Д'Андреа
Вундеркинд. Една блестяща сребърна монета (51)

Благодарности

На семейството ми за търпението, което демонстрира по отношение на мен самия и по отношение на удоволствието ми да се губя в библиотеката. На Ана, която ми каза: „Има много начини да се покаже нещо“, и ми сложи химикалката в ръка.

На Маурицио Джирарди за това, че прочете всичко (имам предвид абсолютно всичко) с ентусиазъм и разбиране, дори и специално, когато се отнасяше до бълнувания без начало и без край.

Благодаря на Дарио ди Либерто за приятелството, окуражаването и безкрайните разговори. За същите неща дължа много и на Марко Ладзара, скъп приятел. И на Фулвио Ферари, приятел и ментор.

Бих желал да благодаря и на Лука „Метъл гуру“ Синьорели за изключително ценната помощ по време на писането на този роман, но най-вече защото знае, че там навън има само чудовища.

Специални благодарности и на Пиерджорджо Николацини, мой агент, който, когато каже, че нещо ще проработи, то наистина проработва.

На Сандроне Дациери за доверието. На Силвия Тореалта и Андреа Коти, двамата ми издатели, за това, че ме научиха да осветявам нощта.

Благодаря и на Иадел и Кай Зен (www.kaizenology.wordpress.com) за приятелството и за планиметрията на Българското министерство. Thanks to Sonia for hur brew translatoin.

На всички онези, които сътрудничиха повече или по-малко за излизането на този роман.

На Джена — за кошмарите. На Moonspell за това, че с музиката си вдъхновяваха написването на трилогията.

И на Сара, разбира се.

Накрая желая да благодари на теб, който се готвиш да затвориш тази книга, защото, да разказваш, без да има кой да те слуша, е суета.