Амос Оз
Познание за жена (38)

Глава 38

Към пет часа стана и докато се обличаше безшумно, за пореден път се замисли върху твърдението на съседа Итамар или Евиатар за думите шебешифлену и намагу: че първата имала полско звучене, докато втората несъмнено идвала от руски. Неспособен да издържи на изкушението, измърмори на глас: „Намагу, несъмнено, шебешифлену Ан-Мари и брат й продължаваха да спят — тя в двойното легло, а той на фотьойла пред телевизора“. Йоел се измъкна на пръсти, без да ги буди. Обещаният дъжд наистина бе дошъл, макар да бе по-скоро сив ръмеж в мрака. Около уличните лампи се образуваха жълтеникави мъгливи облачета. Жаден за ласки, Айрънсайд дойде и подуши ръката му. Йоел го погали по гърба, мъчейки се да си припомни:

Гаджета вълни море.

Млад и чист мир на праха му ще бъдат една плът.

В момента, в който отвори портата, в края на улицата проблесна белезникава размита светлина, капчиците заискриха и отново му се стори, че дъждът не пада от небето, а се издига от земята. Йоел хукна и успя да залепи лице на прозореца на колата в мига, в който раздавачът понечи да метне вестника през оградата. Оказа се възрастен мъж, вероятно пенсионер, със силен български акцент, който заяви, че не му плащат да слиза и да се занимава с пощенски кутии, защото, за да го прави, трябвало да гаси мотора и да оставя колата на скорост, иначе щяла да тръгне надолу по инерция, тъй като ръчната му спирачка не държала. Йоел прекъсна тирадата, пъхна в ръката му трийсет шекела и обеща, че за Пасха ще му даде още трийсет, и с това окончателно реши проблема.

Седна в кухнята с чаша горещо кафе в ръка, разлисти вестника и само след миг направи връзката между кратката бележка на втора страница и познатата снимка в раздела с некролозите; явно снощи телевизионният водещ бе сгрешил. Загадъчният инцидент бе станал не в Тайван, а в Банкок. Загиналият, чиито роднини били уведомени, беше не бизнесмен, а Йоаким Осташински, известен повече като Кокни или Акробата. Йоел затвори вестника. Сгъна го на две, после на четири. Сложи го в ъгъла на кухненската маса, взе чашата, изля кафето в мивката, изплакна чашата, изцеди малко веро, отново я изплакна и изми внимателно ръцете си, за да почисти печатарското мастило. Накрая избърса чашата и лъжичката и ги прибра в шкафа. Излезе от кухнята и влезе във всекидневната, но понеже нямаше какво да прави там, се върна в коридора, мина покрай затворените врати на детските стаи, където спяха майка му и тъща му, и на голямата спалня и от страх да не събуди някого, се спря и пред кабинета. Нямаше къде другаде да отиде и затова влезе в банята, избръсна се и с радост откри, че има предостатъчно топла вода. Съблече се, влезе под душа и старателно насапуниса тялото си от ушите до пръстите на краката, дори бръкна в ануса с насапунисан пръст, после го изми внимателно няколко пъти. Спря водата, избърса се и преди да се облече, за всеки случай топна пръста си и в одеколона за след бръснене. Излезе от банята в шест и десет и до шест и половина беше готов със закуската за жените, извади конфитюр и мед, наряза хляб и дори приготви салата, полята със зехтин и подправена със сушен исоп, черен пипер и ситно нарязан лук и чесън. Направи кафе и подреди вилици, лъжици, ножове, салфетки, сол и пипер. Така запълни времето до седем без петнайсет, когато се обади на Кранц и отново го помоли за колата, защото Авигейл сигурно щяла да вземе неговата, а той имал работа в Тел Авив, можело дори да се наложи да замине извън града. Кранц веднага се съгласи да му я даде.

Обеща, че до половин час с Оделия ще дойдат с двете коли и ще им оставят не малкия фиат, а синьото ауди, което било излязло от сервиза само преди два дни и сега вървяло като ново. Йоел благодари, прати специални поздрави на Оделия и още докато оставяше слушалката, се сети, че Лиза и Авигейл ги нямаше, бяха заминали за Зимния фестивал в Кармел и щяха да се върнат утре, напразно бе наредил маса за четирима и бе обезпокоил Кранц и жена му. Но какво толкова, помисли си инатливо той, вчера им беше направил огромна услуга, така че беше съвсем в реда на нещата днес да му отвърнат с една малка. Върна се в кухнята, раздига масата и остави само два прибора — за себе си и за Нета, която се събуди към седем и се появи в кухнята не с размъкнатите панталони и широката като палатка риза, а с училищната си униформа — тъмносиня пола и светлосиня блуза, за момент му се стори красива, привлекателна, едва ли не женствена. Нета го попита:

— Какво е станало?

Той се поколеба, мразеше да лъже и затова отвърна:

— После ще ти обясня. Започна ли сега, ще трябва да ти обяснявам и защо Кранц и Оделия идват да ми оставят аудито, въпреки че нашата кола си е наред. Това е проблемът с обясненията, Нета, започнеш ли да обясняваш, значи нещо се е объркало. По-добре тръгвай, да не закъснееш. Съжалявам, днес не мога да те закарам. Макар че скоро ще имам на разположение не една, а цели две коли.

Семейство Кранц предложиха да откарат Нета до училище и щом вратата се затвори зад гърба им, Йоел се втурна към телефона. Удари коляното си в ръба на табуретката, изрита я ядосано и телефонът, който стоеше върху нея, падна. В същия момент обаче звънна и Йоел веднага сграбчи слушалката, но не чу нищо. Нямаше дори и сигнал. Явно апаратът се бе повредил. Опита се да го поправи с няколко допълнителни удара, но без успех. Хукна към съседите, но се сети, че за удобство на бабите бе поставил втори апарат в спалнята на Авигейл. Извика на смаяния Ралф: „Извинявай, после ще ти обясня“, и изтича обратно, влетя вкъщи и най-после набра номера на службата. Оказа се, че е нямало защо да бърза — Ципи, секретарката на Шефа, тъкмо влизала в кабинета си. Ако бил звъннал две минути по-рано, нямало да я намери. Отдавна знаела, че между тях съществува телепатична връзка и въпреки че бил напуснал… Йоел я прекъсна. Трябвало да се види с брат си. Веднага. Днес. Тази сутрин. Ципи го помоли да изчака и той преброи почти до триста, преди да чуе отново гласа й. Наложи се да я смъмри да спре с извиненията и да й заповяда да говори направо. Даскала й бе продиктувал отговора си и й бе заповядал да го предаде дума по дума; „Няма закъде да бързаме. В близките дни няма как да се видим“.

Йоел едва се сдържа да не се разкрещи. Поинтересува се дали знае кога ще е погребението. Тя отново го помоли да изчака и този път се бави още по-дълго. Той вече се канеше да затвори, когато Ципи се върна и обясни, че датата все още не е определена. Попита я кога да се обади отново, макар да знаеше, че пак ще трябва да почака. Отговорът гласеше; „Ще бъде съобщено във вестниците. От там ще разбереш“.

Накрая Ципи приятелски подхвърли:

— Кога ще те видим най-сетне?

— Скоро, съвсем скоро — отвърна тихо Йоел, докуцука до аудито на Кранц и подкара право към службата. За пръв път оставяше мръсни чинии в мивката. Дори не бе дигнал масата. И това несъмнено бе неприятна изненада за няколкото премръзнали птички, които бяха свикнали да закусват с трохите, след като той изтръскаше покривката на моравата.