Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (31)

Глава 31

Лив

Никога преди не съм била на професионален мач. Знам, че е само за показност, но се вълнувам да го видя. Да видя Вини да прави онова, за което живее.

Понеже не е официален мач, всеки от бойците прекарва само по една минута във всеки от трите рунда, вместо обичайните три или пет минути. Тъй като на Вини му предстои мач за шампионска титла, той е звездата на шоуто, така че той излиза последен, като рок звезда след подгряващите изпълнения.

Влизаме в малка стая под сградата, точно под мястото, където се случват боевете. Посреща ни по-възрастен мъж. Ясно е, че двамата са близки.

— Прийч, липсваше ми, старо копеле. Мястото не е същото без теб. — Двамата разменят мъжкарска прегръдка, някакъв вид комбинация между ръкостискане, половинчата прегръдка с една ръка и блъскане с гърди.

— Не ти липсвам аз, тъпо лайненце, липсва ти да има с кой друг да се кара Нико.

— Усмихвайки се, дразненето им казва много за здравината на отношенията им.

Прийч ме зърва с ъгълчето на окото си.

— Кой си водиш с теб… това момиче е твърде красиво, за да се мотае с тъпак като теб. — Той перва Вини по тила, докато го подминава, за да дойде при мен.

Заставайки пред мен, Прийч игнорира опита на Вини да отговори на въпроса му, а Вини гледа изотзад, смеейки се и клатейки глава.

— Здрасти, красавице, аз съм Прийч и не съм обвързан, ако проявяваш интерес? Смеейки се, протягам ръка:

— Аз съм Оливия, радвам се да се запознаем, Прийч.

Прийч поема ръката ми и ме здрависва, но не я пуска, докато говори на Вини и в същото време гледа мен.

— Ел ми разказа всичко за нея, когато говорихме миналата седмица. Каза, че е специална и трябва да съм мил.

— Ел е права. — Вини се приближава към Прийч и слага ръка на рамото му. Отговорът му е насочен към Прийч, но въпреки това го казва на мен: — Тя е специална.

— Той прави пауза и гледам как очите му бавно ме обхождат от глава до пети, преди да продължи. — Сега какво ще кажеш да пуснеш ръката на момичето ми и да дойдеш да ми бинтоваш ръцете, старче?

Тримата се размотаваме из малката съблекалня още час, двамата мъже си говорят за различни бойци. Прийч е бил треньор на Нико и се е пенсионирал заедно с него. Тримата имат дълга история заедно и имам усещането, че по много начини са се превърнали в семейство за Вини.

Накрая, когато наближава времето за мача на Вини, аз заемам мястото си в залата. Вини се уверява, че съм откъм края на пътеката, почти точно зад ъгъла, където ще бъде той, само на два реда от клетката. Гледам края на един мач и после излиза говорителя. Сърцето ми започва да бие диво в гърдите ми, преди изобщо да проговори. „Дами и господа, в червения ъгъл, с ръст от 182 сантиметра и тежащ 83 килограма, мъжът, когото всички очаквате, претендентът за предстоящата световна титла в средна категория, дамите го обичат, мъжете се боят от него… Представям ви Винс «Неееепобедиииимия» Стоун!“

Тълпата полудява, когато Вини минава надолу по пътеката, черният му халат е вдигнат, закривайки лицето му, но това не спира жените да крещят като фенки на рок концерт. Една жена, която седи на две места от мен, подскача нагоре-надолу, сълзи се спускат по лицето й, докато протяга ръка към него и крещи:

— Винс, Винс, обичам те, Винс!

Почти като по сигнал, сякаш я е чул, Вини скача в клетката и после бавно се обръща, открива ме сред тълпата и ми намига с дяволски наперена усмивка на лицето. Завъртам очи и той се усмихва, връщайки вниманието си обратно към говорителя пред него. Няма представа, че е осмислил деня, може би дори годината, на горката жена, която седи на две места от мен. Тя е стиснала в смъртна хватка ръцете на приятелките си и крещи толкова силно, че мога да чуя всяка нейна дума, въпреки че тълпата все още вика.

— Видяхте ли това? Видяхте ли това? Той току-що ми намигна!

Говорителят продължава с представянето на опонента на Вини и после дърдори за куп правила, които никога не съм чувала, нито разбирам, и мачът започва. Седейки на ръба на седалката си, гледам как Вини поема контрола над мача почти моментално. Той замахва бързо и силно, удряйки противника си първо с ритник в гърдите и после с моментален десен юмрук. Всеки мускул на гърба му се напряга, когато силата и суровата му мощ оставят мъжа да се клатушка след по-малко от десет секунди от боя. Но клатушкането не издържа дълго. Сякаш отникъде, кракът на Вини помита опонента му, обръщайки инерцията му срещу него и мъжът бързо се озовава по гръб, а Вини е отгоре му. Всичко се случва толкова бързо, дори нямам представа как го направи, въпреки че гледам цялото нещо да се случва на по-малко от три метра от мен. Секунди по-късно, мачът приключва, когато Вини прави нещо с ръката на мъжа и той изпищява силно, точно преди да потупа по пода. Целият мач не може да е продължил повече от тридесет секунди. Не съм сигурна дали изобщо Вини проля и капка пот и със сигурност така и не отнесе удар.

Неразколебани от краткостта на мача, за който бяха платили добри пари, тълпата полудява, крещейки и пищейки, докато реферът вдига ръката на Вини в знак на победа. Прийч се смее, докато двамата се връщат обратно, Прийч носи халата на Вини, който той не си прави труда да обрече отново, слушайки декларациите за любовта на жените, докато ги подминава с наперена усмивка. Той знае, че тълпата го обича. Това е сюрреалистично преживяване, което кара сърцето ми да препуска и ме оставя да се чудя след още колко дни ще го видя да прави това отново.

* * *

Въпреки че имам пропуск, който ми дава достъп до долните нива, все пак чакам на опашка с останалите, много от които нямат пропуски. Чудя се защо ли хората изобщо биха чакали, предвид размера на охранителя, който проверява пропуските, докато не зървам какво всъщност става на опашката пред мен. Тези с пропуските бързо са пропускани, онези без са оглеждани. Добре изглеждащите жени с къси поли и хубави крака са допускани. Онези, които са преценени като недостойни, са отпращани. Това ме кара да се чудя колко ли жени в миналото са се добирали до стаята на Вини за празненства след мачовете.

Правейки всичко възможно да игнорирам бодването на ревността, която изпитвам дълбоко в себе си, знаейки, че не мога да контролирам миналото на никой от двама ни, изминавам пътя към стаята на Вини като в мъгла, без да обръщам внимание къде отивам. Непохватно се забивам в някой, докато съм погълната от собствените си мисли, точно преди да стигна до вратата на Вини.

— Лив?

Гласът е познат, въпреки че не мога да кажа откъде. Вдигам поглед объркана.

— Джакс? Какво правиш тук?

Той се усмихва с искрена усмивка, изглежда изненадан, но мога да позная, че се радва да ме види.

— Мога да те попитам същото. — Той присвива игриво очи и се привежда: — Да не ме следваш наоколо, опитвайки се да ме накараш да се блъсна в теб, за да те хвана отново? — Дразни ме, знам го. Въпреки че нямам възможност да отговоря, когато вратата, пред която стоим, се отваря и Вини излиза.

Той хвърля един поглед на ръката на Джакс върху моята и изражението му се променя.

— Не знам кой си, но си свали ръцете от нея или ще откриеш, че боят, който отнесе онзи в клетката, е бил само загрявка за теб.

Замръзвайки на място, гледката на двамата мъже, стоящи един до друг, ме прави неспособна да отговоря. Приликата е много по-явна, когато ги виждам и двамата.

— Лив? — Джакс поглежда към Вини и после пак към мен, объркан въпрос е изписан на лицето му.

— Лив. — Гласът на Вини е чисто ръмжене.

От двамата мъже се излъчва напрежение и усещам, че Вини е на път да избухне, когато прави крачка към Джакс, двамата мъже застават лице в лице.

Изтръгвайки се от унеса, аз се премествам до Вини, хващайки ръката му, за да привлека вниманието му.

— Вини, той се шегуваше, познавам го. Всичко е наред. — Думите ми не правят много, за да успокоят звяра, който стои пред мен. Още по-лошо, Джакс изпъва рамене, юмруците му са свити отстрани, подготвяйки се за онова, което може да последва.

— Кой е този тип, Лив? — Думите му може и да са насочени към мен, но той все още стои плътно пред Джакс, двамата мъже имат конкурс по взиране.

— Казва се Джаксън, той е синът на политика, когото интервюирах вчера. — Възнамерявайки да отклоня вниманието му, аз дръпвам ръката му по-силно.

— Това не обяснява защо ръцете му са върху теб.

— Блъснах се отгоре му… той ме спря да не падна. Наистина, всичко е наред, вината беше моя. Той изобщо не ме е безпокоил.

Наблюдавам лицето му, докато премисля информацията за няколко дълги секунди, преценявайки мъжа, който стои пред него. Облекчена, когато виждам как челюстта му леко се отпуска, аз издишам дълбоко въздуха, който не бях осъзнала, че задържам.

Вини прави крачка назад и кима на Джакс:

— Съжалявам, човече, грешно разбрах. Виждам много простотии тук долу. — Дръпвайки ме до себе си, той собственически обвива ръка около раменете ми.

Джакс кимва в отговор и си мисля, че може и да си тръгне невредим, преди да си отвори устата.

— Няма проблем. Не те виня, че се държиш закрилнически с Лив. Ти си късметлия. — Джакс ми се ухилва с наперена усмивка.

Той в ред ли е? Или може би има предсмъртно желание. Хватката на Вини около мен се затяга и се стягам в очакване на отговора му… притеснявайки се, че може и да не е словесен. За късмет, Прийч излиза навън, привличайки вниманието на Вини за няколко секунди, така че той пропуска намигването на Джакс към мен.

Наистина ли?

— Трябва да вървиш да говориш с няколко репортери. Готов ли си? — Прийч ме зърва от другата страна на Вини и се усмихва: — Нашето момче изглеждаше добре там, а, Лив?

Не мога да не се усмихна на Прийч, въпреки че вътрешно все още откачам заради двамата мъже, които стоят един срещу друг.

— Така е. — Усмихвам се към Вини и съм възнаградена с горда усмивка. Ръката около раменете ми се плъзга до тила ми и той го стисва леко, обръщайки ме към себе си, превземайки устата ми за неочаквана целувка. Не му пука, че двама мъже стоят до нас, принудени да гледат как ме целува до безпаметност, а накрая и на мен не ми пука.

Освобождавайки устата ми с ниско ръмжене, аз се обръщам да видя, че Джакс все още стои там. Наперената му усмивка е изчезнала, заменена от нещо, което не мога да разчета. Ревност може би?

— Добре, добре, двамата може да празнувате насаме по-късно. Нека се захващаме с шоуто, гълъбчета — дразни ни Прийч.

Вини понечва да ни поведе след Прийч, без да каже и дума на Джакс. Никога не съм била груба, аз се обръщам, за да се сбогувам с едно „Грижи се за себе си, Джакс“, и усещам как всяко косъмче по тялото ми настръхва, когато поглеждам покрай него и откривам сенатор Найт да стои спрял в другия край на коридора, заковал поглед върху Вини.