Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (37)

Глава 37

Лив

Събуждам се с пулсираща глава, което ми напомня колко пих снощи. Доволна съм, едно топло тяло ме прегръща силно, но после си спомням миналата нощ. Напиването. Душа. Целият разговор за Миси. И Криси. Уффф… мисълта кара главата ми да затупти по-силно.

Цяла бутилка вино притиска пикочния ми мехур и се измъквам от леглото, все още увита с влажната хавлия от снощи. Поглеждайки в огледалото, аз се плаша от последиците от лягането с мокра коса и чертите от разтекъл се грим, засъхнал по лицето ми. Не може да се оправи без душ.

Измивам грима от лицето си и тъкмо се каня да си сложа балсам на косата, когато завесата на душа се разтваря, разкривайки голия и с голяма ерекция Вини.

Той се ухилва и застава зад мен.

— Добро утро. — Целува мокрото ми рамо.

— Спираш всичката топла вода — сгълчавам го. Наистина го прави, но се шегувам и той го знае.

— Аз ще те топля. — Той ме завърта, обвива ръце около кръста ми, прави малка крачка назад и ме държи здраво, така че и двамата сме под струята топла вода.

Оставаме така за няколко кратки мига, докато Вини не отдръпва глава, поглежда надолу към мен и пита:

— Добре ли сме?

— Така си мисля.

— Мислиш? — Слагайки пръсти под брадичката ми, той извърта лицето ми нагоре, принуждавайки ме да го погледна.

— Просто малко ме е страх. Той въздъхва.

— Мен също, Лив.

Кимам.

— Обърни се. — Вини сапунисва гърба ми, бавейки се на раменете, разтривайки целия ден на стрес и освобождавайки болезнените мускули.

Простенвам.

— Боже, толкова е хубаво.

— Обърни се. — Подчинявам се, отпускайки глава, докато той обработва с пръсти горната част на раменете ми. Палците му се впиват в ключицата ми, докато върховете на силните му пръсти работят от двете страни на гръбнака ми при тила.

Напрегнатите ми мускули се отпускат след няколко минути, ръцете му галят страните ми, спирайки се на ханша. Гласът му се променя, по-нисък и по-дрезгав:

— Отвори крака.

Изпълнявам. Пресягайки се, той премества слушалката на душа така, че да пръска само мен. Топли, силни струи вода се стичат по гърба ми, докато ръцете му продължават пътя си надолу. Пръстите му се плъзгат по клитора ми, два от тях започват да описват малки кръгове. Напрегнатата купчинка нерви изпраща ток през тялото ми, кожата ми настръхва, въпреки че я залива топла вода.

Привеждайки се напред, той поема едно зърно в устата си и игриво го подръпва, докато го хапе и дърпа със зъби. Простенвам, когато двата пръста на клитора ми се преместват по-надолу, плъзгайки се в мен, заместени от палеца му.

Дишането ми става по-забързано и повърхностно, откривам, че бързо се понасям към оргазма. Усещайки реакцията на тялото ми, Вини изръмжава:

— Не свършвай.

Сякаш има начин да му попреча да се случи, чувството на еуфория бързо ме завзема.

— Не мога — пъхтя, толкова съм близо до ръба, имам нужда да падна през него и да изтрия всичките си мисли, пък било то и за малко.

Той дръпва пръстите си, за секунда ми се иска да го убия, оставяйки ме да вися на ръба.

— Обърни се, хвани се за стената.

Отчаяна да се върна на мястото, на което бях преди малко, бързо изпълнявам, обръщайки се с гръб към него, приведена в кръста и с плътно притиснати в плочките на стената длани, той не губи време. Нахлувайки в мен изотзад, с водата и собствените ми сокове, той лесно влиза в мен. Усещам всеки негов сантиметър, докато ме изпълва великолепно, прониквайки изцяло с един агонизиращо бавен, невероятен тласък.

— Бавно или бързо?

О, Боже. Дава ми избор. Само това, че чувам думите, е почти достатъчно да ме отведе отново до ръба.

— Бързо.

Голямата му ръка се стяга върху ханша ми, другата се промъква под мен и ме повдига в кръста, вдигайки задника ми малко по-високо и намествайки ме за онова, което ще последва. Ахвам от силния тласък, с който пенисът му яростно започва да се забива в мен.

Държейки ме неподвижна, прикована към стената, докато той се движи в мен, отново и отново, аз стена името му, когато сърцевината ми се стяга около него, оргазмът ми отново започва да се надига.

— Мамка му! — ръмжи той, навеждайки се над мен, мокрите му, твърди гърди се притискат плътно в гърба ми, когато впива зъби в рамото ми. Болезнено усещане се втурва през тялото ми, превръщайки едва доловимия оргазъм в цунами, което ме залива, отнемайки ми способността да функционирам. Тялото ми трепери, оставяйки ме напълно уязвима за силата му, неспособна дори да се задържа права.

* * *

С все още мокра коса и зачервена кожа от толкова дългия душ, че водата стана студена, Вини се настанява на един от бар столовете, гледайки ме как приготвям закуска за двама ни.

— Изглеждаш като професионалистка там — казва той, когато надявам ръкохватката. Отварям вратата на фурната и изваждам бисквитките, точно когато таймерът иззвънява. Затварям вратичката на фурната с крак и грабвам тигана точно навреме, за да обърна яйцата.

— Обичам да готвя, но не го правя често.

— Обичам да ям, може би трябва да дойдеш и да ми правиш вечеря всяка вечер. — Той се ухилва.

Смеейки се, клатя глава и свалям две чинии от шкафа.

— Личните ми готварски услуги са много скъпи.

— Може би трябва да направим замяна? — Вини повдига вежда с греховна усмивка. Умът на този мъж работи в една посока, добре е, че ми харесва играта му.

Слагайки в чинии яйцата, бекона и бисквитите, слагам закуската пред него и заобикалям барплота, за да се присъединя към него.

— Зависи от това какво ще предложиш за замяна.

Хващайки ме, когато се каня да седна, той ме дръпва в скута си, дразнейки ме с парче бекон до устните ми, дръпвайки го, когато отворя уста да го захапя:

— Ти ще готвиш, аз ще те храня.

Привеждайки се напред, открадвам цялото парче бекон с уста, гризвайки пръстите му в процеса. Веждите му се извиват в изненада, но няма как да скрие моменталното разширяване на зениците си от усещането на захапката ми върху кожата му. Сграбчвайки здраво задника ми, той изръмжава.

— Направи го отново и ще те храня тук на кухненския плот, а храната ти ще изстине, докато си заета да поемаш това, което ще сложа в тази твоя дяволски секси уста.

Стомахът ми се преобръща и се сгушвам във врата му, нуждаейки се да притисна настръхналата си кожа в него, искайки да му покажа ефекта, който има върху тялото ми.

Слепи за случващото се около нас, напълно пропускам тракането на сандалите на Али върху дървения под, незабелязвайки влизането й в стаята, докато не застава при хладилника.

— Вие двамата не трябва ли да ходите на работа или нещо такова? — пита тя, докато се усмихва и си налива голяма чаша портокалов сок, изпивайки високата чаша на екс.

— Жадна ли си? — дразни я Вини.

Опитвам да скоча от скута му, но хватката му около мен се затяга, задържайки ме на място.

— Много. Също и гладна. Искаш ли да споделиш този сандвич с яйце, Лив? — Тя си взима хапка, която съдържа почти половината ми закуска, преди дори да успея да отговоря.

— Обслужвай се. — Клатейки глава, отговорът ми е излишен, но така или иначе се усмихвам.

— Може ли да ме оставиш в училище на път за работа? Трябва да работя върху проект с група. — Щастливото й изражение изчезва, когато простенва последните думи от изречението.

— Да разбирам, че групата не е добра?

— Пет момичета. Надявах се здравенякът с козята брадичка да е в моята група. — Тя размърдва вежди за повече ефект.

Подсмихвайки се, Вини ме намества в скута си, за да си вземе закуската.

— Аз ще те закарам. Отивам към залата. На път ми е. — Две хапки и цялата чиния изчезва. Вероятно трябва да премисля количеството храна, която приготвям. Определено не съм свикнала да готвя за мъж, който изгаря повече калории в залата, отколкото изяждам аз за месец.

— С пикапа ли си или с мотора? — Али плясва развълнувано с ръце, позата й ми напомня на малко момиченце, което чака да види дали майка му е купила понито, за което е молило.

— Мотор. — Вини става, оставя ме да стъпя на крака и ме обръща с лице към себе си. Прибирайки кичур коса зад ухото ми, гласът му е тих, така че само аз да мога да го чуя: — Съгласна ли си?

Кимайки, намирам за сладко задето го е грижа достатъчно, че да попита за возенето на най-добрата ми приятелка на мотора му, игнорирам малката ревност, която не мога да не изпитам при мисълта друга жена да обвива ръце около Вини. Дори и да е най-добрата ми приятелка.

— Нико се връща днес, ще бъда в залата цял ден, после довечера трябва да пътувам.

— Да пътуваш? — Смръщвам вежди.

— Трябва да се погрижа за нещо заради майка ми. — Тъга помрачава очите на Вини, старае се гласът му да звучи нормално, но стиснатата му челюст и отчаян поглед са като прозорец към сърцето му.

— Мога ли да помогна?

Искрена усмивка сгрява сърцето ми. Ръката му се спуска по бузата ми и нежно се плъзва на тила ми:

— Само това, че предлагаш, помага. — Той стисва врата ми и свежда уста към моята, целувайки ме нежно, сладко, по устните. — Хубав ден, красавице.