Д'Андреа
Вундеркинд. Една блестяща сребърна монета (45)

45

Площадът беше претъпкан, войската на отрязаните ръце го изпълваше целия. Бели ръце с напукана кожа, тъмни с халка на безименния пръст, женски и мъжки, със счупени нокти и с различни лакове, татуирани и издрани, космати и копринени, поддържани и покрити с порязвания.

Имаше недъгави ръце: на коя липсваше пръст, на коя не й беше останал даже един. Имаше ръце, принудени да влачат частта до лакътя, а една дори се клатушкаше под тежестта си, тъй като бе отрязана много над него.

Войската тръпнеше в очакване на нарежданията на божеството, което ги бе освободило от хилядолетия робство. Едно море от плът и сухожилия, което се движеше, следвайки променливия бриз. Ту се олюляваха надясно, ту се натикваха под гранитния фонтан. Някои се бяха покатерили върху улуците или върху спрелите коли, други висяха като паяци от това, което беше останало от овъглените брястове.

Погледът улавяше навсякъде движенията на гъмжилото от пръсти.

Джена Мецгерай беше непреклонен. Всеки Сараф, на когото бе отнет някакъв предмет от кагуларите, беше поразен от ледените му сатъри.

Заповедта беше нападай, не отсичай и с това извъртане животът на Гас Ван Зант бе помилван. Може би заради непоколебимата лудост, която правеше Джена Мецгерай цар или може би защото Гас Ван Зант беше единственият измежду Сарафите, който да не иска да избяга. Единственият, който го предизвика.

Скоро Големият сляп касапин щеше да предаде Вундеркинда на хер Шпигелман и с този жест щеше да доведе докрай задълженията си по отношение на Закона на Дървото.

Джена беше цар и никога нямаше да наруши дадената дума: бе обещал ръце и Вундеркинда. Дума на цар значи дума на Бог.

Така и щеше да бъде.

Това обаче не означаваше, че един цар не може да създава правила и уговорки според собствените си цели. Така през вековете монарси и императори бяха водили войни с неопетнена чест и чиста съвест, с изключение на петната кръв, която други щяха да пролеят. Същото важеше и за Джена Мецгерай.

Продавача го бе обидил, определяйки го като „роб“, като някакво презряно създание, като един Гнилочан или като един от кагуларите, от които толкова обичаше да бъде заобиколен. Беше му възложил да сече ръце и да отвлече Вундеркинда.

Възложил му го бе с вериги.

Щеше да се сдобие с ръце и с Вундеркинда. Хер Шпигелман бе пожелал войска и щеше да я има. Но щеше да получи една от най-лошите войски, разсъждаваща войска. Така бе решил Джена. Така и беше.

Дума на цар означава дума на Бог.

Заради това една дясна ръка, която бе избягвала внимателно кал и локви, и една лява ръка, която бе принадлежала на ръгби играч, в същите тези локви се бяха хвърлили с такава наслада.

Джена им бе дарил капчица съзнание. Бяха не машини, а създания. Елементарни, разбира се, обикновени, но Джена знаеше добре, че стига само едно камъче, за да преобърне колата. Нужно беше само да разбере къде да го сложи.

И ако имаше нещо, което Джена Мецгерай можеше да прави, то беше да руши.

Хер Шпигелман предизвикваше огромни сили. Енергии, които жадуваха да унищожат този, на когото бяха служили. Едно разсейване, една грешка и за него това щеше да бъде краят. Концентриран в ритуала на контра-Обмена, не си даде сметка за истерията, с която тълпата от отсечени ръце го приветстваше.

Ако го бе направил, може би щеше да си направи печални заключения, но по това, което сетивата му можеха да установят, и разумът му — отдаден на себе си — да отсъди, ставаше дума за ръце, притекли се заради зова му. Ясното доказателство, че клопката му бе успешна и че скоро щеше да настъпи моментът за награда. Бляскавият миг на победата. Моментът, в който усилието ще разцъфне в триумф. Бяха му нужни години, за да се подготви за този момент. Много дълги години.

За начало трябваше да се съвземе от битката, която го бе довела до прага на смъртта, лекувайки раните си и извоювайки ново равновесие на силите, за да започне нова война, по-силен отпреди.

Впоследствие трябваше да организира нова войска, като ласкаеше, поробваше и подкупваше. Беше създал нова мрежа от контакти и агенти, по-окултна и дори още по-хитра от предишната, така че да станат неговите очи и уши в света на Сарафите, и това също бе изисквало безкрайни часове и усилия.

По-важното беше, че трябваше да състави един безпогрешен план, който да го доведе до победата.

И веднъж сдобил се с правилната интуиция, веднъж разбрал какво трябва да оскверни, за да постигне целта си, трябваше да изучи най-скритите тайни на Обмена, за да предположи всяка негова стъпка. За да го направи, бе пребродил всяка педя от Европа.

Беше в Испания, където се бе допитал до една обладана от демони сестра, за която се говореше, че е виждала рогато божество отвъд океана. Беше и в Португалия, където беше подлудил бракониери и куратори в ботанически градини с въпросите си за начините за улавяне на неща, които никога не са плували в никое море и никога не са раснали в никоя гора.

Бе посетил Монте Карло, за да разпита един финансов магьосник, за когото се говореше, че имал достъп до най-сигурните трезори в Швейцария, защото един от тях криеше нещо интересно и многообещаващо. В Дания бе отвлякъл дъщерята на един библиотекар от провинцията само за да му измъкне евтина мухлясала книга на някакъв непознат математик от деветнайсети век. Бе пребродил унгарските гори и пресъхналите басейни на Рур, откривайки пещера, в която стар миньор му разказа, че има йероглифи, които никой не е бил в състояние да разчете и които са били взривени с динамит. Бе успял да възстанови шифрования дневник на някакъв отвратителен надзирател от Берген-Белзен^[1], който съдържал последните желания на един равин от Прага, експерт по Кабала и Обмен на Тук и Сега.

Едва бе намерил четири антични ръкописа в подземията на Британския музей и се бе измъчил да дешифрира ключовите кодове. Бе откраднал много стари царски сонети^[2] от шестнайсети век от библиотека „Малатестиана“ само защото в някои от тях се разказваше за начините да се отблъсне това, което кръвта завинаги бе запечатала. В Гърция се бе сдобил с поеми в линеар А^[3], между чиито редове бяха скрити ритуалите за достигане до състояние на медитация, толкова дълбоко, че да събере достатъчно енергия да убие четирийсет яки мъже. Години, изминали в подготовката на този момент. Този момент.

Без съмнение ръцете, дотичали под жабата, нямаше да отвлекат вниманието му.

Ако се бе огледал дори и за миг, може би щеше да почувства това, което Мецгерай бе замислил зад гърба му. Ръцете бяха в безредие.

Сгъваха фаланги като кучета, милеещи за милувка, блъскаха се една в друга като тълпа на рок концерт. Ръцете се докосваха, търсейки утеха във взаимния контакт, дискутираха на някакъв пращящ език на счупени нокти, пукащи пръсти, милувки и пощипвания.

Всяка една питаше другата: А сега? А сега?

Джена изплува от дълбините, като държеше Кай в юмрук. Ръката на Големия сляп касапин го бе защитила от драскотини и синини, но нищо не можеше да успокои страха на момчето. Не че Джена се интересуваше от нещо.

Кай трепереше като лист заради страшната разходка в недрата на земята. Беше плувнал в пот от топлината на Мецгерай, но щом ноздрите му усетиха миризмата, идваща от площада, от войската в очакване, за малко умът му не се върна в кататоническия лимб, от който думите на Джена Мецгерай го бяха откъснали насила.

Царят го постави на земята и ръцете го обградиха веднага като любопитни животни. Кай нямаше смелост да помръдне. Почти не дишаше от страх да не възбуди гъмжилото от раци, което го сочеше, буташе го, засилваше се и се сбиваше. Погледна нагоре, от една страна, за да се пребори с отвращението, което гледката на отрязаните ръце пораждаше у него, и от друга — за да разбере каква е съдбата, която го очаква.

Джена се усмихваше със скръстени ръце. Знаеше какви са мислите на Кай, както и тези на Буливиф и на Пилгринд, скрити от погледа на Продавача и неговите наемни убийци на пет пръста, но не и от неговия поглед. Наслаждаваше се на момента.

Едва след като той отвореше отново Прохода, за да се върне в разяждащия ад, който беше неговите покои и неговото царство. Очакваше момента на аплодисментите.

Хер Шпигелман отвори бавно дясната си ръка. При това движение заради вътрешното налягане, на което тялото му бе подложено, пръстите му изскочиха от юмрука му като кукли от кутия подобно на някой филм на ужасите.

Продавача беше променил облика си в нещо като водна помпа, готова да поглъща сила, и надул се прекалено, се приготви да прелее.

Вдигна ръка и я размаха във въздуха. Устата му се отвори. Първо устните, след това се показаха и зъбите. Главата му се разцепи на две. Устата на хер Шпигелман започваше от долната част на едното ухо и завършваше от другата част на лицето. Долната челюст беше напълно изкълчена и широко отворена, черна като нощта.

От гърлото на Продавача се чу звучно клокочене и това, което Кай бе предусетил, се превърна в реалност, когато в една течна експлозия дребни и тънки като косми нишки излязоха от него, като се мятаха на триста и шейсет градуса. Всяка от тях свършваше в различни ръце.

Бяха със заострен и извит край като кука и всяка — забита в ръка.

Поразените ръце трепереха от страх, ранени не само физически, но и унизени. Сърцето, което ги бе хранило, бе спряло да бие от доста време. Така само от една много малка част от тези дребни рани бликна кръв.

Ставаше дума само за тъмни кървави петна, вече съсирени и изстинали. Реакциите на войската бяха различни.

Най-послушните ръце или може би най-глупавите и покорни, приеха тази болка като ордалия, за да се превърнат в част от нова органична форма, по-голяма и непредвидима.

Свободата без граници беше приключила, заключиха те, беше време за нови изпитания, надявайки се да не са толкова тежки като предишните. Не се противопоставиха на поробването, напротив, бяха готови да го приемат.

Други не бяха така подчинени. Разбунтуваха се. Въргаляха се в прахта, оставена от Джена, стискайки и отпускайки юмрук в едно пулсиращо движение, чиято цел не беше да снабдява с кръв, а по-прозаична и спешна — да пререже нишките и да ги освободи.

Някои си придаваха дъгообразна форма, буйстващи като пъстърви, хванали се на въдицата. Други, подобно на овни, пощръкляваха и разриваха земята с пръсти.

По-интелигентните, онези, които бяха принадлежали на Сарафи с неоспорими възможности, се опитваха да си помогнат една на друга, като сграбчваха нишките на ръцете близо до тях и ги дърпаха силно. Но връзките, с които Продавача ги бе уловил, демонстрираха висша устойчивост към усилията им.

И въпреки това те продължаваха да упорстват. Хер Шпигелман усети противопоставянето им и се концентрира върху него. Трябваше да изгони разбунтувалите се веднъж завинаги. Това беше подходящият момент. Действа с решителност и жестокост.

Болезнени мълнии се изстреляха от разпаленото ядро на волята му, за да протекат по нишките по същия начин, по който електричеството тече по кабелите с високо напрежение, със същото монотонно пращене и същата миризма на озон, нападайки плътта и нервите на непокорните ръце.

Ефектът беше незабавен и очевиден.

Кожата на някои се сгърчи като изгорена хартия, други се покриха с гнойни мехури, трети пък започнаха да се пекат като жаби на жар, като подскачаха с механичната енергия на костите и хрущялите.

Волята на Продавача се противопостави на изумлението и на болката им, оказвайки се побеждаваща. Само малка част от тях все още се бунтуваше слабо след тази демонстрация на сила. Размириците бяха потушени, войната можеше да продължи.

Хер Шпигелман се приготви да посрещне преломния момент на Обмена.

Издиша. Зелен и гъст пушек излезе от ноздрите му.

Вдиша. И миризмите се завърнаха в дробовете му, както ги издуха.

Тихо вълнение премина от ръка на ръка, когато кабелите започнаха да вибрират. Нови синкави мълнии се преплетоха около подутото и разширено като цепелин тяло на хер Шпигелман.

Нишките, които излизаха от гърлото му, пращяха и пукаха от силното енергийно напрежение. Усещането, което ръцете изпитаха, беше като изпразване. Но това, което вкуси хер Шпигелман, беше опияняващо.

Ако някои деформации на човешката порода имаха още някакъв смисъл за него, можеше да определи изживяването и като еротично. Но у хер Шпигелман бе останало вече съвсем малко от човешкото и затова сетивата му оприличиха тази огромна съвкупност от енергия, която се вливаше в него, на небесен образ. Продавача се чувстваше като Слънце готово да избухне в Супернова. Едно чувство на божествена пълнота и съвършенство.

Най-слабите ръце загинаха първи.

Станаха наситеносини като вкочанени, след това — черни до китката и се обърнаха като риби на суша. Други, по-устойчиви, започнаха да се извиват и да се гърчат, вените им прозираха, възглавничките на пръстите им се вкаменяваха. Отоци избухваха в пръски и нокти се чупеха на хиляди парчета, сякаш ударени от ковашки чук. Войската от отсечени ръце току-що бе разбрала целта на неочакваната свобода и се готвеше да се превърне в жертвата.

Шпигелман ги пресушаваше постепенно от всякаква останала енергия от Обмена, ръцете бяха разхвърляни неподвижни на земята като мъртви хлебарки. Някои дори се разложиха, добавяйки прах към праха на площада, който много скоро бе наситен с ужасна миризма на смляна и кремирана плът.

Хер Шпигелман предотврати нова съпротива. Успокои я, предизвиквайки болка.

Раздразнен от прекъсването — последвало съвсем скоро след първото — Продавача започна отново да се храни, да трупа енергия от Обмена с по-голяма жажда и настоятелност. Експлозии го изпълваха с възторг и хиляди пламъци обостряха сетивата му.

Ръцете около Кай трепереха, драскаха по земята, докато издерат кожата си, оплакваха своето мъчение, шумолейки и подскачайки, покриваха се с гнойни пъпки и рани. Страданието, което изпитваха, накара дори и най-непреклонните да изпитат носталгия по старата империя, от която бяха избягали.

Болката от измамата и предателството беше на второ място след тази, причинена от куките на Шпигелман. Бяха войска и не бе предвидено поражение, нито пък оттегляне от битката. Сега го знаеха.

Кай затвори очи. Дори и само като свидетел, се чувстваше омърсен от всички тези страдания.

Енергията, излъчвана от пожертваната войска, се изливаше в ненаситната паст на хер Шпигелман до последната капка. Но вече нямаше само наслада от тази постоянна придобивка. Появи се едно ново усещане, което Продавача, опиянен от мощта, се опита да разпознае.

Отначало с изумление, тъй като си бе помислил, че се е отървал вече от подобни нервозни състояния, след това със страх. Накрая с ужас. Имаше болка. Много болка.

По стените на стомаха му се пропукаха ужасяващи язви, гърлото му бе изгорено от огън, който никоя напитка не би могла да изгаси, очите му се превърнаха в сфери, големи, колкото билярдни топки, които притискаха директно мозъка, покрити с тънки като пелюр^[4] клепачи, но дразнещи като киселина. Зрението му беше замъглено. Безумен и сляп, но нямаше да се откаже.

Болката беше като от хиляди камшици в гърлото и още хиляди ръце в червата. Течеше като отрова. Това бяха сцепени кости, ясно видими фрактури и ръждясали пирони в ръцете и коленете му. Това бяха бодли във всеки сантиметър от кожата му.

Знаеше се, че ще е болезнено, но Шпигелман никога не бе допускал, че това ще се намеси в плановете му. Беше се надценил. Защото, в края на краищата, и той беше обикновен човек. Съществуваше граница на страдание, която никой никога не можеше да прекрачи.

Помъчи се да издържи още няколко секунди. И още, и още.

После, когато болката беше достигнала връхната си точка, когато се страхуваше, че ще забрави това, което през годините на усилие бе научил, за да не отиде на вятъра толкова добре съставеният му план, Шпигелман отвори очи.

И изпълни ритуала.

Нямаше достатъчно памет, за да извърши този контра-Обмен. Дори и животът на един ловец на приключения не можеше да гарантира достатъчно огън. Така като едно човешко същество, та дори и Херкулес, поради липса на енергия, никога нямаше да може да извърши този контра-Обмена. Беше ясно написано в повечето кодекси. Но Шпигелман беше хитър.

Беше намерил начин да разреши проблема.

Докато контра-Обменът бликаше от върха на пръстите му под формата на капчици дъжд, а Кай започваше да чувства изтръпване в слепоочията, което скоро щеше да премине в ужасна болка в центъра на гърдите, самият спомен за контра-Обмена изчезваше на мига от съзнанието на Продавача. Настоящето се преливаше в миналото, а миналото изгаряше незабавно. Нямаше да има втора възможност.

Глутницата кучета от прах изви злокобно, когато ехидната усмивка на Джена се превърна в груб смях.

Буливиф видя, че тялото на Кай се вкочанява, и с уплаха забеляза лигата, която се стичаше от устата му. Чу Пилгринд да ругае и да псува, но някак отдалече, защото цялото му внимание бе концентрирано върху мършавото момче, което раздираше без усилие якето и анцуга си, които Рошел му бе подарила.

Ръцете на Кай започнаха да раздират гладките му гърди със същия порив, с който бяха превърнали дрехите в парцали. Оставяха големи кървави следи, но болката от това животинско дране трябваше да е нищо в сравнение с това, което беше предизвикал Продавача. Защото ликантропът не се съмняваше: хер Шпигелман беше причината за самонараняващото се поведение на Вундеркинда.

На върха на фонтана със стиснат юмрук и цианотично лице, с отворена уста, с която изсмукваше енергия от своята армия, Продавача беше толкова лесна мишена, колкото и съблазнителна.

Вълкът му заповяда да напада. Разумът го принуди да остане неподвижен. Дори ако успееше да премине откритото пространство на площада, избягвайки ръцете, които още димяха и се извиваха, дори Шпигелман да не беше мислил за някаква защита срещу евентуални атаки и достигнеше гърлото му, изложено на показ, кой щеше да му гарантира, че убивайки хер Шпигелман, това нямаше да бъде краят и за Кай?

— Пилгринд…

— Това е краят, Буливиф…

— Мога да го убия.

— Не, не успяхме, когато имахме възможност, сега…

— Мога да убия Шпигелман, проклятие. Знам го. Искам да ми прикриваш гърба. Можеш да го направиш. Можем да го направим.

Пилгринд изглеждаше изтощен.

— Вече ти казах, млад вълк такъв. Дент дьо Нюи, Париж, може би цялата нация… ще бъдат унищожени. Като метеор. Армагедон ще се стовари върху всички нас и това, което е по-лошо, върху кой знае колко други невинни. Не мога да гледам повече невинни да умират. — С жест обхвана целия площад, посочвайки ръцете. — Колко са умрели само тази нощ, Буливиф? — Накрая на един дъх изрече: — Ще стане, каквото трябва.

Буливиф сграбчи Брадатия за яката на шлифера и го разтресе яростно.

— Казваш ми, че няма какво да се направи?

— Има нещо.

— Какво?

— Да се чака. — Пилгринд посочи Джена, който се извисяваше до фонтана все още със скръстени ръце. — Може би той е последната ни надежда.

— Това същество е демон!

— Тогава трябва да се доверим на един демон.

Създанието, което излезе оттам, където някога се издигаше най-ексклузивният клуб в целия квартал, не беше демон, макар че имаше прилики.

Кай би могъл да го разпознае, но умът му бе много далеч от площада на жабата. Много, много далеч.

Пилгринд го позна веднага въпреки разстоянието и раните, които го измъчваха. Хер Шпигелман не забеляза присъствието му, а Джена Мецгерай не го удостои дори и с поглед. Буливиф го видя пръв, но не го позна.

Това беше Гас без маска.

Тялото му обхващаше целия път на еволюцията. Лицето му беше на влечуго и на насекомо в същото време. Гърлото му — като на богомолка, гърдите му бяха покрити с твърди люспи.

Гора от бодли покриваше длъгнестите му маймунски ръце.

Завлече се извън развалините, пухтейки като локомотив. Сви се на земята, като се мъчеше да събере сили. Стисна хитиновите си челюсти и почувства плетеницата от антени и пипала, която минаваше по гърба му, как изхвърля слуз. Това беше кръвта му, животоподдържащата течност.

Беше му останала малко. Но достатъчно, за да успее да се изправи.

Залитна. Падна на едното си коляно. Плю върху един камък.

Изправи се отново. Видя хер Шпигелман и Буливиф.

Видя жабата, приличаща на серафим, както обикновено. Видя и Джена Мецгерай, който се бе смилил над него. Чу в съзнанието си Пилгринд, който му викаше нещо, но не разбра смисъла.

Тогава зареди оръжието си.

Оставаха му два куршума. Един за себе си и един за Кай.

Въпреки че тялото му беше изкривено като на химера и от раните му не бликаше кръв, а лимфа и въпреки че дробовете му, защитени от твърда и червеникава като фосил черупка, предпочитаха кадифеното усещане на водата пред това на прекалено наситения с кислород въздух, това, което потече от очите на Гас Ван Зант, докато се прицелваше, бе сол и вода.

Сълзи.