Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (28)

Глава 28

Лив

Вини мълчи през целия полет досега. Каза, че всичко е наред, но мога да позная, че не е съвсем откровен. Изглежда разсеян, чудя се дали показния мач в събота не го притеснява повече, отколкото показва. Или може би наистина не обича да лети, макар че дотук полетът беше гладък.

— Та, след като си боядисам косата синя и си сложа пиърсинг на веждата, мислех да отидем до „Таргет“ и да купим всичката им налична пяна за бръснене. — Вини кима и се усмихва, все още не чува и дума, така че продължавам: — Знаеш, може да ни трябва доживотен запас от пяна за бръснене, ако настъпи онова наводнение, което предвиждат. Известно време няма да можем да стигнем до магазина. Не си ли съгласен?

Вини се обръща до мен, най-накрая осъзнавайки, че очаквам отговор. Поглежда директно към мен, но не чува и дума от това, което казвам.

— Ъммм, разбира се.

Все още е на милиони километри, въпреки че седим толкова близо един до друг, така че вадя тежката артилерия.

— О, добре, супер. Не мислех, че ще възразиш. Имам предвид, че се съгласих да изляза с него още преди с теб да започнем да се виждаме. Ще бъдат само една или две срещи, така че вероятно няма да спя с него повече от веднъж така или иначе.

— Чакай, какво? — Напрежение се вижда по лицето му, когато се обръща към мен, нямам идея каква част е чул, но очевидно нещо най-накрая е достигнало до него.

— Е, добре дошъл.

— Да не би току-що да ми каза, че ще ходиш на среща?

— Преди това ти казах, че ще си боядисам косата синя и ще си сложа пиърсинг и изглежда не ти пукаше… така че реших да проверя колко далеч си. — Усмихвам се игриво.

— Много хубаво. Но знаеш какво се случва, когато дори помисля за друг мъж около теб, нали? — Вини се навежда напред, заплашителното изражение е изместило далечното, което беше там само преди минути.

Стресната, аз се оказвам вдигната от малката си самолетна седалка и прехвърлена в скута на Вини. Протестите ми остават напълно нечути, докато превзема устата ми за силна целувка без предупреждение. Никога не съм си падала по публичните прояви на привързаност, изненадана съм, че предателското ми тяло се поддава на ласките му. За секунди отвръщам на целувката му с цялата си страст, мозъкът ми не може да мисли, докато тялото ми е болезнено нащрек, че е плътно притиснато от този непредвидим мъж.

Погълната съм от усещането за големите му ръце, които държат лицето ми неподвижно, за да ме целува до безпаметност, така че дори не чувам първия опит на стюардесата да ни прекъсне учтиво.

— Сър, тя ще трябва да заеме собственото си място. Подготвяме се за кацане. Лицето ми е кърваво червено от срам, иска ми се да пропълзя под седалката, когато осъзнавам, че стюардесата говори на нас. Вини, от друга страна, намира за забавно това, че ни хванаха като двама възбудени тийнейджъри.

— Съжалявам, тя просто не може да се спре понякога. — Той свива рамене и я дарява с усмивката си с трапчинки. — Ще я накарам да си седне на седалката.

— Вини! — Первам го по гърдите и го поглеждам сърдито, когато намига на стюардесата.

* * *

Щом се регистрираме в хотела, Вини започва да се държи малко повече като себе си. Без да пита, той поръчва бутилка от виното, което пия, и плато с плодове от румсървиса. Обмислям отново да се скарам с него задето взима решения от мое име, но после осъзнавам как ще приключи разговора. Искаш ли вино? Да, но не е там въпросът. Хапват ли ти се малко плодове? Да, но това не означава, че трябва да поръчваш вместо мен. Затова реших да избирам битки, в които исках различен резултат.

— Така и не ми каза за интервюто, което ще правиш утре. Дали е с някой, когото познавам? — пита Вини.

Замръзвайки на място, паниката ме превзема. Лъжата никога не е била силната ми страна, но комбинацията между лъжа и вина не е нещо, което лесно да замаскирам върху лицето си. Благодарна съм, че съм обърната с гръб към него, когато съм принудена да отговоря.

— Ъммм… съмнявам се, просто някакъв сенатор.

— Сенатор, а? — Вини се приближава, за да застане зад мен, докато разопаковам тоалетните си принадлежности. Спирам да дишам, наполовина очаквайки да ми каже, че знае какви ги върша. Обвивайки ръце около кръста ми, той се сгушва във врата ми. — Млад ли е? Трябва ли да ревнувам? — Прокарва пътечка от целувки нагоре до ухото ми. Топлият му дъх и леките гризвания замъгляват мислите ми, стоя неподвижно, несигурна как да отговоря. Вини ме сръчква игриво за отговор. Отговорът ми излиза малко прекалено отбранителен:

— Ъммм… не, той е достатъчно стар, за да ти бъде…

За мой късмет сме прекъснати от хората от румсървиса, които чукат на вратата.

— Имаш ли против да се заемеш с това, трябва да се измия — питам аз.

— Разбира се. — Вини плясва игриво задника ми, когато на практика хуквам към банята. Поглеждайки се в огледалото, наплисквам лицето си с вода, отчаяна да прочистя главата си. След няколко минути се овладявам достатъчно, за да се осмеля да се върна обратно в спалнята и съм изненадана, когато откривам човека от румсървиса още да е тук.

— Имате ли нещо против да ми дадете автограф? Голяма фенка съм. Виждала съм всичките ви мачове. Дори ще ходя на представянето утре. — Кокетничещата сервитьорка се поклаща напред-назад. Сладка е, по характерен за мажоретка от Средния Запад начин.

— Разбира се. Върху какво искаш да се подпиша? — Сигурна съм, че не влага двусмислие във въпроса си и въпреки това гледам как бузите на момичето порозовяват.

Взимайки лист от чекмеджето, аз се приближавам, прекъсвайки разговора им.

— Ето. — Подавам листа на момичето и се усмихвам. Усмивката е захаросана, от онзи тип, който друга жена може моментално да разчете и да разпознае истинския смисъл, скрит зад нея.

Вини ме поглежда любопитно, преди да вземе хартията и да надраска името си.

Малката никаквица подскача нагоре-надолу развълнувано, взимайки автографа от ръката му, преди да се обърне към мен, разчитайки изражението ми и схващайки намека.

— Ще ви видя в събота, господин Стоун.

Наляла съм си пълна чаша от вече отворената бутилка вино, още преди Вини да се върне, изпращайки я. Лапвайки ягода, аз се усмихвам и повдигам вежда.

— Беше сладка.

— О, така ли? Не е мой тип. Предполагам, че не съм забелязал. — Той взима две гроздови зърна от платото, мята едното в устата си и нежно плъзва другото между устните ми.

Отпивайки от виното си решавам, че вероятно не искам да знам, но въпреки това не мога да се спра да не попитам:

— И какъв е твоят тип, господин Стоун? — Имитирам сервитьорката в отговор.

Вини взима чашата с вино от ръката ми и я оставя върху количката. Обвивайки ръце около кръста ми, той ме придърпва към себе си.

— Имам само един тип.

— И това е?

— Ти.

Завъртам очи, но дълбоко в себе си обичам отговора му. Той целува върха на носа ми и ме придърпва близо до себе си в неочаквана, страстна прегръдка.

— Какво искаш да правим тази вечер? — питам го аз, решена да остана точно тук за следващите три или четири десетилетия.

— Каквото поискаш.

— Наистина ли? — Отдръпвам се, за да погледна лицето му.

— Разбира се, стига това да включва да си останем в стаята и да съм вътре в теб.

Още едно решение, с което реших да не споря.