Амос Оз
Познание за жена (23)

Глава 23

В два и половина нечия ръка погали челото му и го събуди. В първия миг не помръдна, продължи да се преструва, че спи, и се наслаждаваше на нежното докосване на пръстите, които оправиха възглавницата под главата му и се заровиха в косата му. Но в следващия момент го връхлетя паника и той скочи рязко. Запали лампата, хвана ръката на майка си и попита какво се е случило.

— Сънувах ужасен сън. Бяха те изоставили, арабите дойдоха и те заловиха.

— Това е заради разправията с Авигейл. Защо се джафкате така? Да вземете да се сдобрите още утре сутринта.

— Затвориха те в кашон. Като кученце.

Йоел стана от леглото. Нежно, но твърдо поведе майка си към креслото, сложи я да седне, взе едно одеяло и я зави.

— Поседи малко тук. Отпусни се. После ще си легнеш.

— Не съм спяла цяла седмица. Боли ме. И в главата ми се въртят лоши мисли.

— Тогава не заспивай. Просто постой тук. Няма от какво да се страхуваш. Ако искаш, почети малко.

Върна се в леглото и изгаси. Но не можа да заспи. Мисълта, че майка му е в стаята, го държеше нащрек, въпреки че дори не чуваше дишането й. Представяше си как обикаля безшумно из стаята, разглежда в тъмното книгите и бележките му, наднича в отключения сейф. Светна рязко лампата, Лиза спеше. Протегна се за книгата си и отново се сети за „Мисис Далауей“, която бе забравил в хотела в Хелзинки. И за изплетения от Иврия вълнен шал, който бе изгубил във Виена. И за очилата за четене, които останаха на масата във всекидневната. Сложи квадратните очила без рамка и се зачете в биографията на покойния началник-щаб Елазар, която бе открил сред книгите в кабинета на господин Крамер. В индекса отзад се споменаваше и Даскала, началникът на Йоел, който се явяваше не с истинското си име или с някое от прозвищата си, а под псевдоним. Прелисти страниците и намери мястото, където се сипеха похвали по адрес на Шефа, задето бил един от малкото, предупредили навреме за войната от Йом Кипур през 1973 година. Когато го търсеше по спешност в чужбина, Шефа се представяше за негов брат. Но Йоел не хранеше братски чувства към този студен мъж с остър като бръснач ум, който — осъзна го сега, в три през нощта — под маската на стар семеен приятел се опитваше да му заложи капан. Развитият му животински инстинкт му подсказваше, че трябва да промени плановете си за утре и да не ходи в службата. С какво ли щяха да се опитат да го примамят? Неспазеното обещание към тунизийския инженер? Жената от Банкок? Недоглеждането в случая с бледия инвалид? И понеже нямаше да може да заспи отново, реши да посвети остатъка от нощта на изграждането на защитна стратегия за сутринта. Започна да обмисля всяка точка, бавно, стъпка по стъпка, както бе свикнал, но внезапно в стаята отекна ритмичното похъркване на майка му. Йоел загаси, зави се през глава, напразно опита да запуши ушите си и да се концентрира върху „брат си“, Банкок и Хелзинки, но много скоро стана ясно, че ако не я събуди, няма как да остане в стаята. Скочи, зави Лиза с второ одеяло, защото бе застудяло, погали я по челото, метна дюшека на гръб и излезе в коридора. Зачуди се къде да се разположи. Не искаше да бъде при хищника във всекидневната. Влезе при дъщеря си, легна на пода, зави се с едничкото одеяло, което бе взел, затвори очи и спа непробудно чак до сутринта. С отварянето на очите погледна часовника — отново бе закъснял, сигурно вестникът вече лежеше на алеята в градината, хвърлен през прозореца на колата въпреки закачената на пощенската кутия бележка. Докато ставаше, чу Нета да мърмори предизвикателно в съня си: „А кой не е?“ После утихна. Йоел излезе бос, за да нахрани котката, да види как са дръвчетата, и да погледа отлитащите на юг птици. Малко преди седем влезе и се обади на Кранц с молба да му заеме за сутринта малкия фиат. После мина през другите стаи и събуди жените. Върна се в кухнята точно навреме за новините в седем и приготви закуската, докато очите му бягаха по заглавията на първа страница. Заради вестника не успя да се съсредоточи в новините по радиото, а заради радиото не разбра какво пишеше във вестника. Докато си наливаше кафе, се появи Авигейл, свежа и уханна като прекарала нощта в сеновала руска селянка. След нея влезе и майка му, нацупена и със свити устни. Нета дойде в седем и половина и обяви:

— Днес наистина ще закъснея.

— Пийни нещо и да тръгваме — отвърна Йоел. — Аз съм свободен до девет и половина. Кранц и жена му ще ми оставят фиата, така че нашата кола ще бъде на твое разположение, Авигейл.

Започна да прибира масата. Нета сви рамене и измърмори:

— Както кажеш.