Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (6)

Глава 6

Винс

Мамка му. Напълно забравих за Криси. Толкова закъснявах, че нямах време да я оставя у тях, а нямаше начин да я оставя сама в апартамента ми.

Носовият й глас минава право през мен.

— Отиди да чакаш в колата, Криси.

Тя изсумтява, но се обръща и се отправя обратно навън.

Но вредата е нанесена. Лицето на Лив отново е маска, каквато и емоция да видях, изчезна моментално.

— Трябва да вървя, трябва да се връщам на работа. — Гласът й е рязък и делови. Пораснала е и се е превърнала в силна жена. Красива, силна, невероятно секси жена. Не бих очаквал нищо по-малко.

Тя посяга към дръжката на вратата и не се обръща, когато проговаря.

— Радвам се, че те видях, Вини. Грижи се за себе си. Нещо ме удря и внезапно паника прорязва костите ми.

— Чакай.

Лив спира, но не се обръща.

— Обърни се, Лив. — Наблюдавам отражението й в стъклената врата. Със затворени очи, за момент изглежда объркана. Несигурна дали да избяга или не.

— Кажи ми само какво те накара да дойдеш тук днес? — Мисълта някой мъж да посегне на Лив, за да я нарани ме изпълва с луда ярост. Защо иначе някоя жена би дошла в Женския център за уроци по самозащита? Били са нападнати и са изплашени или все още живеят с нападателите си. Така или иначе, усещам жлъч да се надига в гърлото ми при мисълта, че някой наранява сладката ми Лив.

— Дойдох да направя проучване за домашното си. — Тя прави пауза и поглежда отново към мен само за няколко секунди, оставяйки ме с тъжна усмивка. — Грижи се за себе си, Вини.

И после изчезва.