Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (36)

Глава 36

Винс

Дори нямам номера на Криси. Предполагам, че трябваше да обмисля нещата, преди да я помоля да се свърже с мен, ако чуе нещо от Джейсън. Бесен съм, че е дошла в дома ми, но съм даже още по-бесен, защото Лив, изглежда, не ми вярва, когато й казвам, че нищо не се е случило.

Две минути, след като влизам в бара, Криси се приближава с духащата си приятелка.

— Здрасти, Винс — гука тя с носовия си глас.

— Криси — кимвам. Тя наистина не е направила нещо нередно. Няма вина, че не проявявам интерес. За пръв път се чувствам зле заради начина, по който се отнасях с нея… и вероятно с шибано много други жени.

— Предполагам, че си получил съобщението ми. — Тя се ухилва. Всяко угризение, което изпитвам, изчезва, когато осъзнавам, че се радва задето е разстроила Лив.

— Не се ебавай с Лив, Криси.

— Не се ебавам с нея. Но ще си имаш проблеми с тази, мисли си, че те притежава.

Сякаш съм се натресъл на камион, за пръв път осъзнавам, че наистина е така.

* * *

Петнадесет минути по-късно, вече имам адреса на Джейсън. Задникът е избягал в другия край на щата, вместо да се изправи пред лайната, в които се е забъркал. Утре ще трябва да пропусна цял ден тренировки и да поема на дълго пътуване, за да намеря шибаняка. Вбесява ме, но така или иначе тази вечер имам да се занимая с по-важни гадости.

Али отваря вратата и е изненадана да ме види. Предполагам, че и аз съм изненадан, че съм тук. Почти единадесет часа е и не си направих труда първо да се обадя. Какъв е смисълът, ако се опита да ме отсвири, така или иначе щях да дойда.

— Ъммм… — Тя отваря вратата, но не ме кани вътре.

— Трябва да говоря с нея, Али.

Колебливо, тя отстъпва настрани, позволявайки ми да мина. Оглеждам се наоколо, откривайки апартамента притихнал.

— Под душа е. Кимам.

— И е доста пияна.

— Пияна?

— Мда. — Тя сочи към празната бутилка от вино на плота. — Прибрах се, а тя заваляше думите и дърдореше за теб и Миси.

— Криси — поправям я аз, не че имаше значение.

— Мне, беше Миси. Вярвай ми. Прекарах две години да я слушам да говори срещу Миси. За нея говореше.

Кимам, сякаш всичко това има някакъв смисъл за мен, но всъщност нямам идея.

Какво общо, по дяволите, трябва да има Миси с всичко това?

— Отивам в Андреа. Тя живее през два блока. Ще пием мохито, ще гледаме филм с много голи мъже, ще псуваме като моряци и ще преровим интернет. Няма да ме има поне няколко часа, така че ще сте насаме. — Тя се усмихва на път към вратата, но после спира и се обръща към мен, сериозно изражение заменя усмивката й: — Моля те, не я наранявай отново, Винс.

Чувството на неспокойство, което ме гризе цял ден, ме надвива и не чакам да излезе. Отварям вратата на банята, гласът ми нарочно е тих, за да не я стресна, когато казвам:

— Лив?

— Вини? — Тя дръпва завесата на душа.

— Мда, бебче.

— Защо избра Миси пред мен? — Без завеса, която да спира водата, силната струя залива тялото й и се разлива по пода на банята.

— Не разбирам?

— Нито пък аз. Аз… аз… аз те обичах. — Думите й са малко заваляни, но доста добре владее ума си. — А ти избра Миси пред мен. — Сълзи се спускат по лицето й, всеки сантиметър от тялото й е покрит с вода, която капе навсякъде.

Пресягайки се, спирам душа, мокрейки се междувременно. Увивайки тялото й с хавлия, бързо я подсушавам, преди да я вдигна и да я понеса на ръце. Отнасяйки я на леглото й, нежно я полагам и пропълзявам до нея.

Отмятайки мократа коса от лицето й, вдигам брадичката й и принуждавам очите й да срещнат моите.

— Не съм избрал Миси пред теб. Ти беше толкова млада, сладка и невинна. — Правя пауза, обмисляйки правилните думи. Въпреки че не съм сигурен, че има правилни думи, след като до днес аз самият не разбирах действията си. — А аз бях преебан загубеняк, когото току-що бяха изключили от училище. Не исках да те нараня, Лив. Ти ми вярваше, а единственото, което някога бях правил, бе да провалям нещата. Не исках да проваля и теб.

Тъга се изписва на лицето й, сърцето ми се къса, знаейки колко съм я наранил.

— Не съм докосвал и Криси.

— Знам. — Самотна сълза се плъзва по лицето й.

Държа я в обятията си, докато накрая чувам дишането й да се забавя и знам, че е заспала. А после просто продължавам да я държа.