Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (17)

Глава 17

Вини

7 години по-рано

Последните няколко седмици прекарахме повече време в закачки, отколкото занимавайки се английски. Само че по тази тема аз съм учителят, а Лив е ученичката. Най-сексапилната малка ученичка, която някога съм виждал. И учи дяволски бързо. Искам само да съм вътре в нея, а и тя го иска, мога да го видя по начина, по който очите й заблестяват, когато плъзна пръсти в нея. Толкова е тясна и гореща, а тялото й отвръща перфектно на всяко мое докосване. А тя издава онзи малък звук, който ме подлудява. Съмнявам се изобщо да осъзнава, че го прави. Звук, който е кръстоска между стон и мъркане, и се страхувам, че може да експлодирам, ако някога го чуя, докато пенисът ми е в нея.

Почти девет часа е и паркът е празен, само ние двамата се търкаляме върху одеялото под нашето дърво. От онази нощ, когато я накарах да ме целуне, нещата стигат все по-далеч, все по-бързо с всяка следваща вечер. Повече вече просто не е достатъчно. Тази вечер е гореща и мъчителна, двамата се търкаме отчаяно един в друг през дрехите. Сухите тренировки с Лив са по-хубави, отколкото е било някога истинското нещо с която и да е уличница, с която съм бил. Пресягам се помежду ни, откривам вълшебното й място през шортите и правя малки кръгчета по онзи начин, по който знам, че й харесва. Тя не е приказлива, но тялото й ми казва всичко, което трябва да знам.

Точно когато е на път да свърши, покривам устата й със своята. Тя се опитва да отдръпне език, когато вълната я помита, но я принуждавам да продължи да ме целува. Звукът от стона й, който аз заглушавам, ме кара да превъртя. Това е най-секси нещото, което съм чувал в живота си. Ако беше някоя друга, щях да я взема по четири различни начина и досега да съм свършил с нея. Само дето тя не е коя да е. Тя е сладката, малка Лив и от време на време си позволявам да си представя, че съм доброто момче, за което ме мисли.

Когато се успокоява след оргазма, тя се пресяга към мен и някак си ръката й се озовава в панталона ми и ме стисва в основата, преди да успея да я спра. Усещането от малката й, нежна ръка, обвита около дебелия ми, пулсиращ пенис, ме кара да изгубя контрол. После усещам топлината от устата й до ухото си и губя всичко, когато казва:

— Моля те, Вини, искам те.

Майната му. Дотук с доброто момче. По-малко от две минути по-късно и двамата сме без дрехи, а аз съм на път да получа онова, което толкова търпеливо чаках. Пенисът ми пасва перфектно на входа й, когато тя вдига очи към мен и погледите ни се срещат. Големите й, лешникови очи са широко отворени и изпълнени с емоции, но не това, което виждам, ме плаши до смърт. Виждам доверие. Тя ми отдава всичко, а аз не го заслужавам. Нито за минута. Бог знае какво ще й причиня, когато прецакам нещата. И няма да отнеме много време. Нищо хубаво не продължава дълго.

Така че затварям очи, искам я толкова силно, че тялото ме боли, но не мога да гледам тези големи очи, когато й отнема онова, което е готова да ми даде доброволно. Само дето това не помага… все още я виждам, въпреки че очите ми са здраво стиснати. Толкова жива картина се взира в мен, че ми отнема секунда да се уверя, че наистина вече не гледам към нея. Затова се опитвам да спра да мисля, стискайки очи толкова силно, че съм убеден, че лицето ми изглежда сякаш изпитвам болка. Но и това не успява да изтрие проклетата картина на сладкото й, невинно, доверчиво лице от главата ми. Ни най-малко, мамка му. Още няколко секунди минават, тялото ми започва да трепери, докато се задържам неподвижен, толкова готов да проникна в нея, но неспособен да помръдна.

— Маааамка му! — Скачам, когато изръмжавам, викът ми е толкова силен, че отеква в тишината, ръцете ми обезумяло дърпат косата, умът ми препуска, опитвайки се да разбере какво, по дяволите, правя. Мамка му. Мамка му. Мамка му. Не мога да й го причиня.

— Какво не е наред? — Гласът на Лив е колеблив. Сигурно съм плашеща гледка и въпреки това тя посяга към мен без страх.

Дръпвайки ръка от обсега й, виждам, че съм я стреснал, но не мога да й позволя да ме докосне. Трябва да се разкарам от нея, мамка му, преди да съм си променил решението.

— Облечи се. — Гласът ми е студен и дистанциран.

— Какво? — Тя е объркана.

— Облечи се, Лив. Ще те заведа у вас.

Никой от двама ни не проговаря през целия път до дома й. Преструвам се, че не виждам сълзите й, докато се опитва да ги скрие като ги изтрива.

* * *

През следващите няколко седмици, избягвам да поглеждам към Лив, когато я зървам в столовата. Днес, когато влизам, виждам Миси вляво и Лив отдясно, така че решавам да си намеря нова маса, на която да седна. Сядам до Еван Марко и няколко от приятелите му футболисти. Самонадеян е, но не е лошо момче. Твърде самоуверен като за моя вкус. Татенцето има дълбоки джобове, което го кара да се има за важен. Нищо, с което после животът да не го цапардоса в лицето и да му даде урок. Намират се насред разгорещен дебат за точковата система в някаква игра, която изглежда играят заедно от известно време.

— Единственият начин Еван или Кайл да имат шанс за победа е да заведат някоя девственица на бала. Райън ви води с пет точки заради тройката му с двете блондинки край лагерния огън миналата нощ. — Кейлъб Андрюс държи малка тетрадка със страници и страници бележки и записки, които преглежда, докато говори на приятелите си.

— Като стана дума, някой потвърди ли историята на Райън? — подхвърля Еван на приятелите си.

— Мда, човече. Видях го със собствените си очи, мамка му. Едната му духаше, докато той се натискаше с другата, с една ръка под полата й. Исках да си изгоря очите, когато му видях пишката. — Кейлъб се смее, докато приказва.

— Водите си отчет като ви пуснат? — Усмихвам се, защо не съм вкаран в тази схема? Звучи като организиран спорт, в който всъщност бих се включил в това скапано училище.

— Даже не си го и помисляй, Стонети. Не бихме те допуснали даже и със сто точки преднина, хубавецо. Мацките си падат по това, че се забъркваш в проблеми. — Кейлъб се шегува само наполовина, когато заговаря.

— И кой печели?

— Ами, засега е Райън. Но няма повече шансове за победа. Да изчукаш девственица на бала дава най-много точки, но той ще води Лорелин, така че това със сигурност отпада — разсмива се той.

— Значи Еван и Кайл ще водят девственици и могат да преобърнат резултата?

— Мда. Ще стане ясно в последната вечер от проклетото състезание.

— Какво печели победителя? — Мисля си, че продължителна игра като тази трябва да има голям залог.

Еван се усмихва.

— Долар.

— Долар? Да не ме бъзикате?

— Участваме заради играта, а не заради парите, братле.

— Както кажеш, човече, но според мен двете заедно биха били по-добре. — Звънецът бие и всички ставаме. Откривам Лив и наблюдавам как излиза през вратата, преди дори да понеча да тръгна към нея. — Коя е дамата ти за бала, Еван?

— Оливия Майкълс.