Амос Оз
Познание за жена (27)

Глава 27

В някои от тези есенни вечери проникващият през затворените прозорци мирис на море, барабаненето на дъжда по навеса в градината и шепотът на вятъра в тъмнината пробуждаха у него тиха и спокойна, но силна радост, каквато не бе подозирал, че все още може да изпитва. Едва ли не се срамуваше от нея, като че ли бе непристойно да смята факта, че все още е жив, за своя лична победа, а смъртта на Иврия — доказателство за провала й. Знаеше много добре, че действията на хората, всички действия на всички хора — независимо дали са продиктувани от страст или амбиция, от неискреност или съблазън, от алчност или хитруване, от злоба или недоимък, от надпревара, ласкателство или благородство, от желание да впечатлят, да привлекат вниманието, да останат в паметта на семейството, приятелите, родината или цялото човечество, незначителните и грандиозните действия, предварително заплануваните или спонтанните, правилните или погрешните, — почти всички почти винаги те отвеждат точно там, където не си имал и най-малко намерение да стигнеш. Мислеше да нарече това генерално изкривяване „закона за гадостта на Вселената“ или „черното чувство за хумор на Вселената“. Но се отказа: и двете определения му звучаха твърде надути. Думите като „Вселена“, „живот“, „същност“ му се струваха прекалено претенциозни, чак абсурдни. Така че се задоволи със спомена за едноухия командир от артилерията, за когото му бе разказал Кранц: онзи Джими Гал, дето все повтарял, че между две точки има само една права линия, но тя винаги е пълна с препятствия.

Едноухият командир го подсети за повиквателната, която Нета бе получила преди две седмици. Напролет щеше да завърши училище. Какво ли щеше да покаже медицинският преглед на наборната комисия? Искаше ли Нета да ходи в казармата? Или не? Какво би очаквала от него Иврия? Представи си едрия момък с яките ръце и косматите гърди и си каза на английски: „По-спокойно, приятелю!“

Авигейл рече:

— Ако питаш мен, момичето е по-добре от всички нас.

— Ако толкова разбираха, лекарите нямаше да боледуват — добави Лиза. — Но нима за човек, който живее от болестите на другите, има смисъл изведнъж всички да оздравеят?

— Няма да искам отлагане — оповести Нета.

А Арик Кранц веднъж каза:

— Чуй ме хубаво, Йоел! Само ми дай зелена светлина — и ще оправя тази работа за миг.

Понякога, когато проливните дъждове поспираха, навън се виждаха премръзнали подгизнали птички, накацали неподвижно по влажните клони, сякаш оголелите сиви дървета бяха родили нови, прекрасни зимни плодове.