Д'Андреа
Вундеркинд. Една блестяща сребърна монета (44)

44

За да различи мършавото момче от един труп, стигаше само слабото движение нагоре-надолу на гърдите му, доказателство, ако имаше нужда от него, че раните му не бяха физически, а много по-опасни.

Не реагира, когато мъглата, която придружаваше Мецгерай, го обгърна, нахлувайки в белите му дробове и в стомаха му.

Тялото му се противопостави на това натрапване по чисто механичен начин. Беше разтърсен от конвулсии и усилия, сгъна се и повърна мокър пясък, без лицето му да изразява каквато и да е емоция.

Очите му останаха неподвижни като езеро през декември, палецът — здраво стиснат между устните. Кай беше затворник на друго измерение.

Едно измерение толкова далечно и лично, че дори царят не можеше да влезе в него, без да нанесе непоправими щети. При други обстоятелства нямаше да има скрупули да нахлуе и да оскверни и после да остави съзнанието развълнувано, както беше направил малко преди това с Гас, но Кай не беше каквото и да е създание, нито пък ситуацията беше обичайна. Момчето беше изпаднало в кататонично състояние.

Джена беше ядосан.

— Вундеркинд… — усмихна се.

Никаква реакция от страна на Кай. Несвикнал да бъде игнориран, царят завъртя остриетата на сатърите.

— Вундеркинд! — извика.

Глутницата кучета се раздвижи и мъглата се сгъсти, огледало на гнева на кльощавото създание. Това, което оставаше от червено-жълтия пясък в гърлото и ноздрите на Кай, изчезна. Още веднъж машината, направена от органи, черва и нервна тъкан, реагира перфектно.

Кай обаче остана поопулен.

— Казва се… — каза Гас зад гърба му — Кай.

— Не… — прошепна момчето, закривайки очи.

— Остави ме да ти обясня, момче — помоли Сарафът.

— Не! — възкликна Кай, като се поклащаше.

— Не всичко е загубено, слушай ме — умоляваше го Гас.

— Не! — извика Кай, като си запуши ушите.

— Кай! — повика го Сарафът. — Слушай какво ти казвам, момче…

С един знак на ръката на Джена Кай млъкна. Колкото и да се измъчваше, устните му останаха плътно стиснати.

— Толкова крехък и въпреки това така могъщ — размишляваше Джена Мецгерай със стържещия си глас. — Огромна мощ.

— Айкайайазсъмкай.

Кай се клатеше със затворени очи и запушени уши.

Затворени очи и запушени уши. Напред и назад.

Напред и назад, напред и…

Безполезен, гласът на царя достигаше директно до съзнанието му.

Не можеше да се измъкне от думите му.

— Вундеркинд, така беззащитен.

Кай повиши глас.

-Ъмкайкайкайказвамсекайпиервикторгоспожицеторанченокарта…

Джена го сграбчи за раменете, повдигайки го като кукла.

Чкодобревървивсичкодобренесъществувамагиятаобменасъществувамедицинатафизикатамеханикатахими…

Джена го разтресе. Кай си прехапа езика до кръв, но не спря монотонното си дърдорене.

Гласът му достигна капризните тонове на детството. Вече прегракваше.

— Ествуваникакъвобменниа къвсамодобриятгосподкой тонашбащакойтосиказвагоияпрев…

Джена се разсмя. Продължително.

Кучетата в мъглата завиха.

Гас се спъна. Болката му помогна да се пребори с волята на Джена. Измърмори един сподавен стих.

— Няма никакъв Господ високо в небето, Вундеркинд — извика Джена Мецгерай. — Този трон е празен и освен ако ти не искаш да сложиш маската на Отеца, ще си остане завинаги така. — След това добави с глас като риданието на Геената^[1]: — Скоро ще дойде моментът и тогава този трон ще може да бъде твой, ако все още го искаш.

Кай реагира. Очите му се отвориха.

— Лъжеш! — обвини го.

Ритна и се отдръпна.

— Остави ме! — изкрещя.

С виковете му се сляха и тези на Гас.

— Остави го! — извика с кървящи устни. — Махай се! Махай се! Направи това, което ти бе наредено, сега остави момчето!

Джена го изпепели с поглед.

— Никой не може да заповядва на един цар — прошепна.

Пикочният мехур на Гас се отпусна. Гъстите облаци, от които мракът придобиваше ново значение, го сграбчиха за втори път. Беше само за миг, но му стигаше, за да разбере колко голям бе гневът на Джена Мецгерай.

— Трябва ми — каза царят, оставяйки Сарафа. — Трябва ми.

Стисна Кай в юмрука си и се хвърли към тавана, като разклати архитравите и разруши величествения кораб на Параклиса. Дъжд от камъни заваля над Гас, който само по чудо успя да избегне най-големите, които падаха около него.

— Кай, не!

И докато Джена разравяше жилавия търбух на Земята, излизайки на площада на фонтана на жабата, Гас се съвзе автоматично и напук на болката и на удареното рамо, затича към изхода, викайки и молейки се да достигне повърхността, преди да е станало прекалено късно.

Може би все още имаше надежда, но ако всичко бе изгубено, не му оставаше друго, освен да остане верен на клетвата си и да умре.

Оставаха му два куршума, помисли си. Бяха достатъчни.