Оноре дьо Балзак
Онорин ^[0] (12)

Дванадесета глава
Благородно приятелство

Когато почувствувах синовна привързаност към този човек, загадъчен за мен и разбираем за хората, които смятат, че думата „чудак“ е достатъчна да обясни всички тайни на сърцето, аз се заех да променя облика и реда в къщата.

Нехайството към личните интереси стигаше у графа до глупост при водене на сметките му. Притежаващ близо сто и шестдесет хиляди франка рента, без да се смятат доходите от длъжностите му, три от които не подлежаха на облагане с данъци, той харчеше шестдесет хиляди франка, като при това най-малко тридесет отиваха за прислугата.

След края на първата година изгоних всички тези мошеници и помолих графа да използува влиянието си и да ми помогне да намерим по-почтени хора. В края на втората година графът беше по-добре обслужван, по-добре хранен и се радваше на всички съвременни удобства в дома си; имаше на разположение хубави коне и кочияш, на когото плащах на месец и на кон; обедите в дните, когато даваше приеми, поръчвани у Шеве по предварително уговорени цени, му правеха чест; с всекидневното меню се занимаваше една отлична готвачка, която вуйчо ми намери, помагаха й две момичета; разходите, без да се смятат покупките, сега възлизаха едва на тридесет хиляди франка; наехме още двама прислужници и благодарение на техните грижи домът на графа възвърна целия си предишен блясък, тъй като тази стара постройка с избила тук-таме ръжда, красива и величествена, беше занемарена през последните години.

— Не се учудвам — каза графът, като узна тази равносметка, — че слугите ми направиха състояние. За седем години двама мои готвачи отвориха гостилници!

— За седем години сте изгубили триста хиляди франка — продължих аз. — И вие, който като прокурор произнасяте в съда присъди за злоупотреба, в собствения си дом поощрявате кражбата.

В началото на 1826 година очевидно графът престана да ме наблюдава и ние станахме толкова близки, колкото могат да бъдат един началник и неговият подчинен. Не беше ми казал нищо относно бъдещето ми, но усилено се занимаваше с моята подготовка като наставник и като баща. Често ме караше да събирам материали за най-трудните му дела, пишех някои от докладите му, а той ги поправяше, като ми обръщаше внимание на различията ни в тълкуването на закона и в заключенията.

Когато най-после дадох такава добра работа, която той не би се поколебал да представи като своя, радостта на графа ме възнагради; той забеляза това и го оцени. Тази незначителна случка оказа върху суровата на пръв поглед душа на графа неподозирано въздействие. Той произнесе за мен, казано на съдебен език, окончателна и неподлежаща на обжалване присъда: улови с две ръце главата ми и ме целуна по челото.

— Морис — възкликна той, — вие не сте вече просто мой секретар; още не знам какъв ще станете за мене, но ако нищо не се промени в живота ми, може би ще ми бъдете като син!

Граф Октав ме беше представил на най-добрите семейства в Париж, където ходех вместо него с неговия лакей и с неговата карета в твърде честите случаи, когато точно преди тръгване той внезапно променяше решението си, поръчваше кабриолет и отиваше някъде… Но къде? Там беше цялата загадка.

По радушния прием, който ми оказваха, можех да съдя за чувствата на графа към мен и за значението на неговата препоръка. Беше внимателен като баща и с готовност посрещаше всичките ми нужди, още повече че аз бях скромен и самият той трябваше винаги да се сеща вместо мен.

Към края на месец януари 1827 година у графиня Дьо Серизи така не ми вървеше в играта, че загубих две хиляди франка; не ми се искаше да ги взема от наличните си пари. На следния ден дълго се колебах дали да поискам тази сума от вуйчо, или да се доверя на графа. Предпочетох второто решение.

— Вчера — казах му, докато той закусваше — упорито губех на карти, но се заинатих и продължих да играя; дължа две хиляди франка. Ще ми позволите ли да взема тези две хиляди франка от годишната си заплата?

— Не — отвърна ми той с подкупваща усмивка. — В обществото човек трябва да има отделна кесия с пари за игра. Вземете тези шест хиляди франка и се разплатете; от днес нататък ще делим разноските наполовина: щом в повечето случаи ме замествате, не бива самолюбието ви да страда.

Не благодарих на графа. Благодарността би му се сторила нелепа помежду ни. Тази подробност ще ви разкрие естеството на нашите отношения.