Оноре дьо Балзак
Онорин ^[0] (3)

Трета глава
Тайнствената история на генералния консул

Сега, след като се запознахме поотделно с всеки от гостите, лесно можем да си обясним отсъствието сред тях на всякакъв етикет, както и на много жени, и то между най-видните, любопитни да узнаят дали мъжкият талант на Камий Мопен не вреди на женските прелести на госпожица Детуш, с една дума, дали не се подават панталони под полата.

От обяда до леката вечеря, поднесена в девет часа, разговорът не замираше — ту весел, ту сериозен, непрестанно разнообразяван от остроумията на Леон дьо Лора, известен като най-големият шегобиец на Париж, както и от прояви на добър вкус, в които няма нищо чудно, като се имат предвид поканените; за литература почти не стана дума, но в този типично френски турнир, при който скачаха от един предмет на друг, неминуемо щяха да стигнат и дотам, макар и само за да се докоснат до тази дълбоко национална тема. Но преди да дойдем до онзи обрат в разговора, който накара генералния консул да вземе думата, не е зле да кажем нещо за семейството му и за самия него.

Тридесет и четири годишният дипломат, женен от шест години, беше живо копие на Байрон. Голямата известност на лицето на лорда ни избавя от задължението да обрисуваме лицето на консула. Въпреки това трябва да отбележим, че замечтаният му израз не беше ни най-малко престорен. Лорд Байрон беше поет, дипломатът беше поетична натура; жените умеят да долавят тази разлика, която обяснява, но съвсем не оправдава някои техни увлечения. Красотата на консула в съчетание с благородния му характер и с неговия уединен живот, изпълнен с труд, беше запленила една богата наследница от Генуа.

Богата наследница от Генуа! Този израз може да предизвика усмивки в Генуа, където поради обезнаследяването на дъщерите жените рядко са богати; но Онорина Педроти, единствена дъщеря на банкер, който нямаше наследници от мъжки пол, правеше изключение.

Колкото и да е ласкателно да вдъхнеш страст, генералният консул, изглежда, нямаше никакво намерение да се жени. Независимо от всичко след двегодишна близост и след неколкократно застъпничество на посланика по време на пребиваването на двора в Генуа, бракът беше сключен. Младият човек даде съгласието си не толкова поради трогателната привързаност на Онорина Педроти, а по-скоро под влияние на някакво неизвестно събитие — една от онези кризи в интимния живот на човека, които потокът от ежедневни грижи погребва тъй бързо, че и най-естествените постъпки по-късно ни се струват необясними. Такива скрити причини понякога са в основата и на най-значителни събития в историята.

Във всеки случай такова беше мнението на град Генуа, където според някои жени прекомерната сдържаност и меланхолията на френския консул се обясняваха единствено с думата „несподелена страст“.

Нека отбележим между другото, че жената никога не се оплаква, когато предпочетат друга, тя охотно се жертвува в името на общото дело. Онорина Педроти, която вероятно би намразила консула, ако беше пренебрегната от него без причина, не само не престана да обича suo sposo^[1], но дори го обикна още по-силно, щом разбра, че е влюбен. Жените признават правото на първенство в сърдечните дела. Всичко е позволено, щом се касае за пола.

Човек не може да бъде дипломат безнаказано: съпругът беше ням като гроб до такава степен, че търговците в Генуа заподозряха някаква тънка сметка в поведението на младия консул, който щеше да изтърве богатата наследница, ако не беше изиграл така успешно ролята на мним болен в любовта. Дори истината да беше такава, тя се стори на жените прекалено унизителна, за да повярват в нея. Дъщерята на Педроти намери в своята любов утеха, приспивайки тайната си мъка в люлка от италианска нежност и ласки.

Впрочем сеньор Педроти нямаше причини да се оплаква от избора, наложен му от неговата любима дъщеря. Могъщи покровители в Париж бдяха за кариерата на младия дипломат. Съгласно обещанието, дадено от посланика на тъста, генералният консул стана барон и командир на ордена на Почетния легион. Самият сеньор Педроти бе удостоен с графска титла от краля на Сардиния. Той даде зестра един милион.

Колкото до състоянието на casa^[2] Педроти, изчислявано на два милиона, спечелени от търговия с жито, то се падна на младоженците половин година след сватбата, тъй като първият и последен граф Педроти умря в 1831 година.