Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (25)

Глава 25

Лив

Петък вечерта нямам никакво желание да излизам и да празнувам. Беше толкова дълга седмица, че предпочитам да пропълзя в леглото, да се свия в ембрионална поза и да спя дванадесет часа без прекъсване, вместо да прекарам вечерта, прескачайки от бар на бар с Али. Но е рожденият й ден и й обещах, че ще се забавляваме. Знам, че трябва да оставя седмицата на безплодни проучвания зад гърба си и да се отдръпна за известно време, но е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Чувствам се виновна за това, че задържах задачата за Вини, но не искам да го нараня, карайки го да се съмнява в баща си без причина. Войник, който никога не е познавал, мъж, когото винаги е ценил.

Все още съм изненадана от това, че Али покани Вини с нас онази нощ, когато той дойде да ме вземе. Обикновено рождените дни са строго женска вечер навън. Но очевидно е трябвало само да спомене, че ще доведе няколко момчета от залата. Рожденичката лесно е придумана при споменаването на бойци с твърди тела и татуировки.

— Какво мислиш? — Али излиза от спалнята си, облечена с оскъдна пола и толкова високи токчета, че сигурно наближава метър и осемдесет, макар обичайно да е метър и шейсет и седем.

— Това блуза ли е или пола? — дразня я аз.

— Някои от нас си нямат секси звяр, както знаеш.

— Сигурна съм, че с това облекло ще привлечеш някой звяр. — Отпивам от чашата с вино, която току-що си налях, надявайки се да ме отпусне малко.

— Мислиш ли? — Без да долавя сарказма в гласа ми, Али приема коментара ми като комплимент, поглеждайки надолу към дрехите си. Доволна от видяното, тя продължава: — Иди се облечи… трябва да намерим подарък за тази рожденичка, който да разопакова по-късно. — Тя размърдва вежди.

Изобщо не съм се питала какво ще облека. Всяко момиче има един тоалет, който обича, онзи, който й печели повече комплименти, отколкото получава за остатъка от годината. Моят е смарагдово зелен. Семплата рокля е тясна в долната си част, обгръщайки извивките ми и стигайки малко над коляното ми. Горната част е широка, докато стига до талията ми, и приляга артистично драпирана върху раменете ми. Отпред е семпла, цветът и кройката са най-впечатляващата част. Смарагдово зеленият цвят контрастира с бледата ми кожа и кестенява коса, оформяйки красива палитра, която хората определено забелязват.

Макар че гърбът на роклята е отличителният и го знам. Същото драпиране, което показва само намек за деколте отпред, виси отзад, стигайки ниско на гърба. Доста ниско. Разкривайки намек за бледа кожа от врата до малко над задника ми. Като карта за съкровище, то отвежда очите надолу по гърба ми до мястото, където смарагдовият цвят се събира плътно по задника ми. Нещо ми подсказва, че Вини ще заобича тази рокля. Забелязала съм, че изглежда харесва как изглеждам отзад. Може да се преструвам, че не забелязвам къде се отнасят честичко очите му, когато правим рутинни неща, но не е така. А тази вечер се обличам за него.

Цупейки се игриво, когато ме вижда да излизам облечена от спалнята си, Али потвърждава, че съм избрала правилното облекло.

— Това е моят рожден ден. Как някой ще ме забележи, когато си облечена така?

* * *

Вторият бар, в който спираме, онзи, в който трябва да се срещнем с Вини и приятелите му, е препълнен. Провирайки се с усилие, за да си поръчаме питиета, Али не губи време да каже на бармана, че има рожден ден.

— Два студени чая Лонг Айлънд. — Тя вика над оглушителната музика, която звучи от говорителите, които имат твърде много бас. Туптенето е толкова силно, че усещам вибрацията по ръцете си, докато стоят отпуснати върху бара, а сърцето ми подскача, за да се присъедини към ритъма.

— Нека да е един и вода — извиквам, а бармана се усмихва и кимва.

— Това е рожденият ми ден! Трябва да празнуваш с мен!

— Някой трябва да се погрижи за теб. Един студен чай Лонг Айлънд и ще трябва да те носят.

— Ще го пия бавно. — Тя се усмихва.

— И преди съм го чувала.

Половин питие по-късно, Али се кикоти измежду думите, докато и двете оглеждаме една двойка, която седи тихо в другия край на бара. Изглежда им е некомфортно, докато жената разбърква питието си, а мъжът си проверява часовника.

— Снощи са излезли заедно. Трябва да са минали деветнадесет месеца, откакто не е правила секс. Деветнадесет месеца. — Тя провлачва последните думи, за да ги подчертае, преди да продължи. — Запознали са се в Match.com. Чакай, не, в Churchdate.com. Знаеш, онова място, където богобоязливите отиват, за да се срещнат с други хора, които стават прекалено рано в неделя, за да слушат цял час как старец проповядва. — Али си поема въздух, достатъчно дълго, за да погълне още няколко сантиметра от съдържанието на чашата си, преди да продължи тирадата си. — Чатили са онлайн около месец, преди той да събере кураж да я покани на среща. Снощи са се срещнали в кафене, видели са се за пръв път на живо. И двамата са били силно разочаровани.

Повдигайки вежда при историята й, аз соча към чашата на Али:

— Страх ме е да чуя какво става, след като удариш остатъка от това нещо — дразня я аз.

Без ни най-малко да се разколебае от коментара ми, Али продължава с историята си.

— Така че Елджин, това е името на мъжа — усмивката й става още по-голяма — предлага да отидат на по питие. Знаеш, всички изглеждат по-апетитно, след като вкарат няколко. — Още една глътка от невинно изглеждащата, но доста силна течност, която пие сякаш е лимонада. — И двамата изпиват по четири водки с тоник. Елджин е едър мъж, но не може да носи на пиене, също като Пени.

— Пени? — питам, усмихвайки се. Али винаги избира най-добрите имена. Лично аз никога не съм познавала някоя Пени, но жената в другия край на помещението идеално пасва на името. Няма да се изненадам, ако истинското й име всъщност е Пени.

— Мда, това е името на дамата му. Спри да ме прекъсваш, караш ме да си забравям мисълта. — Разбира се, моят въпрос е виновен, а не питието, което съдържа пет различни, силно възпламеними алкохола. — Както и да е, Пени и Елджин, те отиват в нейния дом. Където, между другото, има огромна колекция от плюшени „Хелоу Кити“. Говоря за стотици. Само това би трябвало да е достатъчно предупреждение за горкия Елджин. Но, уви, алкохолът и дървото в гащите му пречат да види всички знаци.

— Али въздъхва, сякаш да покаже, че съчувства на горкия Елджин.

— И какво станало в страната на „Хелоу Кити“? — За съжаление нямам търпение да чуя остатъка от историята.

— Започнали с бърз старт. Двама възбудени, сексуално прегладнели експерт-счетоводители си лягат заедно. Както и да е, оказва се, че тя е мяукаща. — Али изпразва остатъка от течността във високата си чаша, трясвайки я върху бара с малко повечко ентусиазъм.

— Мяукаща? — Смръщвайки вежди, започвам да си мисля, че вече виждам признаци на пияната, говореща безсмислици Али.

— Мда, фетиш към котки. Харесва й да се преструва на коте, докато прави мръсотии.

— Какво?

— Мда. Сега, след като тайната е разкрита, двамата са трезви и това — тя сочи двойката, която все още стои неловко на масата в другия край на стаята — е срещата на следващия ден, която и двамата се чувстват длъжни да изтърпят, след драскащия котешки, мръсен маймунски секс.

— Маймунски секс? — Гласът на Вини ме изненадва, фокусирала съм се върху Али, стараейки се да следя историята, която ми разказва лудата ми най-добра приятелка.

Изцяло забравяйки историята си, Али грейва като коледна елха, мятайки ръце около врата на Вини, поздравявайки го прекалено топло.

— Толкова се радвам, че дойде!

Мда, определено е пияна. Веселата, замаяна Али пристигна.

Развеселен, Вини се ухилва и повдига въпросително вежда насреща ми. Повдигайки рамене, аз се усмихвам, докато гледам как Вини се справя с подпийналата Али. Представя я на тримата приятели, които е довел със себе си, всеки от които е по-нацепен и як от предишния. Най-високия от триото е с бръсната глава и от яката на ризата му се подава татуировка. Бих заложила пари, че ръмжи и сумти, вместо да говори. Не е трудно да се отгатне кой ще бъде обектът на вниманието на Али тази вечер.

— Здрасти. — Вини се приближава до мен, обвива ръка около врата ми и ме целува собственически по устата. Никога не бих си и помислила, че такова поведение като на пещерен човек би ми подействало така. Преди Вини, публичните прояви на привързаност не бяха за мен, особено онези, чиято интензивност се излъчва толкова естествено от него.

— Здравей.

— Красива си — казва той, гласът му е нисък и страстен. Оглежда бавно и одобрително тялото ми нагоре и надолу, без дори да се опитва да прикрие желанието си. Странно, но това е едно от нещата, които намирам за толкова привлекателни у него. Той е уверен, истински, без заобикалки. Чиста, неподправена откровеност.

— Благодаря. — Да приемам комплименти в движение никога не е било нещо, от което съм се чувствала удобно, но Вини го прави да изглежда лесно… защото вярвам, че наистина го мисли.

— Та, кой прави мръсен маймунски секс? — Той се ухилва, а аз усещам как лицето ми пламва от смущение.

— Беше просто измислена история. Игра, която обичаме да играем с Али. Махвайки на бармана, Вини си поръчва бира и посочва по посока на Али:

— И две, от каквото пие тя.

— Ъммм… аз не пия. — Вдигам водата си. — Вода. Тази вечер аз съм отговорната. Някой трябва да прибере Али у дома.

— И двете ще ви прибера. Забавлявай се. Така или иначе няма да ви изпускам от очи тук. — Оглеждайки помещението, той взима водата от ръката ми и я оставя на бара, заменяйки я с питието, което донася барманът.

Ухилвайки се, отпивам от питието:

— Добре, но не знаеш с какво се захващаш. Али полудява, когато пийне повече, а аз не мога да нося на пиене.

Отпивайки от бирата си, Вини прехвърля разговора към тема, от която няма да ме остави да се измъкна лесно.

— Значи. Маймунски секс?

— Няма да зарежеш това, нали?

— Мне. — Дяволитата му усмивка и момчешките трапчинки се комбинират, създавайки едно просто неустоимо лице.

Въздишайки драматично, преглъщам голяма глътка течен кураж от чашата си, преди да се впусна в играта, която играехме с Али още от деца. Всичко започна на едно парти в гимназията, на което бяхме отегчени, но през годините играта ни се промени в нещо по-креативно.

— „Криминалистика в бара“.

— „Криминалистика в бара“? — Очевидно Вини не е чувал за невероятната ни игра.

— Една от нас избира двойка, а другата трябва да измисли историята им… история за случилото се между тях.

— Кой е правил маймунски секс?

Смутено посочвам двойката, която седи в другия край на помещението, все още изглеждащи ужасяващо некомфортно.

— Те не са правили маймунски секс, бебче.

— Откъде знаеш?

Повдигайки вежда, сякаш за да изсумти, той отпива от бирата си и се обръща, за да огледа стаята.

— Висок кльощав тип в черно спортно сако, който говори с брюнетка, облечена с… — той се поколебава, търсейки правилната дума — не много. — Вини се премества, за да застане до мен. Гърбовете ни са обърнати към бара, двамата се облягаме небрежно с лакти. Наливам се със съдържанието на чашата си и не губя време да развия историята си.

— Брендън. — Обръщам глава, за да погледна директно Вини, сериозната ми маска вече е на мястото си. — Това е името му.

Веждите на Вини се повдигат и той се ухилва, развеселен, чакайки за още.

— Компютърен програмист е — продължавам аз. — Бил е с бившата си, Джули, шест години и половина. Като компютърен програмист, той прекарва много време на лаптопа си. Джули се чувствала палаво една вечер…

Вини ме прекъсва:

— Палаво?

— Да, палаво. Без прекъсвания по време на криминалистичното пресъздаване, господин Стоун. — Усмихвам се, повдигайки вежда, мълчаливо предизвиквайки го.

Игриво, Вини вдига ръце, симулирайки, че се предава, и ми прави знак да продължа.

— Както и да е, Джули се чувствала палаво една вечер и отишла да потърси Брендън в домашния му офис. Не очаквал никого, вратата била открехната, предлагайки на Джули гледка от първия ред към шоуто му. Хванала го в действие, лъскайки, докато водел видео чат с друга жена, с която тайно чатил онлайн почти година.

Правя пауза и пресушавам още част от чашата си. Проклятие, това нещо има хубав вкус, толкова е лесно да забравиш колко е силно, докато главата ти не стане безтегловна.

— А жената там, тя Джули ли е или е жената от видеото?

— Никоя от двете. Джули го напуснала. Изнесла се на следващия ден. Оказало се, че жената от видеото е омъжена, така че горкият Брендън бил зарязан два пъти за двадесет и четири часа.

— Тогава кое е момичето?

— Запознал се с нея в Нордстром. Отишъл да си купи спортно яке. Планирал да похарчи 300 долара, но срещнал нея. Тя работи в мъжкия сектор, продала му това прекалено скъпо сако за 1500 долара. Наложило се да го плати с кредитна карта, защото Джули взела всичко от банковата им сметка. Пот започнала да избива по челото му, докато малката госпожичка без дрехи маркирала… притеснен, че може да отхвърлят картата му.

Истински, пълен смях ми показва, че Вини оценява историята ми.

— Измисли цялото нещо току-що просто ей така? Симулирайки обида, отвръщам:

— Не е измислена, това е историята им.

Бълбукащият глас на Аби привлича вниманието ми обратно от игривите закачки с Вини. Тя подскача от крак на крак, изпълнявайки онова, което е широко известно като танца на пишкането.

— Ела с мен.

Целувайки Вини по бузата, аз се усмихвам и се оттласвам от бара и позволявам на приятелката ми да ме повлече към тоалетните. Правя три крачки, когато силни ръце се обвиват около кръста ми, спирайки ме на място.

— Какво? — Обръщам се, за да видя сериозното лице на Вини.

— Идвам.

— В тоалетната?

— Мда, ще чакам отвън — изръмжава в отговор Вини.

— Защо, какво не е наред?

— Току-що видях гърба на роклята ти.

* * *

Два часа по-късно, Али е в изключително състояние, а аз не изпитвам болка. Двама от приятелите на Вини изчезнаха в тълпата и така и не се върнаха. Аз, Али, Вини и Бръснатата Глава висим край бара, забавлявайки се с лудориите на Али. Последният рунд на „Криминалистика в бара“ се състои от заваляните думи на Али, докато обрисува история, включваща проблеми с маминка, които горката двойка, която избрахме, се опитва да преодолее.

След като Али замъква Бръснатата Глава към импровизирания дансинг, Вини ме придърпва към себе си, гърбът ми е притиснат в него, а ръцете му са обвити около кръста ми.

— Искаш ли да танцуваме? — питам го, макар че знам отговора още преди да отговори.

— Не танцувам.

— Никога ли не се научи как се прави? — разпитвам, когато той заравя глава в косата ми и намира чувствителното местенце на врата ми, за да го захапе незабележимо.

— Не съм казал, че не знам как, казах, че не танцувам.

— Можеш да танцуваш? — Разсейването ми си личи по гласа, когато устните му продължават към рамото ми. Грубо дръпва роклята ми, за да разкрие повече плът, прокарвайки пътечка от леки гризвания по чувствителната ми кожа.

— Разбира се, но предпочитам да танцувам с теб хоризонтално.

О, мале. Аз също. Държейки ме близо до себе си, той ме завърта в обятията си и сключва ръце зад гърба ми, притискайки плътно телата ни едно в друго.

Вдигайки поглед към него, очите ни се сключват, карайки ме да се чудя за какво си мисли. Само че съм пила повечко и това чудене се случва на глас.

— Каква е нашата история за „Криминалистика в бара“?

Отдръпвайки глава назад, той се вглежда в очите ми, тихата му самоувереност ме пленява, докато чакам отговора му.

— Мъжът? Той се е скитал с години в търсене на нещо, само дето не знаел какво търси. Просто се чувствал сякаш част от пъзела му липсвал. После срещнал умна, красива, забавна жена, която обичала да се изгубва в мислите си.

Ледената стена, която съм изградила около сърцето си, за да се предпазя от този мъж, се топи, оставяйки ме уязвима. Емоции, които съм се борила да възпра, ме надвиват, проявявайки се в напрегнатия ми глас. Едва шептейки, аз го подтиквам да продължи, докато чакам, надявайки се, че историята има щастлив край:

— Какво се случва, след като се срещнали?

Прегръщайки ме още по-плътно, Вини поставя нежна целувка на устните ми.

Хипнотизиращите му красиви очи топлят топящото ми се сърце, той продължава:

— Бавно, малко по малко всеки ден, тя го допуснала до себе си и един ден той се събудил и осъзнал, че вече не се скита. Той не бил сигурен кога се е случило или защо, но просто го знаел. Онова, за което прекарал в търсене седем години, вече не липсвало.

Неспособна да говоря, въздухът буквално е изтръгнат от дробовете ми, думите му отмиват всичките ми съмнения, оставяйки пътя към сърцето ми свободен и той е една крачка по-близо до това да го притежава. Отново.

* * *

Два часа по-късно, аз съм подпийнала, когато Вини ми отваря вратата на колата, за да се кача. Мятайки ръце около раменете му, вместо да вляза в колата, аз го хващам неподготвен и той се усмихва, когато целувам върха на носа му. Чувствам се зле задето прекратявам партито, преди Али да е готова да си върви, но питиетата са ме ударили право в главата. Плюс това, Бръснатата Глава вече обеща да я изпрати до вкъщи и тя изглеждаше повече от развълнувана пред тази възможност.

— Сладка си, когато си пияна.

— Не съм пияна. — Думите ми излизат съвсем малко заваляни, без значение колко трезва се опитвам да звуча.

Той ме целува целомъдрено по устните и ме изненадва като ме вдига и нежно ме поставя на пасажерската седалка. Закопчава ми колана, затваря вратата и притичва до другата страна.

— У вас или у нас? — Пали колата.

— Ужасно си самонадеян. — Кикотя се и се обръщам в седалката, за да съм с лице към него.

— Просто искам да се погрижа за момичето си.

Смръщвайки вежди, Вини вижда объркването на лицето ми.

— Дължа ти танц. — Гласът му става нисък и плътен.

Преглъщам, размърдвайки се в седалката, за да успокоя пулсирането между краката си, докато мисля за ритъма, който нямам търпение да усетя да тупти в тялото ми.

— У вас.

Вини се усмихва, подкарвайки колата.

— Карай бързо — прошепвам, отпускайки ръка върху бедрото му.

— Миличка, така или иначе щеше да дойдеш у нас. По-близо е и не съм сигурен дали мога да издържа още десет минути, след като половината вечер съм се взирал в гърба на роклята ти.