Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (35)

Глава 35

Лив

На следващата сутрин, когато се събуждам, аз се претъркулвам и откривам студено легло там, където трябваше да е Вини. Една бележка върху възглавницата привлича вниманието ми. „Отивам да потичам, сънливке. Ще се върна скоро. Бъди гола.“ Усмихвам се, хрисимият Вини е изчезнал, тази сутрин пак е изискващият мъж, не че възразявам. Така или иначе нямам желание да ставам от леглото.

Половин час по-късно, едно почукване на вратата ме събужда от полусъзнателното ми състояние. Грабвайки блузата на Вини от предната вечер и увивайки чаршафа около себе си, аз се отправям към вратата, подът е студен под краката ми.

Отваряйки вратата, очаквам да открия Вини, вместо това от другата страна на вратата ме посреща смътно познато лице. Такова, което е облечено с къса пола и има повече изложено на показ деколте на оскъдната блуза, отколкото гърди отдолу.

— Мога ли да ви помогна? — Моля те, кажи ми, че си объркала апартамента. Опитвам се да запазя надежда, но дълбоко в себе си знам, че търси Вини.

Блондинката ме измерва с поглед от горе до долу, израз на раздразнение се появява на лицето й, когато отговаря:

— Вини тук ли е?

— Не.

— Коя си ти? — Поза и всичко останало.

— Имайки предвид, че съм облечена с блузата му от снощи, мисля, че аз трябва да задавам този въпрос — отвръщам й подобаващо.

— Аз съм Криси. Кажи на Вини, че имам каквото му трябва и да ми се обади.

— Не мисля, че имаш нещо, което вече да му трябва. — Отговарям рязко, едва сдържайки се.

С дразнеща усмивка, която знам, че ще ми донесе неприятни новини, тя казва:

— Не това каза той онази вечер.

* * *

Обмислях да остана и спокойно да му поискам обяснение, когато се върне от тичането, но после умът ми започна да премисля нещата. Може би никога не сме определяли връзката си, но представяйки се за мое гадже и казвайки ми, че иска да прави любов с мен, ми звучи като нещо специално. В рамките на десет минути минах от търсенето на разумно обяснение до мисленето, че съм наивна идиотка.

Нуждата да си прочистя главата побеждава и решавам да се облека и по-късно да говоря с Вини. Само дето не съм достатъчно бърза. Седейки на леглото, аз съм насред обуването на обувките си, когато Вини влиза в спалнята.

— Трябваше да си гола в леглото. — Той флиртува, докато сваля потната си тениска. Шортите му стоят ниско на ханша, гледката на очертаните му плочки е разсейване, от което не се нуждая.

— Бях. Докато не дойде посетител. — Изправяйки се, аз се оглеждам за чантата си, сигурно я бях оставила в кухнята, когато дойдохме снощи.

Долавяйки по ледения ми тон, че нещо не е наред, Вини спира, извивайки вежда и има наглостта да изглежда така, сякаш няма представа за какво говоря.

— Какъв посетител?

— Криси. Каза, че има каквото си искал онази вечер. — Провирам се покрай него, докато стои на вратата.

Той ме следва.

— Не е каквото си мислиш, Лив.

— Наистина ли? — Най-накрая се обръщам с лице към него. Дори гледката на абсурдно секси потното му тяло не може да успокои гнева ми. — Беше ли с нея онази вечер?

Челюстта му се стяга.

— Да, но…

— Махни се от пътя ми, Вини.

Той блокира входната врата, за да не мога да си тръгна.

— Не. — Изглеждайки спокоен, той скръства ръце пред гърдите си и се намества.

— Не? — Гласът ми се извисява.

— Остави ме на мира, Лив. Не съм направил нищо лошо. Изобщо ли ми нямаш доверие?

Наистина ли? Той ми е ядосан? Как беше онази стара приказка… излъжи ме веднъж, срам за теб, излъжи ме два пъти…

— Как би се почувствал, ако ти отвориш вратата на мъж, който казва, че е бил с мен онази вечер?

Той трепва. Челюстта му се напряга и отговорът на въпроса ми е ясен и без думи.

— Хубаво. Но ме изслушай. Нищо не се е случило. Търсих някого и се натъкнах на нея и приятелката й. Помолих я да се свърже с мен, ако види онзи тип. Не мислех, че ще дойде тук.

Опитвам, наистина опитвам, да приема каквото ми казва, дори гласът му звучи толкова искрено. Но историята и собственото ми съмнение в себе си засенчват думите му. После внезапно осъзнавам защо тя ми изглеждаше толкова познато. Тя беше момичето от залата. Онова, което Вини беше оставил да го чака в колата в деня, в който се видяхме отново. Гади ми се дори само при мисълта за това.

— Спа ли с нея?

Разкаяние се чете по лицето му, не са нужни думи.

— Беше преди да те срещна.

— Пусни ме да си вървя, Вини?

Взимайки двете крачки от вратата към мен, той застава пред мен.

— Не съм бил с друга от деня, в който се видяхме в залата, Лив. Може да имам много скапани недостатъци, но не съм лъжец.

Отнема цялата сила на волята ми, за да го заобиколя и да изляза през вратата.