Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
taliezin (2021)

Издание:

Автор: Пелин Велков

Заглавие: Брод

Издание: първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: повест

Националност: българска

Печатница: ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: април 1981

Редактор: Божанка Константинова

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Елена Падарева

Коректор: Цанка Попова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14955

История

  1. — Добавяне

Посвещение или стрижба

1.

Голяма тревога била за жените — да не се засрамят пред гостите. Такъв празник бил рядкост и трябвало да бъде както се полага. Навършил съм три години и дядо казал:

— Дойде време да направим стрижба на мъжа. Гответе се, жени, за неделя!

За мене била цялата тревога. Три години ножица не докосвала косата ми. Според някакъв старинен обичай, навършването на третата година се придружавало със стригане и отпразнуване на възмъжаването на момчето. Мъжки празник. Събрали се на гуляй роднини и приятели на дядо и тато. Не е нужно да се казва каква трапеза е имало, какво и колко се е яло и пило. Само чутото от баба ще кажа, защото аз нищо не помня от този ден:

— Когато стана твоята стрижба, половината от старите хора в селото се изпонапиха, та с кола ги откарваше баща ти до домовете им, па един взе, че и умря на другия ден.

Радвах се. Как не — мой празник. Но ми беше мъчно за този старец, дето умрял на другия ден. Както казва баба, старите се насъбрали и насядали на една дълга трапеза на двора. Мен ме турили на видно място. Дядо взел ножицата и започнал да стриже косата ми, като оставил само на темето едно снопче. Този кичур дядо заплел на плитка и за да не се разпилява косичника, залепил го с восък. Всички дигнали павурчета и бъклици и пили и викали нещо, но баба не знае точно какво, защото това били мъжки благословии, дето се пускали и лоши думи, та жените нямали работа там. Навярно това ще са били пожелания да стана добър мъж, труженик и войник. В това време в широкия двор около трапезата разигравали коне младите хора — препускали, прескачали плетищата, изправяли конете на задни крака. Мен ме турили да стоя прав на един кротък кон, после ме провирали под корема му и не знам още какви такива гяволии. С други думи, готвили ме да стана смел ездач.

Тържеството минало по реда си с гайди и кавали, както се полага, тропнали и хорце, и ръченица и толкоз. А на другия ден баща ми отрязал плитката:

— Обичаят си е обичай — рекъл той на мама, — но няма да оставим детето да ходи за кашмер.

Прибрала мама плитката, скътала я. Когато бях на петнадесет години, искаше да ме зарадва, та ми я показа. Пък аз само се усмихнах на старците и техните стари обичаи, от които вече нямаше и помен.

Сега не мога да си спомня какво впечатление ми е направило тогава разиграването на конете около трапезата, но навярно това приемане сред мъжете ме е вълнувало. Така или иначе, и сега страшно обичам коне. Не вярвам само от празника да е дошла тази страст, а ще съм имал и в кръвчицата си нещо от някогашните степни прадеди.