Оноре дьо Балзак
Онорин ^[0] (5)

Пета глава
Социална аутопсия

Когато стана дума за литература, разговорът се насочи към вечната тема, най-сигурната стока в литературата: прегрешението на жената.

Възникнаха две мнения и се завърза спор кой е по-виновен за прегрешението на жената: тя или мъжът?

Трите присъствуващи дами — жената на посланика, консулшата и госпожица Детуш, които естествено се ползуваха с безупречна репутация, бяха безпощадни към жените.

Мъжете се опитаха да докажат на прекрасните представителки на нежния пол, че жената може да си запази известни добродетели и след падението.

— Докога ще играем на криеница? — прекъсна ги Леон дьо Лора.

— Casa vita (животе мой скъп) — каза консулът на жена си, — идете да сложите децата да спят и ми пратете по Джина малката черна чанта, която е на писалището ми.

Консулшата стана без нито дума, което доказваше, че обича мъжа си, тъй като вече достатъчно добре знаеше френски, за да разбере, че я отпращат.

— Ще ви разкажа една история, в която и аз участвувам, а след това ще поспорим. Струва ми се детинско да аутопсираме въображаем мъртвец. За дисекция преди всичко е необходим труп.

Всички с удоволствие се приготвиха да слушат, още повече че всеки от тях беше говорил достатъчно дълго и разговорът замираше, а тъкмо такъв момент трябва да издебне разказвачът. Ето какво разказа генералният консул.