Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (2)

Глава 2

Лив

Джеймс Хоторн е пълно нищожество. Преди две минути го хванах да пощипва задника на секретарката си и сега, когато любезно се навеждам да вдигна листите, които паднаха от бюрото му, го хващам да наднича в блузата ми. Вероятно ги е съборил нарочно. Дори няма благоприличието да се престори, че не е гледал. Вместо това всъщност ми се усмихва, когато го хващам да наднича над бюрото си. Пълно нищожество.

Въпреки това отвръщам на усмивката, когато сядам пред бюрото му, макар че това ми причинява физическа болка. Толкова много искам работата. Достатъчно, че да търпя глупостите му през останалите седем седмици от стажа ми.

Нищожеството губи интерес към мен в момента, в който конкуренцията ми влиза в стаята. Съмър Лангли. Тя е висока, слаба като модел, а дългата й, изрусена коса силно контрастира с маслинената й кожа. Хубава е, не го виня, че точи лиги по нея. Но не сме на конкурс за красота, състезаваме се за работа. И не коя да е работа, а една от най-желаните длъжности в цял Чикаго. И изборът опира до нас двете. Единствената ми алтернативна позиция се намира в Ню Йорк, на почти хиляда и шестстотин километра от семейството и приятелите ми.

Автобиографията ми говори сама по себе си. Завършила с пълно отличие в колежа и университета, редактор на колежанския вестник, асистентка на именит професор по английски, докато работех върху магистратурата си. Съмър, от друга страна, имаше малко предимство в автобиографията си. Имаше две неща, с които не можех да се състезавам. Баща й беше в борда на „Дейли Сън Таймс“ и нямаше проблем да флиртува с шефа.

Но аз исках тази работа още от гимназията, така че се насилих да вярвам, че най-добрата кандидатка, онази, която върши работата най-добре, в действителност ще получи позицията, когато този стаж приключи след седем седмици. Единадесет хиляди хора кандидатстваха за тези две места. Сега останахме само ние двете. Толкова съм близо, че мога да вкуся победата.

Исках да бъда авторка в „Дейли Сън Таймс“ откакто се помня. Авторите тук печелят Пулицър и председателстват литературни гилдии. Усмихвам се на Съмър, когато сяда до мен и двете чакаме новата си задача от Нищожеството. Тя не е квалифицирана за работата. Истината е, че тя дори нямаше да е тук, ако татенцето й не беше в Борда. Но имам лошо предчувствие, когато и двете получаваме задачите си. Съмър ще интервюира млад и успешен предприемач, който ще представи пред публичността модерната си фирма за интернет маркетинг. Аз, от друга страна, съм изпратена в района на складовете, за да интервюирам някакъв проблемен боец по смесени бойни изкуства, който си изкарва прехраната като спуква от бой хората.

Усмихвам се на Нищожеството, когато поемам листа с назначението от ръката му, преструвайки се, че не съм засегната от това, че даде на Съмър по-добрата история.

— Благодаря, Джеймс. Звучи така, сякаш може да се превърне в много интересна история. — Да бе, вярно. Някой да ме гръмне сега и да ме отърве от мъките.

Джеймс ми се усмихва любезно, но вниманието му бързо се прехвърля върху Съмър. Казва й да остане, за да поговорят за ъгъла, от който ще напише историята. Моли ме да затворя вратата като излизам. Възпира се да не ми каже да внимавам да не ме удари по задника на излизане. Едва. Чудя се дали изобщо е забелязал парата, която излиза от ушите ми, докато излизам през вратата.

* * *

Едно бързо проучване разкрива, че боецът е доброволец да преподава в курс по самозащита за жени. Може би ще мога да покажа добрата страна на лошото момче в тази история, да попреча на хората да заспят, преди да стигнат края на статията.

Изгубвам се в града и едва успявам да стигна до залата, преди да започне курсът, за който съм записана. Надявах се да пристигна по-рано, за да говоря с инструктора и да уговоря интервю за статията ми. Но закъснявам и пълният клас вече започва. Така че вместо това се вмъквам отзад, хвърлям чантата зад себе си и бързо връзвам дългата си, кестенява коса.

Чувам как гласът на инструктора става по-силен, докато върви из залата в търсене на доброволец, който да му помогне да демонстрира движенията. Гласът му е разсейващ, секси, почти дрезгав, сякаш е крещял цяла нощ и сега се напряга, за да бъде чут дълбокият му тембър. После изведнъж гласът му замлъква насред изречението. Приключвайки с връзването на косата си, аз се обръщам, любопитна да разбера какво накара секси гласа да замлъкне. Почти падам, когато всичкият въздух в дробовете ми насила е изтеглен от тялото ми заради гледката на мъжа, който стои пред мен.