Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (19)

Глава 19

Винс

Пълен съм с енергия, докато насочвам жените от класа по самозащита през серия техники. Обикновено си избирам асистентка, за да демонстрирам движенията, на база формата на задника или размера на балкона им. Но днес избрах най-близко стоящата до мен, закръглена жена, вероятно около петдесетте. Странно, но това е най-забавната демонстрация, която съм имал от месеци, като изключим деня с Лив. Гъдел я е и е чувствителна на допир и всеки път, когато я хвана, за да покажа позиция, тя се кикоти и смее, сумтейки. Обикновено бих намерил прекалено щастливия човек за дразнещ по това време на утрото, но днес смехът й изглежда е заразен.

След като курсът приключва, жената ме прегръща, благодарейки ми за това, че съм оправил деня й. Напълно несвойствено за мен, аз я целувам по бузата и й казвам, че аз трябва да й благодаря за това, че ми е оправила деня. Прибирайки последните си неща в сака, не съм изненадан да чуя гласа на Нико. Все още не съм си върнал доверието му и продължава да изпитва нуждата да ме проверява всеки път, когато съм вписан в графика да преподавам.

— Днес си в добро настроение.

— Предполагам, че е така. — Без да издавам нищо, премятам презрамката на чантата си през гърдите, нетърпелив да си замъкна задника обратно у дома. Мисълта за онова, което ме чака там, ме кара да точа лиги.

— У теб ли е ключа за задната врата? Ел излезе с двата комплекта ключове и искам да заключа гаража, преди да изляза за няколко часа.

— Разбира се. — Бъркам в джоба си, за да извадя ключовете, и дори не забелязвам, че нещо пада на пода.

Очите на Нико сочат надолу, показвайки ми парченцето дантелен плат, което лежи на земята.

— Мисля, че изпусна нещо.

Бързо грабвам дантелата и усещам как гърдите ми се стягат. Вбесява ме това, че Нико е видял нещо, което принадлежи на Лив.

— Разкарай се. Нико е изненадан.

— Откога си защитнически настроен към притежанията на някоя ФКМЧ?

— Не е на някоя ФКМЧ. — Гняв се излъчва от всяка моя дума, докато ги изговарям през стиснати зъби.

Нико изглежда объркан за минута, а после явно започва да разбира, въпреки че не съм му дал обяснение. Той ме тупва по гърба и върви с мен към вратата.

— Радвам се да го чуя. Сега се махай от тук и върви да се радваш на Лив.

Откъде знае?

* * *

На път към вкъщи спирам, за да взема обяд и вестника. От години не съм купувал проклет вестник. Единственият път, в който изобщо поглеждам такъв, е, когато видя моя снимка в реклама за предстоящ мач. И тогава чета отзад напред, спирайки преди да стигна до някакви истински новини. Но това е вестникът на Лив, онзи, за който работи, и предполагам, че тя го чете всеки ден.

Тихо е, когато влизам. За минута си мисля, че може да си е тръгнала. После влизам в спалнята и я зървам. Тя лежи по средата на леглото, облечена с блузата, която носих снощи. Лицето й е толкова умиротворено, докато спи, че за малко да затворя вратата и да я оставя да почива. За малко. Но тогава тя се размърдва в съня си, един свит в коляното крак се вдига по-високо, повличайки със себе си подгъва на блузата ми, разкривайки порцелановия й гол задник. И просто не мога да устоя.

Събличам се, очите ми не изпускат извивката на полуголия й задник. Начинът, по който се заобля там, където се среща с бедрото й, стегнатият мускул, който му придава формата на сърце, ме кара да точа лиги. Нищо не искам да направя повече от това да превърна тази копринено бяла кожа в наситено червена с ръката си. Трудно е да устоя, когато наднича към мен, предизвиквайки ме да го плесна. Силно. Така, че да усеща паренето, когато сяда. Така, че тя да ме усеща в себе си, когато ме няма. Да си спомня кой го е направил. Кой я е научил да се наслаждава на удоволствието от малко болка…

На две секунди разстояние съм от това да я събудя с паренето от ръката ми, последвано от това да се тласна в нея за още един рунд на грубо, дълбоко проникване, когато очите й трепват и тя вдига поглед към мен с усмивка. Сладко е и невинно, и е изражение, с което не съм свикнал. Такова, което не помня да съм виждал някоя жена да ми отправя. Никога. Не и от някоя жена. Наблюдавам как очите й се фокусират и забелязва, че съм гол. И твърд. Очите й ме оглеждат с одобрение, но после погледите ни отново се срещат и тя се усмихва още по-широко. Жените обикновено не търсят отново лицето ми, след като очите им се смъкнат под врата ми. Това ми върши работа. Обикновено.