Дийн Кунц
Лицето на страха (42)

42

Подпрени на прозорците на осмия етаж, те постигнаха съгласие да изминат последните сто и двадесет фута на два равни отскока, използвайки вертикалните прозоречни прегради на четвъртия етаж като последни точки на закрепване.

На четвъртото равнище Греъм разби две подпрозоречни крила. Той щракна една карабина към преградата, закачи своето обезопасяващо въже към нея и трепна неволно, когато един куршум се сплеска в камъка на един фут вдясно от главата му.

Греъм веднага разбра какво се беше случило. Той леко се обърна и погледна надолу.

Само по риза, притеснен, Болинджър стоеше върху покрития със сняг тротоар на шестдесет фута под него.

— Влизай вътре! През прозореца! — извика Греъм, махайки на Кони.

Болинджър стреля отново.

Взрив, светлина, болка, кръв, един куршум в гърба…

„Тук ли се случи това?“ — запита се той.

Греъм използва отчаяно облечения в ръкавица юмрук, за да разчисти парчетата стъкло, които бяха останали в рамката на прозореца. Той сграбчи вертикалната преграда и се готвеше да влезе вътре, когато улицата зад гърба му внезапно се изпълни със странно боботене.

Една голяма риначна машина завиваше от ъгъла към Лексингтън авеню. Огромните й черни гуми газеха през кишата и оставяха зад себе си ледена течност. Снегоринът пред машината беше висок шест фута и широк десет. Сигнални светлини проблясваха върху покрива на кабината. Два фара с размера на чиния изпъкваха като очи на жаба и пронизваха падащия сняг.

Това беше единственото моторно превозно средство, което се виждаше на задръстената от бурята улица.

Греъм погледна към Кони. Тя изглежда имаше трудности с разплитането си от въжетата и минаването през прозореца. Той се обърна и замаха енергично към водача на машината, който едва се виждаше през мръсното предно стъкло.

— Помощ! — извика Греъм. Той не мислеше, че човекът ще може да го чуе над рева на машината, но въпреки това продължи да вика. — Помощ! Тук, горе! Помогнете ни!

Кони също започна да вика.

Изненадан, Болинджър направи това, което не трябваше да прави. Той се обърна и стреля в машината.

Шофьорът натисна спирачки и почти спря.

— Помощ! — викаше Греъм.

Болинджър стреля отново. Куршумът рикошира в стоманената рамка, ограждаща предното стъкло.

Шофьорът смени скоростта и подкара машината с пълна пара.

Болинджър започна да тича.

Повдигнат от хидравличните си рамене, снегоринът се отдели на един фут от настилката. Той почисти бордюра, когато машината се качи тромаво на тротоара.

Болинджър тича тридесет или четиридесет фута, преследван от снегорина, преди да премине на улицата. Той пресече авенюто, вдигайки с всяка крачка малки облачета сняг, преследван на малко разстояние от машината.

Кони беше изпаднала в екстаз.

Болинджър остави снегорина да намали разстоянието. Когато го отделяха само два ярда от лъскавото стоманено острие, той се стрелна встрани извън пътя му. После мина тичайки покрай машината и се върна обратно при Боуъртън Билдинг.

Снегоринът не направи завоя така лесно като спортна кола. Докато шофьорът го обърна и отправи назад, Болинджър стоеше вече отново под Греъм.

Греъм го видя да вдига пистолета, който проблесна в светлината на уличната лампа.

На равнището на земята, където вятърът духаше по-малко яростно, изстрелът прозвуча много силно. Куршумът удари в гранита до дясната обувка на Греъм.

Снегоринът връхлетя върху Болинджър със силно свирещ клаксон.

Болинджър опря гръб в сградата и обърна лице към механичния хипопотам.

Чувствайки какво би могъл да направи лудият, Греъм потърси пипнешком компактната, задвижвана от батерия бормашинка, която бе закачена на кръста му. Той я освободи от колана.

Снегоринът беше на петнадесет или двадесет фута от Болинджър, който насочваше пистолета към предното стъкло на операторската кабина.

От положението си на четвъртия етаж Греъм хвърли бормашинката. Тя направи дъга през шестдесетте фуга падащ сняг и удари Болинджър. Ударът не попадна върху главата, както се надяваше Греъм, а върху бедрото. Бормашинката слабо рикошира от него.

Независимо от всичко, тя стресна Болинджър. Той подскочи, стъпи на лед, залитна напред, спъна се в бордюра, плъзна се грациозно в снега и падна по лице във водосточния канал.

Шофьорът на снегорина очакваше плячката му да избяга. Вместо това, Болинджър падна към машината. Шофьорът натисна спирачката, но не можа да спре напълно на разстояние само осем фута.

Огромният стоманен снегорин беше повдигнат на дванадесет инча от уличното платно, но това не беше достатъчно високо, за да мине над Болинджър, без да го закачи. Долната част на острието го захвана при задника и се заби в тялото му. То го удари по главата, строши черепа и смаза тялото му към бордюра.

Кръв обагри снега в кръга светлина под най-близката улична лампа.