Корола“. Много по-късно щеше да се установи, че колата е оставена по-рано същия ден от мъжа, който бе доставил самоубийствените жилетки в „Тайсънс Корнър Сентър“.

Обикновено обект едно, израелската агентка, шофираше, но този път обект две, французойката, седна зад волана. Тя излезе от паркинга и мина с пълна скорост покрай малката кабина на служителя, като счупи бариерата и пое към изхода към шосе „Лий“. Екипите на спецчастите, разположени на паркинга, не приложиха смъртоносна сила срещу французойката, защото не бяха получили разрешение от президента или директора на ФБР. Дори екипите за наблюдение на ФБР останаха като вкаменени за секунди, понеже не получаваха напътствия от НАЦ. Миг по-рано те бяха чули по радиостанцията нещо, което им прозвуча като експлозия. А сега от НАЦ идваше само тишина.

От изхода на хотела към шосе „Лий“ се завиваше само надясно. Французойката обаче пое наляво. Тя избегна идващите насреща коли, като влезе наляво по Норт Лин Стрийт, и след няколко секунди препускаше през Кий Бридж към Джорджтаун. Екипите под прикритие на специалните части и наблюдението на ФБР нямаха друг избор, освен да повторят безразсъдните действия на французойката. Две коли излязоха от изхода към шосе „Лий“, още две по Норт Форт Майър Драйв. Когато стигнаха до Кий Бридж, королата вече завиваше по Ем Стрийт. Тя нямаше проследяващо устройство и вътрешни микрофони. От височината на моста екипите на ФБР видяха към Джорджтаун да проблясват червени и сини светкавици.