Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
To Know a Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Internet (2020)
Корекция и форматиране
Elina15 (2020)

Издание:

Автор: Амос Оз

Заглавие: Познание за жена

Преводач: Маргарита Терзиева

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: израелска (не е указано)

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Владимир Молев

Художник: Михаил Танев

Коректор: Илиана Попова

ISBN: 978-954-340-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13680

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Когато Нета дойде в съзнание, той я заведе в кухнята. Направи й силно шварц кафе, а себе си подкрепи с едно малко бренди. Стенният часовник над хладилника показваше пет без десет. Следобедното слънце все още припичаше. С остриганата глава, развлечените панталони и широката жълта риза, която се спускаше като палатка над ръбатото тяло, тя напомняше охтичав млад благородник от миналия век, попаднал на скучен прием. Пръстите й бяха сключени около чашата с кафе, сякаш бе студена зимна нощ. Червените кокалчета ярко изпъкваха над бледите нокти. По-добре ли се чувствала сега? Тя го погледна косо, без да вдигне глава, и се усмихна със стиснати устни, сякаш въпросът му я бе разочаровал. Не, не се чувствала по-добре, защото не се била чувствала зле. А какво била почувствала? Нищо особено. Какво си спомняла? Само началото. И как било в началото? Нищо особено. По-добре било да погледне себе си. Бил посивял. И напрегнат. Сякаш се канел да убие някого. Какво му ставало? Трябвало да си изпие брендито, щял да се почувства по-добре, и да спре да я зяпа така, като че ли досега не е виждал човек да пие кафе. Да не би отново да го боляла глава? Да не би да му е станало зле? Искал ли да му разтрие врата?

Йоел поклати глава. После се подчини и изпи брендито на една глътка. Колебливо предположи, че май ще е по-добре тя да не излиза тази вечер. Ако, разбира се, изобщо е планирала излизане в града. На кино например. Или на концерт.

 

 

— Искаш да си остана вкъщи?

— Аз? Не става дума за мен. Мисля, че е за твое добро да си останеш тази вечер у дома.

— Да не би да те е страх от самотата?

Йоел едва не извика: „Защо, за Бога?“ Но се въздържа. Повдигна солницата, запуши дупките с пръст, обърна я и я огледа внимателно отдолу. После кротко предложи:

— Тази вечер ще дават филм за животните по Амазонка.

— Какъв ти е проблемът?

Той отново успя да се сдържи. Сви рамене.

— Ако не ти се стои сам, защо не отидеш на гости у съседите? Куклата и смахнатият й брат непрекъснато те канят. Или се обади на приятелчето си Кранц. Ще дотърчи веднага. Като мълния.

— Нета!

— Какво?

— Остани си у дома тази вечер.

Стори му се, че дъщеря му крие лека иронична усмивка зад вдигнатата до лицето чаша, над която се виждаха само зелените равнодушни лукави очи и вдигнатата високо линия на безмилостно остриганата коса. Раменете й бяха приведени напред, главата бе хлътнала между тях, сякаш Нета се страхуваше, че той ей сега ще скочи и ще я набие.

— Всъщност нямах никакво намерение да излизам. Но ти ми напомни, че имам среща.

— Среща?

— Сигурно ще поискаш пълен отчет?

— Нищо подобно, просто ми кажи с кого.

— С Шефа.

— Защо, по дяволите? Да не би да е започнал да се интересува от поезия?

— Защо не го попиташ? Въобще защо не седнете двамата и не се разберете очи в очи?

Добре, ще ти спестя усилията. Обади се преди два дни, понечих да те извикам, но той каза, че нямало нужда. Търсел мен. Искал да се видим в града.

— За какво? Да не би да има национално първенство по дама?

— Защо се палиш така? Какво толкова? Може би и на него не му се стои сам всяка вечер.

— Нета! Не ми пречи да съм сам. От къде на къде? Просто ще съм по-спокоен, ако си останеш тук след неразположението.

— Спокойно. Вече можеш да използваш думата „припадък“. Не се страхувай. Цензурата е вдигната. Може би затова се опитваш да се заяждаш с мен.

— Какво иска от теб?

— Телефонът е там. Звънни му и го питай.

— Нета!

— Откъде да знам? Може службите да са решили да вербуват плоскогърди момичета. В стил Мата Хари.

— Дай да се разберем. Не се интересувам от личния ти живот. И изобщо не искам да се заяждам с теб, но…

— Но ако не беше такъв страхливец, щеше просто да ми забраниш да изляза и ако не се подчиня, да ми стъжниш живота. Точка. И нямаше да допуснеш да се срещна с Шефа. Проблемът ти е, че си страхливец.

— Виж сега… — започна Йоел.

Но не продължи. Вдигна разсеяно празната чаша до устните си. После внимателно я остави на масата, сякаш се страхуваше да не вдигне шум или да не нарани масата. Сивкавият здрач вече бе превзел кухнята, но никой не си направи труда да запали лампите. Вятърът виеше в клоните на сливата до прозореца и те хвърляха игриви сенки по тавана и стените. Нета се пресегна за бутилката, разклати я и напълни отново чашата му. Малката стрелка на часовника над хладилника отмерваше ритмично секундите. Внезапно Йоел се пренесе пред входа на малката аптека в Копенхаген, където най-сетне бе засякъл един известен ирански терорист и го бе снимал с миниатюрна камера, скрита в пакет цигари. Изведнъж хладилникът намери свежи сили и изръмжа така, че чашите по рафтовете затракаха, после размисли и утихна.

— Морето няма да избяга — произнесе тихо Йоел.

— Какво?

— Нищо. Просто си спомних нещо.

— Та ако не беше такъв страхливец, щеше просто да ми кажеш: „Моля те, не ме оставяй сам тази вечер“. Щеше да ми кажеш, че ти е трудно. А аз щях да отвърна: „Добре, с удоволствие“. От какво толкова се страхуваш?

— Къде ви е срещата?

— В гората. В къщата на Седемте джуджета.

— Питам сериозно.

— В кафене „Осло“. На улица „Ибн Габирол“.

— Ще те закарам.

— Както желаеш.

— При едно условие. Първо ще хапнеш. Цял ден не си яла. И как ще се прибереш?

— В каляска, теглена от бели коне. Защо?

— Ще дойда да те взема. Само ми кажи по кое време. Или ми се обади от там. Но искам да си наясно, че предпочитам днес да си останеш вкъщи. И утре е ден.

— Значи ми забраняваш да излизам?

— Не съм казал нищо такова.

— Да не би да ме молиш да не те оставям сам в тъмното?

— И това не съм казвал.

— Тогава какво казваш? Би ли изяснил?

— Нищо. Хайде да хапнем, после ще се преоблечеш и тръгваме. Ще трябва да сипя бензин по пътя. Отивай да се приготвиш, аз ще направя омлет.

— И тя те умоляваше да не заминаваш. Да не я оставяш сама с мен.

— Не е вярно. Не беше така.

— Знаеш ли какво иска Шефа от мен? Поне някаква идея?

— Не искаш ли да разбереш?

— Не особено.

— Сигурен ли си?

— Не. Всъщност да — какво иска?

— Иска да говорим за теб. Мисли, че си тръгнал по лош път. Имал такова усещане. Това ми каза по телефона. Явно търси начин да те върне на работа. Казва, че тук, в Рамат Лотан, сме като на пустинен остров и двамата с него трябва да помислим как да поправим нещата. Защо си против да се срещна с него?

— Не съм против. Обличай се и тръгваме. А междувременно аз ще направя омлет. И салата. Нещо набързо, но питателно. След петнайсет минути вече ще сме на път. Хайде, отивай да се преоблечеш.

— Забеляза ли, че повтори думата „Обличам“ най-малко десет пъти? Да не би да ти изглеждам гола? Седни тук. Какво само подскачаш наоколо?

— Не искам да закъснееш за срещата.

— Няма да закъснея. Знаеш го много добре. Знаеш също, че и този път спечели играта. С три хода. И не разбирам защо продължаваш този театър. След като си сто и двайсет процента сигурен.

— Сигурен? В какво?

— Че няма да отида. Ще правим ли омлет и салата? Има и студено месо от вчера, от онова, дето го обичаш. И плодово мляко.

— Нета, нека да се разберем…

— Всичко е кристално ясно.

— Съжалявам, но за мен не е.

— Не, изобщо не съжаляваш. Какво стана, да не ти омръзнаха филмите за дивата природа? Да не си решил да притичаш до съседката? Или искаш да извикаш Кранц да повърти опашка около теб? Или да си легнеш рано?

— Не, но…

— Виж, нещата стоят така: умирам си да разбера нещо повече за живота по Амазонка. И престани да повтаряш, че съжаляваш, след като получи точно това, което искаше. Както винаги. И то без да използваш сила или да налагаш родителския си авторитет. Врагът не е просто победен, а направо смазан. Сега изпий това бренди в чест на еврейския гений. Само те моля за едно: не знам телефонния номер на Шефа, затова му се обади и му обясни.

— Какво да му обясня?

— Че остава за някой друг път. Че и утре е ден.

— Нета, тичай да се преоблечеш и ще те закарам в „Осло“.

— Кажи му, че съм получила пристъп. Че нямаш бензин. Кажи му, че къщата гори.

— Омлет? И салата? Пържени картофи? А кисело мляко?

— Както кажеш.