Дийн Кунц
Лицето на страха (18)

18

Дежурният инженер беше набит рус мъж наближаващ петдесетте. Той носеше сиви работни панталони, риза на сиво-бяло-сини карета и пушеше лула.

Когато Болинджър слезе от фоайето надолу по стъпалата, инженерът се сепна:

— Кой, по дяволите, сте вие?

В тона му се чувстваше лек немски акцент.

— Sie sind herr Schiller, nicht wahr^[1]? — попита Болинджър. Неговите дядо и баба бяха американци от немски произход. Беше езикът, на който бе проговорил и никога нямаше да го забрави.

Изненадан да чуе немска реч, обезпокоен от пистолета и смутен от усмивката на Болинджър, Шилер отвърна:

— Ja ich bin’s.^[2]

— Es freut mich sehr Sie kennenzulemen.^[3]

Шилер извади лулата от устата си и стисна нервно устни.

— Die Pistole?^[4]

— Fur den Mord.^[5] — отвърна Болинджър и стреля два пъти.

Горе, на равнището на фоайето, Болинджър отвори вратата право срещу стаята на пазачите и включи осветлението.

Тясната стая беше подредена с оборудване на телефонната и електроснабдителната компания. Таванът и стените бяха от неизмазан бетон. Два яркочервени пожарогасителя бяха окачени на място, където биха могли да бъдат достигнати.

Той отиде в далечния край на помещението при закрепените към стената квадратни метални шкафове. Капакът на всеки шкаф носеше отличителните знаци на телефонната компания. Въпреки че унищожаването на съдържанието би направило безполезни всички други електрически табла и спомагателни системи, никой от шкафовете не беше заключен. Във всеки от тях имаше по двадесет и шест малки прекъсвачи. Те всички бяха поставени на знака „включен“. Болинджър ги изключи един по един.

Отиде до една кутия с надпис „В случай на пожар“, счупи я и се позанима с жиците вътре.

Когато приключи с тази работа, той провери телефона в стаята на пазачите, който се намираше пред телевизионните екрани.

Нямаше никакъв сигнал. Почука по вилката. Отново никакъв сигнал.

Болинджър затвори и вдигна другия телефон. Тази линия също беше безмълвна.

Подсвирквайки си тихо, той влезе в първия асансьор.

В командното табло имаше две ключалки. Горната отваряше таблото за ремонт, а другата заключваше повдигателния механизъм.

Болинджър опита ключовете, които беше взел от мъртвия пазач. Третият пасна на долната ключалка.

Той натисна бутона за петия етаж. Номерът не светна, вратата не се затвори, асансьорът не помръдна.

Подсвирквайки си по-високо от преди, той заключи четиринадесет от оставащите петнадесет асансьора. Щеше да използва последния, за да отиде до шестнадесетия етаж, където работеха Отс и Макдоналд и по-късно до четиринадесетия етаж, където чакаха Харис и жената.