Дийн Кунц
Лицето на страха (45)

Епилог
Неделя

Айра Предъски стоеше с гръб към прозореца на болничната стая. Късното следобедно слънце го обграждаше с мека златна светлина.

— Прайн казва, че те са искали да започнат расови войни, религиозни войни, икономически войни…

Греъм лежеше на една страна в леглото, подпрян с възглавници.

— Така, впоследствие, те биха могли да спечелят власт — каза той някак бавно поради болкоуспокояващите лекарства, които му бяха дадени.

— Точно това казва Прайн.

— Но това е лудост — намеси се Кони от нейния стол до леглото на Греъм. — Всъщност, не уби ли бандата психопати на Чарлз Менсън толкова много хора по същата причина?

— Споменах на Прайн за Менсън — каза Предъски. — Но той ми отвърна, че Менсън е бил дребен мошеник и хулиган.

— Докато Прайн е супермен.

— Бедният Ницше — каза Предъски, поклащайки тъжно глава. — Той е бил един от най-блестящите философи, които някога са живели… и също от най-погрешно разбираните. — Той се наведе и помириса подредените на масата до прозореца цветя. — Извинете ме, че питам — продължи той, вдигайки поглед към тях. — Не е моя работа. Знам това. Но аз съм любопитен човек. Един от моите недостатъци. А… кога е сватбата?

— Сватбата ли? — попита Кони.

— Не ме будалкайте. Вие двамата се жените.

— Откъде знаете? — попита смутено Греъм. — Ние говорихме по този въпрос едва тази сутрин. Бяхме само двамата.

— Аз съм детектив — напомни Предъски. — Събрах улики.

— Например? — попита Кони.

— Например начинът, по който вие двамата се гледахте един друг този следобед.

Очарован от възможността да сподели новината, Греъм каза:

— Ще се оженим няколко седмици след като бъда изписан от болницата. Веднага щом си възвърна силите.

— От които той ще се нуждае — отбеляза Кони, усмихвайки се кокетно.

Предъски заобиколи леглото и погледна превръзката на лявата ръка и горната част от гърба на Греъм.

— Всеки път, когато мисля за всичко случило се от петък вечерта до събота сутринта, се чудя как вие двамата успяхте да оцелеете.

— Не беше особено трудно — каза Кони.

— Не беше трудно ли? — попита Предъски.

— Не. Наистина. Не беше толкова трудно това, което направихме, нали, Ник?

Греъм се усмихна и се почувства наистина много добре.

— Не, не беше много трудно, Нора.