Амос Оз
Познание за жена (48)

Глава 48

— На синята ти риза се е скъсало едно копче — рече майка му.

— Добре, ще го зашия довечера — отвърна Йоел. — Не виждаш ли, че сега съм зает?

— Няма да го зашиеш, защото аз вече го сторих. Аз съм ти майка, Йоел, въпреки че отдавна си го забравил.

— Престани, стига вече.

— И нея си забравил. Както и че здрав млад мъж не бива да стои без работа.

— Добре, добре. Трябва да тръгвам. Да ти донеса ли лекарствата?

— Не, по-добре ми донеси отрова. Ела! Седни до мен. Кажи ми, къде мислиш да ме денеш? Отзад в бараката? Или ще ме пратиш в старчески дом?

Той внимателно остави клещите и отвертката върху масата на верандата, избърса ръцете си в джинсите и седна на люлката до майка си.

— Не си пълни главата с подобни глупости. Ще се почувстваш още по-зле. Какво е станало? Да не би отново да сте се скарали с Авигейл?

— Защо ме доведе тук, Йоел? За какво съм ти?

По бузите й се стичаха сълзи. Плачеше беззвучно, немощно, не хлипаше, не се опитваше да прикрие лицето си, застинало в спокойна маска, по която сълзите се търкаляха, без да оставят следа.

— Престани — сгълча я меко. — Стига вече. Никъде няма да те пращам. Няма да те изоставя. Откъде ти хрумна това безумие?

— Не си толкова жесток, че да го направиш, нали?

— Какво да направя?

— Да изоставиш майка си. Напусна я още когато беше ей толкова мъничък. И оттогава все бягаш.

— Не знам за какво говориш. Не съм бягал от теб.

— Винаги си бягал, Йоел, винаги. И ако не бях грабнала още със ставането ризата ти, нямаше да позволиш на горката ти майка дори копчето да ти зашие. Знаеш ли приказката за малкия Игор, който бил гърбав. Не ме прекъсвай! Глупавият Игор хукнал да бяга, за да се отърве от гърбицата си, и цял живот не се спрял. Аз ще умра скоро, Йоел, и тогава ще се сетиш колко много неща си искал да ме питаш. Не е ли по-лесно да го направиш сега? Никой не те познава по-добре от мен.

Той се насили и сложи широката си грозна длан върху крехкото като крило на птичка рамо. И точно както в детството му, погнусата бе примесена със съжаление и с други чувства, които не можеше и не желаеше да назове, и само след миг, връхлетян от паника, отдръпна ръката си и я изтри в джинсите. Стана и измърмори:

— Да те питам ли? Какво да те питам? Добре, ще го направя. Но някой друг път, сега нямам време.

— Няма значение. Върви — отвърна Лиза, гласът и лицето й изведнъж се състариха и сега тя приличаше не толкова на негова майка, а по-скоро на баба или прабаба.

Йоел побърза да се скрие в задния двор, кършейки безпомощно ръце, а тя прошепна едва чуто:

— Смили се над него, Господи!

В края на август стана ясно, че може да купи къщата на Крамер веднага, трябваше да добави само още девет хиляди долара към сумата, която Кранц щеше да вземе за апартамента в Талбиех, към който проявяваха интерес наследниците на Итамар Виткин. Йоел реши да отиде до Метула и да помоли Накдимон за парите — като аванс от неговия и на Нета дял от печалбата от градината или просто назаем. След закуска измъкна от долния рафт на гардероба сака, който не бе пипвал от година и половина. Пъхна вътре дрехи, бельо и тоалетни принадлежности, за да е готов да остане по-дълго в каменната къща в северния край на града, ако Люблин се запънеше или започнеше да го размотава. Неочаквано си даде сметка, че всъщност дори щеше да му е приятно да прекара една-две нощи там. Но когато бръкна в страничния джоб на сака, напипа нещо и за миг застина, представяйки си отдавна забравена кутия с разтопени и развалени шоколадови бонбони. Предпазливо извади пакета, увит в стар пожълтял финландски вестник. След миг на колебание все пак се осмели да го разгърне по специалния начин, който им бяха показали по време на обучението. И отвътре изпадна „Мисис Далауей“. Йоел я остави на полицата до другия екземпляр, който бе купил миналия август от търговския център в Рамат Лотан, когато погрешно бе предположил, че е забравил книгата в хотелската стая в Хелзинки. Изведнъж се отказа от идеята за Метула и вместо това се обади на Накдимон Люблин по телефона, който, след като чу за каква сума става въпрос и за какво му е необходима, го прекъсна с думите:

— Няма проблем, капитане. Веднага ще ти преведа парите, знам номера на банковата ти сметка.