Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (1)

Глава 1

Винс

Туптенето в главата ми се усилва от глухо барабанене на заден план до силно блъскане зад клепачите ми. Страх ме е да отворя едното си око, за да не избяга през него биещият в главата ми барабан и да не ме следва наоколо през остатъка от живота ми. Но проклетият звук, идващ от този телефон, е твърде болезнен, за да бъде игнориран.

Проследявам ужасяващата музика в мрака до другия край на стаята, отчаян да я накарам да спре. Не е трудно да открия натрапника; той свети и бръмчи, и подскача наоколо като мексиканско подскачащо бобче. Взимам го и поглеждам снимката на някакво непознато момиче, което ми се усмихва от идентификатора на позвъняването. Изглежда адски дразнеща. Отнема ми няколко секунди, за да отразя, че това не е моят телефон. Натискайки ОТКАЗ на екрана, мятам нещото обратно на шкафа и си проправям път до банята и обратно, без да включвам никакви лампи. Светлината влошава туптенето. Знам го от опит.

Игнорирайки пневматичния чук, който заменя барабана в минутата, в която главата ми преминава от хоризонтално във вертикално положение, пропълзявам в леглото, затварям очи и се унасям отново в сън. Докато друг проклет телефон не започва да звъни. Този път се чува от нощното шкафче до мен и мелодията ми е позната. Екранът ми показва името на Ел и точно когато се каня отново да натисна ОТКАЗ, зървам часа. Мамка му! Този път Нико ще ме убие.

— Здравей. — Отговарям, опитвайки се да скрия умората в гласа си, която би издала, че току-що съм се събудил. Не успявам съвсем.

— Събуждам ли те? — Гласът на Ел е изпълнен със загриженост. Тя знае, че Нико си търси причина да изрита задника ми от тренировките. Отново.

— Не, на път съм… Заседнах в трафика — лъжа аз.

— Добре, защото той вече е долу и чака да не се появиш.

— Ще бъда там. — Затварям, мятам телефона си през стаята и простенвам, когато го чувам да се блъска в стената и да се разбива. Още едни шибани четиристотин кинта потънаха в тоалетната.

— Какъв е проблемът? — Женският глас ме сепва, когато се каня да стана от леглото. Имам десет минути да си взема душ и да стигна до залата или отново ще остана без треньор. Усещам една ръка да се пресяга към голия ми задник и части от миналата нощ изплуват обратно. Криси. Мамка му.

— Ставай. Трябва да изляза от тук след две минути. — Дори не се опитвам да съм мил. Бесен съм на себе си, че съм я довел тук. Снощи съм нарушил собственото си златно правило да не лягам с фенки, защото бях твърде пиян, за да й се измъкна.

Виждате ли, аз съм боец. Доста добър при това. А добрите имат фенки. Наричаме ги ФКМЧ. На кратко от Фенка, Която Може да Чукам. Да, знам. Не е хубаво. Но пък кой е казал, че съм добър? Ако някоя жена иска да ме следва наоколо и да ме остави да я чукам кучешката в тоалетната на бара, кой съм аз, че да откажа? Не се държа като задник с тях. Грижа се за тях. Задоволявам нуждите им преди своите собствени. Поне през повечето вечери. Просто не ги водя със себе си у дома. Воденето вкъщи им дава фалшиви очаквания. Плюс това, тогава знаят къде живея.

* * *

Нико е на входа, когато влизам.

— Закъсня.

Игнорирам коментара му и заемам мястото си пред класа.

Да, закъснях, но по-малко от десет минути, благодарение на обаждането от жена му. Днес е денят ми на доброволец в Женския център. Да, правилно, доброволец. Сякаш някой някога може да откаже на Нико Хънтър. Дори и да не бях на една издънка разстояние от това да ме зареже като мой треньор, пак нямаше да мога да се измъкна от това. Ако искаш да тренираш с Нико, правиш каквото той поиска… дори когато представи исканото от теб като въпрос. Наистина нямаш избор в отговора си.

Наложеното ми доброволство в Женския център е част от наказанието ми. Нико мисли, че трябва да изградя характера си, да се науча да уважавам жените повече. Разбира се, всички трябва да бъдат под чехъл като него. Мисли си, че не помня какъв беше преди да срещне Ел, но аз помня. Различна жена поемаше по пътя на срама почти всяка сутрин през задната врата на залата. Бях само на тринадесет, но помня. Предимно защото всички бяха адски секси. Наперени цици и къси поли, кой може да забрави такава гледка всяка сутрин, когато е бил на тринадесет? Някои сутрини трябваше да тичам на пътечката надървен. После той срещна Ел и всичко се промени.

Не ме разбирайте погрешно, Ел е най-готината мацка, която познавам. Тя се намесва между мен и Нико, когато нещата станат прекалено разгорещени. Но тази гадост с доброволството е тяхна работа, не моя. И въпреки това ето ме тук в 10 часа сутринта в събота, канейки се да преподавам самоотбрана на пълна стая с жени.

Огледах набързо препълнената стая и им отправих най-хубавата си усмивка. Онази, която винаги ми помага да се измъкна от гадостите, когато съм загазил. Е, поне когато проблемите ми са с дамите.

Нико наблюдава от вратата, докато превеждам класа през няколко минути разтягания за загрявка. Облекчен съм, когато накрая изчезва и мога да спра да се преструвам, че съм щастлив от това да водя курса тази сутрин. Предпочитам да съм в леглото, лежейки по гръб, докато ме обслужват с орални ласки. Минавам покрай учениците, докато те започват да изпълняват ритници. На някои помагам с позата, други подминавам и им се усмихвам, докато ги оглеждам в оскъдните им, тесни дрехи. Преценявам класа, оглеждайки се за нова асистентка. Ако трябва да демонстрирам върху някоя, то поне може да си струва докосването, нали?

С периферното си зрение забелязвам една жена от задната редица. Тя е обърната назад, но вече знам, че тя ще бъде асистентката ми, само заради гледката на задника й. Той е с формата на перфектно сърце, а докато тя се протяга да върже косата си на опашка, аз съм награден с гледката на порцеланова кожа изпод блузата й, в която искам да впия зъби.

Тръгвам към нея, мислейки си, че работата тази сутрин няма да е чак толкова зле въпреки всичко. По дяволите, ако отпред изглежда наполовина толкова добре, колкото отзад, този курс може и да продължи по-дълго днес. Преминавам по пътеката, за да стигна до нея, готов да задействам чара си, точно когато тя се обръща към мен. Онова, което виждам, ме кара да спра насред крачката. Може ли наистина да е тя?