Дийн Кунц
Лицето на страха (14)

14

— Отдел „Убийства“.

— Искам да говоря с детектив.

— Как се казва?

— Който и да е детектив. Няма значение.

— Спешно ли е?

— Да.

— Откъде се обаждате?

— Няма значение. Искам един детектив.

— От мен се иска да взема вашия адрес, телефонен номер, име…

— Глупости! Свържете ме с някой детектив или ще затворя.

— Детектив Мартин е на телефона.

— Току-що убих една жена.

— Откъде се обаждате?

— От нейния апартамент.

— Какъв е адресът?

— Едно мило момиче.

— Как се казваше?

— Сара.

— Знаете ли фамилното й име?

— Пайпър.

— Ще го кажете ли по букви?

— П-а-й-п-ъ-р.

— Сара Пайпър.

— Точно така.

— Как се казвате?

— Касапина.

— Какво е истинското ви име?

— Не възнамерявам да ви кажа.

— Да, ще го кажете. Затова се обаждате.

— Не. Обаждам се, за да ви кажа, че ще убия още много хора преди да се съмне.

— Кой?

— Една от тях е жената, която обичам.

— Как се казва?

— Бих желал да не я убивам.

— Тогава не я убивайте. Вие…

— Но аз мисля, че тя подозира.

— Защо ние да не…

— Ницше е бил прав.

— Кой?

— Ницше.

— Кой е той?

— Един философ.

— О-о.

— Бил е прав относно жените.

— Какво е казал за тях?

— Че те само ни пречат. Държат ни настрани от съвършенството. Цялата енергия, която влагаме, за тях е загубена напразно. Всичката тази прахосана сексуална енергия може да бъде използвана за друго, за мислене и учене. Ако не я прахосвахме за жените, бихме могли да еволюираме в това, в което сме предназначени да бъдем.

— А какви сме предназначени да бъдем?

— Опитвате се да проследите това обаждане, нали?

— Не, не.

— Да. Разбира се, че се опитвате.

— Не. Наистина, не.

— Аз ще изчезна оттук след една минута. Само исках да ви кажа, че утре ще разберете кой съм, кой е Касапина. Но вие няма да ме хванете. Аз съм светкавицата от тъмния облак човек.

— Нека се опитаме да…

— Сбогом, детектив Мартин.