Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (15)

Глава 15

Винс

— Влачиш си задника. Трябва ли да питам какво си правил снощи или да се връщаме директно към случайните тестове? — Нико е на ринга с мен. Прав е, тази сутрин съм изцеден, но за разнообразие няма нищо общо с купонясване.

— Снощи до късно бях с Лив. Прибрах се и не можах да заспя. Нико се разсмива.

— Бил съм там, вършил съм го.

— Мда, отне ми три часа да заспя, след като я оставих.

— И не си спрял във „Фланиган“ на път към вкъщи, за да подбереш някоя, която да ти помогне да я изкараш от системата си?

— Даже не съм си го помислял. — През ума ми не е минавала мисълта да забърша някоя ФКМЧ, която да ми помогне да се освободя от раздразнението, с което се прибрах, след като накарах Лив да си тръгне снощи.

— Малкото ми момче може и да пораства въпреки всичко. — Нико се покатерва на ринга и вдига лапите, за да започна с ударите.

— Много смешно.

Нико се засмива.

— Така си мисля.

Завъртайки крак за ритник със завъртане, удрям лапата и Нико прави крачка назад заради силата на сблъсъка.

— Изглежда затрудненията са ти от полза. Отново. Другият крак. Събори ме по задник или ще правиш десет километра на пътечката, когато приключим тук.

Шибаният Нико. Винаги използва проклетата пътечка срещу мен. Откакто бях малко дете. Отдръпвам се и удрям силно с другия крак. Нико прави две крачки назад, но остава на крака.

— Изглежда те чака хубаво тичане след днешната тренировка. — Нико се засмива, а аз прекарвам следващите четиридесет минути в опити да го съборя по задник, чисто и просто за свое собствено удовлетворение. Не успявам и десетте километра тичане всъщност ми помагат да успокоя топката след още няколко часа раздразнение.

* * *

Минавам през дома на мама на прибиране от залата. Входната врата е отворена и усещам раздразнението, което тъкмо бях изразходвал с тичане, да се насъбира отново в тялото ми. Небрежна е, когато е друсана, тотално пренебрегва собствената си безопасност. И тъй като е друсана през повечето дни, почти винаги се излага на риск.

Изненадан съм да намеря майка си да седи на дивана, когато влизам. През повечето дни е в безсъзнание и наркомани лежат наоколо в безпорядък, като боклук, преди да бъде почистен след тежка нощ на купонясване. Двама мъже седят срещу майка ми. За разлика от онези, които обикновено откривам, тези изглеждат чисти, дрехите им не са дрипави и мръсни и изглежда са се бръснали през последните ден или два.

— Мамо? — Всички очи се обръщат съм мен, покрай разгорещената дискусия не са забелязали кога съм влязъл.

— Здравей, бебчо. — Майка ми поглежда към мен, а после обратно към двамата мъже, които се взират в мен и мога да видя, че е нервна. Които и да са, те са лоша новина. Може и да изглеждат по-добре от обичайните загубеняци, които намирам, но вибрациите, идващи от майка ми, ми казват, че тези носят със себе си повече неприятности.

— Кои сте вие? — Накланям брадичка към по-близкия от двамата мъже и чакам отговор.

— Приятели сме на майка ти. — Мъжът се изправя и скръства ръце пред гърдите си. Опитва се да ме сплаши с ръста си, само дето шибанякът не знае с кого си има работа. Не ми дреме дали е с няколко сантиметра по-висок от мен.

— Така ли? Какво искате от майка ми, приятелю. Седящият тип плясва с ръка коляното си.

— Мили боже. Ти си Винс Стоун, боецът, нали? — Изглежда доволен от откритието си.

Напълно игнорирам въпроса му. Все още не е отговорил на моя и усещам как адреналинът ми започва да ме напомпва, подготвяйки ме за бой.

— Два пъти попитах любезно, сега започвам да губя търпение. Кои, мамка му, сте вие и какво искате от майка ми?

— Търсим един приятел на майка ти… който има нещо, което ни принадлежи. Поглеждам надясно и после наляво с драматичен жест.

— Не виждам никой друг тук… така че се разкарайте, мамка му.

Седящият тип се подсмихва и става. Гледам как вдига ръка към кръста си и потупва каквото е затъкнато в колана му, мълчаливо казвайки ми, че юмруците ми не могат да се мерят с огневата им сила. Той прави на другия жест с глава към вратата и двамата се отправят към изхода. Въоръженият спира, преди да излезе, и се обръща отново към мен.

— Слушай, виждал съм те да се биеш. Много те уважавам, човече. Обичам да виждам как някое местно хлапе успява. Срамота е това, което се случва. Но майка ти — брадичката му сочи в нейната посока, — има две седмици да намери парите или стоката ни — той прави пауза, — или да намери онзи боклук Джейсън, за когото гарантира. Иначе ще се върнем. И всичките мускули на света няма да й помогнат.