Оноре дьо Балзак
Онорин ^[0] (33)

Тридесет и трета глава
Повелите на църквата

Тогава се уговорихме как трябва да се държа вечерта, когато отида при нея. Това ставаше през август, денят беше горещ, предвещаваше буря; небето изглеждаше бакърено, цветята разпръскваха тежък аромат, беше душно като в парилник и аз с изненада установих, че се молех графинята да е заминала за Индия. Но я видях: седеше под едно дърво на дървена пейка с облегалка, краката й бяха опрени на малко дървено столче и едва се подаваха изпод бялата муселинена рокля със сини панделки; беше без шапка, буклите падаха от двете страни на лицето й.

Без да става, тя ми посочи с ръка мястото до себе си и каза:

— Нали нямам никакъв изход?

— В живота, който сама сте си устроили — възразих аз, — но не и в живота, който аз искам да ви устроя; стига само да поискате и ще бъдете много щастлива…

— Но как? — попита тя.

Цялото й същество изразяваше въпрос.

— Писмото ви е в ръцете на графа.

Онорин скочи като подплашена сърна, отдалечи се няколко крачки, тръгна из градината, постоя известно време неподвижна, после отиде и седна сама в салона. Като й оставих време да се съвземе от този неочакван удар, аз се качих при нея.

— И това ми било приятел! По-скоро предател, а може би и шпионин на моя мъж!

Инстинктът у жените се равнява на прозорливостта у великите хора.

— Нужен беше отговор на писмото ви, нали? Само един човек на света можеше да ви го даде… И така, прочетете отговора, скъпа графиньо, а ако и след това не виждате изход в живота, „предателят“ ще ви докаже, че е истински приятел: ще намеря за вас манастир, откъдето властта на графа ще е безсилна да ви извади, но преди да отидете там, изслушайте противната страна. Съществува един божествен и човешки закон, на който дори омразата се подчинява, и той повелява да не се издава присъда, преди да се чуе защитата. Досега вие осъждахте, без да искате нищо да знаете, запушвахте си ушите като децата. Но една седемгодишна всеотдайна любов има своите права. Длъжна сте да прочетете отговора на вашия мъж. Чрез вуйчо ми му предадох копие от писмото ви и вуйчо ми го попита какъв ще бъде неговият отговор, ако жена му му напише подобно писмо. Така че вие не сте компрометирана ни най-малко. Старецът лично ще донесе отговора на графа. От уважение към самата себе си ще трябва в присъствие на този човек и в мое присъствие да прочетете писмото, в противен случай бихте постъпили просто като едно вироглаво и сърдито дете. Направете тази жертва пред обществото, пред закона, пред Бога.

Тъй като не виждаше в тази снизходителност никакво посегателство върху женската си воля, тя се съгласи.

Всичките ми усилия през последните четири-пет месеца се градяха в името на тази минута. Но не завършват ли и пирамидите с връх, върху който може да кацне само една птичка?… Графът възлагаше всичките си надежди на този върховен час и го дочака.

През целия си живот не си спомням по-забележителна гледка от появата на моя вуйчо в десет часа вечерта на прага на този салон в стил помпадур.

Посребрената му коса, която се открояваше на фона на черното облекло, необикновено спокойното му лице оказаха магическо въздействие върху графинята: стори й се, че бяха сложили живителен балсам върху раните й, сякаш я бе озарил един лъч от неговата добродетел, излъчваща светлина, без сама да знае.

— Господин свещеникът на „Белите мантии“ — съобщи госпожа Гобен.

— С известие за мир и щастие ли идвате, скъпи вуйчо? — попитах го аз.

— Винаги намираме щастие и мир, щом съблюдаваме повелите на църквата — отговори вуйчо ми, като предаде на графинята следното писмо.