Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
To Know a Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Internet (2020)
Корекция и форматиране
Elina15 (2020)

Издание:

Автор: Амос Оз

Заглавие: Познание за жена

Преводач: Маргарита Терзиева

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: израелска (не е указано)

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Владимир Молев

Художник: Михаил Танев

Коректор: Илиана Попова

ISBN: 978-954-340-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13680

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Йоел продължаваше да отлага обещаното посещение у американските си съседи. От време на време разменяше по някоя дума — с двамата или само с брата — през плета, който все още не бе подрязал до края. Беше странно да ги гледа как се прегръщат на моравата, вдигат врява и се боричкат като деца, докато се опитват да си отнемат топката. В съзнанието му обаче често се промъкваше образът на Ан-Мари или Розмари с предизвикателно насочените към него гърди, как му бе прошепнала на английски: „Животът е труден, нали?“

И утре е ден, отвръщаше наум той.

Сутрин лягаше на хамака в градината, припичаше се, четеше и лапаше грозд след грозд. Купи си за втори път „Мисис Далауей“ и я започна отначало. Но не я прочете докрай. Нета слизаше почти всеки ден до града с автобуса, ходеше на кино, взимаше книга от библиотеката, мотаеше се из улиците и зяпаше витрините на магазините. Обичаше да гледа стари филми в киноцентъра. Понякога по два на вечер. В паузата между прожекциите сядаше в ъгъла на някое кафене. Винаги избираше евтини и оживени заведения. Поръчваше си чаша ябълков или гроздов сок. Ако някой непознат се опиташе да я заговори, свиваше рамене и го срязваше така, че възстановяваше на минутата самотата и спокойствието си.

През август Лиза и Авигейл започнаха работа като доброволки в близкия дом за глухонеми, само на няколко минути път от вкъщи. Пет дни в седмицата по три часа сутрин. Понякога вечер двете сядаха в градината и упражняваха езика на глухонемите. Йоел ги наблюдаваше с любопитство. Бързо схвана значението на основните движения на ръката. Случваше се сутрин да застане пред огледалото в банята и да си каже нещо с жестове. Намери една кротка и усмихната, почти красива грузинка, която да идва в петъците и да помага на възрастните дами в чистенето на къщата. Даваше им колата да ходят на пазар, Авигейл шофираше, а Лиза подскачаше изплашено всеки път, щом пред тях изскочеше друго превозно средство. Готвеха за няколко дни напред и прибираха храната във фризера. Йоел им купи микровълнова печка и понякога самият той се забавляваше да си играе с нея. По стар навик прочете упътването четири пъти и чак тогава се сети, че всъщност не е нужно да запаметява написаното и да унищожава листчето. Чистачката и двете баби поддържаха къщата чиста и подредена. Направо я облизваха. Понякога Лиза и Авигейл прекарваха почивните дни в Метула. Или в Йерусалим. Тогава Йоел и Нета си готвеха сами. Играеха на дама или гледаха телевизия. Нета се научи да му прави билков чай, за да спи по-добре.

Шефа ги посети два пъти — в средата на юли и в началото на август. Първия път се появи ненадейно следобед, обиколи три-четири пъти реното си, провери вратите, за да се увери, че е заключил, и чак тогава звънна.

Двамата с Йоел седнаха в градината и гостът го засипа с новини от службата, но се появи Авигейл и се наложи да сменят темата — заговориха за религиозната принуда. Шефа подари на Нета стихосбирката на Далия Равикович „Истинска любов“ и посъветва Йоел да прочете стихотворението, което започва на седма страница и свършва на осма.

Донесе и бутилка първокласно френско бренди за Йоел. При второто си посещение, когато бяха сами, го запозна подробно със скорошния провал в Марсилия. И без видима връзка спомена за един случай на Йоел отпреди осемнайсет месеца: опита се да намекне, че не е бил приключен, както трябва. Налагало се отново да се отвори. Имало разни дреболии за доизясняване, можело да се наложи да му отнемат час-два в някой от следващите дни. Разбира се, ако нямал нищо против и, разбира се, в удобно за него време.

На Йоел му се стори, че усеща лека ирония, едва прикрита заплаха, но както обикновено му беше трудно да дешифрира скрития подтекст в думите на Шефа. Той говореше по важните и деликатни теми така, както другите хора бъбрят за времето, а шегите си изричаше с напрегнато, дори трагично изражение. Понякога сменяше рязко тона, а лицето му оставаше напълно безизразно, сякаш изреждаше колони с числа. Йоел настоя за подробности, но Шефа смени темата: усмихна се като дремещ преял котарак и заговори за проблема на Нета. Преди няколко дни, всъщност това била целта на посещението му, бил прочел за някакво ново лечение в Швейцария. Наистина статията била по-скоро популярна, отколкото научна. Носел списанието. Докато обясняваше, изящните му пръсти редяха дълги фигури от падналите по масата и столовете борови иглички. Йоел се чудеше дали това е признак за абстиненция, въпреки че Шефа бе оставил своите „Житан“ преди цели две години. И между другото дали на Йоел не му било писнало да се прави на градинар? Все пак живеел тук под наем, нали? Дали не му се искало да се върне на работа? Поне на половин ден? Естествено, нямало да пътува. В плановия отдел например? Или в „Анализи“?

Йоел поклати глава и посетителят веднага превключи, като заговори за случая, който беше на първа страница на вестниците. Допълни подробности, макар и не всички. Детайлно описа проблема през очите на замесените лица, както и на страничните наблюдатели. Всяка версия бе представена с разбиране и дори с определена симпатия. Но спести собственото си мнение по въпроса, въпреки че Йоел го попита. Понякога в службата наричаха Шефа Даскала. Сигурно защото години наред беше преподавал история в гимназия в Тел Авив. Дори и след като се издигна в службата продължи да води часове няколко пъти седмично. Беше набит, добре сложен мъж с тънка косица и будещо доверие лице: приличаше на финансов консултант с артистични заложби. Йоел предполагаше, че е добър преподавател. И в службата беше дяволски добър. Умееше да сведе всяка сложна ситуация до дилемата или-или. И обратното, веднага предугаждаше евентуални усложнения в проста наглед ситуация. Но Въпреки това Йоел не харесваше много-много този скромен вдовец с добре поддържани нокти, фини костюми и старомодни вратовръзки. Няколко пъти Шефа го бе насаждал на пачи яйца. И въобще не се бе постарал да омекоти удара, дори привидно. В него дремеше една особена, едва доловима сънлива жестокост на преял котарак. Йоел не разбираше защо този мъж си бе направил труда да дойде да го види. И какво се криеше зад загадъчното му подмятане за онзи случай, който бил приключен, но трябвало наново да се отвори? Да бъде приятел е Шефа, му се струваше абсурдно, все едно да се обясни в любов на очната лекарка, докато го преглежда. Уважаваше го заради интелекта и дори му беше признателен, макар да не можеше да обясни за какво. Но сега това вече не беше важно за него.

Гостът се надигна тромаво от люлката и влезе при Нета, като остави зад себе си сладникав дъх на одеколон. Йоел го последва и чу тихия му глас през затворената врата на стаята й. А после и гласът, не, по-скоро шепотът, на Нета. Не успя да различи конкретните думи. За какво ли си говореха? В гърдите му се надигна глух гняв. И това го разгневи още повече. Запуши ушите си и измърмори: „Глупак!“

Дали зад затворената врата не обсъждаха него? Заговорничеха зад гърба му? Но веднага дойде на себе си, осъзна абсурдността на подозрението си. И пак се вбеси на моментния си изблик на гняв, на безпричинната ревност, на изкушението да нахлуе в стаята, без да почука. Влезе в кухнята и след три минути се върна, почука на вратата, изчака малко и влезе с бутилка студен ябълков сок и две високи чаши с кубчета лед. Двамата седяха на голямата спалня, изцяло погълнати от играта на дама. Не го погледнаха. За миг му се стори, че Нета му намига. Не, по-скоро клепачът й бе трепнал несъзнателно.