Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (38)

Глава 38

Вини

— Как е малкият бебок? — питам, удряйки бързата круша.

— Перфектен е, но е пълен с енергия, също като майка си. — Нико се усмихва. — Ел се справя добре, племенницата ми е горе да й „помага“ с гледането.

— Седемгодишното, което носи розова туту поличка и каубойски ботуши?

— Същата. Измъкнах се през вратата, докато Ел му сменяше пелените, и чух да я пита какво има в пестисите му?

Приключвайки с бързата круша, ние се прехвърляме на ринга.

— Ще направим един спаринг, после Коджо ще дойде да работи с теб на тепиха.

— Този тип ме плаши. Изобщо не съм сигурен как успява да чува с тези карфиоли, от двете страни на главата си. — Правя ритник за загрявка, когато Нико вдига лапите.

— Мда, е, с карфиоли или без, той има златен медал по борба, а ти нямаш. Искаш да имаш истински шанс с Ламаро, трябва да се съсредоточиш, да попиеш колкото може повече от това, което ще те научи през следващите две седмици.

Завъртайки крака си високо във въздуха, аз следя лапите, всеки път удряйки ги с точен ритник. Кикбоксът е най-силната ми дисциплина.

— Какво става с Дилайла? — Ритникът ми запраща Нико три крачки назад. Само споменаването на майка ми ме връща към години на потискан гняв. Може би трябва да завлека задника й на шампионата, да я настаня до клетката с лула в ръка, за да ме държи вбесен, докато си го изкарвам на Ламаро.

— Проблеми, какво друго — измърморвам в отговор, преминавайки в комбинация от удари с крак и юмруци.

— Какво е направила сега? — Вдигайки лапата по-високо, Нико ми дава знак да ударя със серия удари. Заедно сме от толкова отдавна, че реално можем да тренираме и без да говорим, не са нужни думи за по-голямата част от комуникацията ни. И въпреки това той така или иначе винаги говори, вре си носа в нещата ми. Така е откакто бях хлапе.

— Взима лоши решения. Мотае се със загубеняци, които я повличат в собствените си лайна. — Удрям Нико със серия и със силен десен, инерцията го запраща назад към въжетата.

— Не й позволявай да те повлече със себе си този път. Това е твоят шанс, Вини. Подобни възможности не се появяват често. Ако си разсеян, Ламаро ще се възползва от това, като те спука от бой. Ако си съсредоточен, нещата ще се развият много по-различно, отколкото очакват букмейкърите. — Нико сваля лапата и застава неподвижно, търсейки цялото ми внимание. — Можеш да победиш този тип, Вини. С дясното си кроше и подобрявайки техниката си с Коджо. Готов си. Просто бъди съсредоточен.

* * *

Часове по-късно, стоя насред локва от собствената си пот, може би и няколко от собствените си сълзи, след мъчението, на което ме подложи Коджо цели три часа. Поглъщам литър вода и отлепям от пода все още подгизналата си тениска.

На ставане от пода, зървам дълги, оформени крака, подаващи се изпод шоколадова на цвят пола, които карат лигите ми да потичат, въпреки че съм убеден, че съм дехидратиран. Лив. Изненадан съм да я видя, но изненадата е приятна. Гледам как Сал я насочва към мен и тя вдига поглед усмихната, очите й обхождат всеки мускул на гърдите ми и тя несъзнателно облизва устни, докато върви към мен. Не помръдвам, вместо това чакам тя да дойде при мен.

— Здравей. — Премятам хавлията през врата си.

— Готов ли си за пътуването ни? — Тя вдига чанта, която изобщо не съм забелязал, че носи, разсеян от гледката на тези крака, умът ми си представя как са увити около гърба ми.

Накланяйки глава, за половин секунда си мисля, че съм забравил за някой разговор, който сме водили, но после тя ми се усмихва. Усмивката е пакостлива и сладка и ме кара да я сграбча и никога повече да не я пусна. Присвивам очи, без да й позволявам да види, че съм взел решението си още щом се усмихна, преструвайки се, че обмислям идването й. Тя отстоява своето, изпъвайки рамене и готвейки се за спор. Смелостта й ме възбужда. Много.

Минавайки двете крачки, за да застана в личното й пространство, аз се навеждам, надвесвайки се над нея, лицето ми все още е неразгадаемо. Без да трепва, тя вдига поглед към мен през дългите си, гъсти мигли, лешниковият цвят на очите й се превръща в тъмно зелен от решителност. Очите й не се откъсват от моите, опирам потното си чело върху нейното и обвивам ръка около тила й, дръпвайки я към себе си.

— Десет минути, нека да се изкъпя. — Целувайки я сдържано по устните, тя ми се усмихва с тиха победа.