Дийн Кунц
Лицето на страха (16)

16

Болинджър прескочи мъртвия полицай, огледа въртящите се врати. Там нямаше никой. Нямаше никой и на тротоара зад тях. Никой не беше видял убийството.

Движейки се бързо и спокойно, пъхна пистолета в джоба си, сграбчи тялото за ръцете и го завлече на площадката между първите две групи асансьори. Сега всеки, който се приближеше до вратите, щеше да види само пустото фоайе.

Мъртвецът се взираше в него. Мустачките изглеждаха като нарисувани върху горната му устна.

Болинджър обърна джобовете на пазача. Там намери няколко цента, смачкана петдоларова банкнота и връзка със седем ключа.

Той се върна в централната част на фоайето. Знаеше, че не може да се доближи до вратата. Веднага попадаше под обсега на камерата. А ако хората при мониторите забележеха, че заключва вратата, щеше да възбуди любопитството им. Те трябваше да дойдат да видят какво става и той щеше да загуби предимството на изненадата.

Припомняйки си подробности от плановете, които беше изучавал в Сити Хол този следобед, Болинджър тръгна към задната част на фоайето и зави в коридора вляво. Там имаше четири стаи. Втората отдясно, стаята на охраната беше с отворена врата.

Той се приближи възможно най-тихо, питайки се дали скърцането на мокрите му обувки звучи така силно и за пазачите, както за него.

Вътре двама мъже играеха карти и се оплакваха един на друг от работата си.

Болинджър извади пистолета от джоба на палтото и прекрачи прага.

Мъжете седяха пред малък пулт с три телевизионни екрана. Не гледаха мониторите, а играеха пинакъл^[1] на две ръце.

По-възрастният беше към петдесетте. Тромав и с посивяла коса, той имаше грапаво лице на професионален боксьор. Името му, Нийли, бе избродирано на лявото джобче на ризата. Той вдигна поглед към Болинджър, без да посегне към пистолета си, както би трябвало да направи и попита без страх:

— Какво означава това?

Другият пазач, около тридесетгодишен, спретнат, с аскетично лице и бледи ръце се обърна да види какво бе привлякло вниманието на Нийли и Болинджър видя името, Фолкнър, избродирано на ризата му.

Той застреля първо Фолкнър. Протягайки двете ръце към разкъсаното си гърло, твърде късно, за да попречи на живота да излети от него, Фолкнър падна назад в креслото.

— Хей — извика дебелият Нийли и най-после успя да се изправи на краката си. Кобурът му беше закопчан, той се вкопчи в него, като трескаво се мъчеше да го разкопчае.

Болинджър стреля два пъти в Нийли. Нийли направи несръчен пирует, падна върху масата, събори я и се строполи на пода сред картите.

Болинджър провери пулса им.

И двамата бяха мъртви.

Той излезе от стаята и затвори вратата.

В предната част на голямото фоайе Болинджър заключи последната въртяща се врата и пусна ключовете в джоба си. После отиде до масата, седна на стола, извади кутията с патрони от левия джоб на палтото си и напълни отново магазина на пистолета.

Той погледна часовника си. Беше 8:10. Движеше се точно по разписанието.