Дийн Кунц
Лицето на страха (41)

41

Болинджър знаеше, че не е улучил нито един от двамата.

Той напусна офиса, изтича към асансьора, включи командното табло и натисна бутона за десетия етаж.

Докато асансьорът слизаше надолу, той помисли за плана, който двамата с Били бяха съставили вчера.

— Първо ще убиеш Харис. С жената прави каквото искаш, но се увери със сигурност, че си я заклал.

— Аз винаги ги коля. На мен пръв ми хрумна тази идея.

— Ти трябва да убиеш Харис там, където би оставил най-малко следи и където ще можеш след това да почистиш мястото.

— Да почистя мястото ли?

— Когато приключиш с жената, ще се върнеш при Харис, ще изчистиш всички петна кръв около него и ще обвиеш тялото му в найлонова мушама. Така че, не го убивай върху килим, където ще оставиш петна. Подмами го в някое помещение, в което подът е облицован с плочки. Може би някоя баня.

— Да го завия в мушама ли?

— Аз ще те чакам зад Боуъртън Билдинг в десет часа. Ще ми донесеш тялото. Ще го поставим в колата. По-късно можем да го изнесем извън града и да го заровим някъде в околностите му.

— Да го заровим ли? Защо?

— Ще се опитаме да накараме полицията да мисли, че Харис е убил собствената си годеница, че той е Касапина. Ще си преправя гласа и ще се обадя в полицейския отдел „Убийства“. Ще заявя, че съм Харис и че аз съм Касапина.

— За да ги насочиш по погрешна следа ли?

— Ти се досети.

— Рано или късно, те ще усетят, че това е трик.

— Да, така е. В края на краищата. Но в продължение на няколко седмици, дори до няколко месеца, те ще търсят Харис. Няма никаква опасност да се насочат в правилна посока — в тази, която би ги довела до нас.

— Класическо отвличане на вниманието.

— Това ще ни даде време.

— Да.

— Да правим всичко, каквото поискаме.

— Почти всичко.

Планът беше провален.

Дяволски трудно беше ясновидецът да бъде убит.

Вратите на асансьора се разтвориха.

На излизане от него, Болинджър се препъна и падна. Пистолетът отлетя от ръката му и се удари в стената.

Той се изправи на колене и избърса потта от очите си.

— Били? — попита той.

Но беше сам.

Като кашляше и подсмърчаше, Болинджър пропълзя до пистолета, сграбчи го с дясната ръка и се изправи. После тръгна по тъмния коридор към вратата на един офис, който би трябвало да има изглед към Лексингтън.

Понеже се безпокоеше да не му се свършат патроните, той използва за разбиване на ключалката само един изстрел. Прицели се внимателно. Звукът от изстрела отекна два пъти в коридора. Ключалката беше повредена, но не изцяло разбита. Вратата тракаше в касата. Вместо да използва друг куршум, той я натисна с рамо. Накрая вратата поддаде навътре. Но докато стигне до прозорците с изглед към Лексингтън авеню, Харис и жената бяха минали покрай него и бяха вече два етажа по-долу.

Болинджър се върна към асансьора. Възнамеряваше да излезе отвън да им пресече пътя, когато стигнат до улицата. Той натисна бутона за партера.