Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
To Know a Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Internet (2020)
Корекция и форматиране
Elina15 (2020)

Издание:

Автор: Амос Оз

Заглавие: Познание за жена

Преводач: Маргарита Терзиева

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: израелска (не е указано)

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Владимир Молев

Художник: Михаил Танев

Коректор: Илиана Попова

ISBN: 978-954-340-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13680

История

  1. — Добавяне

Глава 43

Пролетта ги връхлетя отведнъж с жужащи рояци пчели и мушици и с толкова наситени ухания и цветове, че изглеждаха едва ли не неестествени. Градината внезапно се изпълни с живот. Овошките напъпиха и три дни по-късно дворът се превърна в истинска цветна феерия. Дори и кактусите в саксиите край портата грейнаха пременени в алено и огненооранжево, сякаш се опитваха да подражават на слънцето. На Йоел му се струваше, че ако се вслуша внимателно, ще долови как всичко около него набъбва и се разпуква. Корените на растенията бяха пуснали остри нокти и дълбаеха в земята, смучеха сока й, изстрелваха го нагоре към стъблата и клоните и им даваха сили да разтворят цветове и листа за ласките на яркото пролетно слънце. Очите отново започнаха да го болят, въпреки че в началото на зимата си беше купил слънчеви очила.

Той стоеше до живия плет и размишляваше, само ябълките и крушите като че ли не бяха достатъчни, но незнайно защо храстите — олеандърът, орловият нокът и дори хибискусът — му се виждаха скучни и едва ли не просташки. Затова реши да ограничи моравата до тясна ивица под прозорците на детските стаи, където сега спяха двете баби, а на останалата площ да засади смокини, маслини и нар. След време лозичките на асмата щяха да се развият и до десетина-двайсет години щеше да се получи миниатюрно копие на сенчеста библейска градина както в арабските дворове, на които винаги се бе възхищавал. Обмисли всичко, до най-дребната подробност: затвори се в стаята си и задълбочено изчете нужните глави от ръководството по овощарство, подреди в таблица предимствата и недостатъците на различните сортове, измери площта и отбеляза местата на бъдещите фиданки с колчета. Звънеше всеки ден в „Бардуго“ да провери дали поръчаните дръвчета са пристигнали. И чакаше.

На Пасха, когато трите жени го оставиха сам и заминаха за Метула, Йоел излезе в градината и изкопа пет еднакви квадратни дупки. Най-отдолу посипа пясък, примесен с птичи тор. После отиде до оранжерията на „Бардуго“, за да прибере току-що доставените дръвчета — смокиня, фурма, нар и две маслини. За да не ги нарани, измина целия път до дома на втора. Отпред завари Дуби Кранц — слабичък, къдрав и малко отнесен. Йоел знаеше, че и двете момчета на Кранц бяха отслужили, но въпреки това му беше трудно да му даде повече от шестнайсет години.

— Сигурно баща ти те е пратил да ми донесеш спрея? — попита го той.

— Ами… не — измънка Дуби, сякаш се скъпеше на думите. — Но ако ви трябва, може да се върна да го взема. Никакъв проблем. Дошъл съм с колата на нашите. Тях ги няма. Мама е в чужбина, татко замина за Ейлат за празника, а брат ми отиде в Хайфа при приятелката си.

— А ти какво правиш тук? Да не си си загубил ключа?

— Не, нищо подобно.

— А какво?

— Ами… исках да видя Нета. Мислех си, че довечера може…

— Язък ти за мисленето, хлапе! — избухна в смях Йоел и с това изненада и себе си, и момчето. — Докато ти си се мотал да мислиш, бабите я завлякоха в другия край на страната. Имаш ли пет минути? Ела ми помогни да сваля дръвчетата от колата.

Работиха близо час, без да говорят, като изключим подхвърлените на няколко пъти думи: „Дръж!“, „Изправи!“ и „Подхвани го отдолу!“, без които не можеше да минат. Срязаха тенекиите и извадиха фиданките заедно с пръстта около корените. Внимателно ги спуснаха в дупките, отъпкаха пръстта и оформиха гнездата за поливане. Йоел остана доволен от сръчността на младежа, допадна му и срамежливият му и затворен характер. Веднъж, една петъчна вечер 8 края на есента, когато хълмовете на Йерусалим прихлупваха града с тъгата си, двамата с Иврия бяха излезли на разходка в Розовата градина и се любуваха на залеза. Иврия неочаквано бе подхвърлила: „Помниш ли… Когато ме изнасили в градината ни в Метула, те помислих за ням“. Йоел знаеше, че жена му рядко се шегува, и затова веднага я поправи: „Не е вярно, Иврия. Не съм те изнасилил, а точно обратното, ти ме съблазни. Това, първо. А, второ…“ Забрави кое е второто, и млъкна. Иврия отвърна: „Всичко помниш, съхраняваш и най-малката подробност в невероятната си памет, не пропускаш и най-дребната трошичка. И винаги първо анализираш фактите. Съвсем нормално, все пак такава ти е работата. За мен обаче си беше любов от пръв поглед“.

Когато свършиха, Йоел подхвърли:

— Е, как ти се струва да садиш фиданки на Пасха, все едно е Туби Шеват?

Покани момчето в кухнята и му наля чаша студена оранжада, тъй като и двамата бяха плувнали в пот. После направи кафе. Разпита го за военната служба в Ливан, за политическите му убеждения, които според баща му бяха крайно леви, за сегашните му занимания. Оказа се, че момчето е било сапьор, че според него Шимон Перес си върши добре работата и че в момента учи фина механика. Преди му било хоби и сега бил решил да се захване сериозно с нея. Смятал, макар да нямал кой знае колко опит, че най-хубавото, което можело да се случи в живота на човек, било той да се посвети на хобито си и дори да го превърне в своя професия.

Йоел го прекъсна шеговито:

— Някои казват, че най-хубавото в живота е любовта. Не си ли съгласен?

Единствено блясъкът в очите издаваше надигналото се у Дуби вълнение, който напълно сериозно отвърна:

— Не желая да се преструвам, че ги разбирам тия работи. Любовта и всичко останало. Но когато погледна родителите си, бие също ги познавате отблизо, започвам да си мисля, че е по-хубаво да държиш чувствата под контрол. По-здравословно е човек да прави това, което му се удава. И от което другите се нуждаят. За мен две неща носят най-голямо удовлетворение: да съм нужен и да правя това, което мога най-добре.

Йоел се забави с отговора и момчето използва случая да попита:

— Прощавайте за въпроса, но вярно ли е, че сте търговец на оръжие?

Той сви рамене, усмихна се и измърмори:

— Може и да съм — после добави сериозно: — Пошегувах се. Истината е, че съм обикновен държавен служител. Излязъл в продължителен отпуск. Но я да те питам, какво искаш от Нета? Да те въведе във вълнуващия свят на съвременната поезия ли? Или да ти изнесе съкратен курс за магарешките тръни в Израел?

Въпросите му засрамиха и като че ли дори стреснаха Дуби. Той забързано остави чашата направо на покривката, сепна се и я премести върху чинийката, загриза нокътя на палеца си, но след миг се усети и престана.

— Нищо особено. Просто си говорим.

— Нищо особено — повтори Йоел и за миг на лицето му се мярна следа от хладнокръвната жестокост, с която хищникът хипнотизира дребните си жертви и изпълзелите от тинята на подземния свят нищожества и която той бе усвоил до съвършенство през годините в службите. — Ако е „нищо особено“, си сгрешил адреса, приятелю. По-добре си пробвай късмета някъде другаде.

— Исках да кажа…

— А и по-добре ще е да стоиш далеч от нея. Не знаеш ли, че тя не е съвсем наред? Че има проблеми със здравето? Но да не си посмял да си отвориш устата!

— Чух нещо подобно — кимна момчето.

— Какво?!

— Подочух нещичко. Но какво от това?

— Чакай, чакай! Какво си чул за Нета? Повтори го дума по дума.

— Какво ли не — сви рамене Дуби. — Всякакви глупости. Не ви трябва да ги знаете. Познато ми е, по едно време и за мен се носеха слухове, не съм бил добре с нервите и така нататък. Нека си приказват, не ми пречат.

— Имаш проблем с нервите ли?

— Не, за Бога!

— Слушай ме внимателно. Знаеш, че мога лесно да проверя. Имаш ли, или нямаш?

— Имах някога. Сега съм добре.

— Така казваш ти.

— Господин Равид?

— Кажи?

— Може ли да ви попитам какво искате от мен?

— Нищо. Само не пълни главата на Нета с глупости. Тя и сама се справя прекрасно с тази задача. А като те гледам, и ти си същият. Е, свърши ли с кафето? Значи вашите ги няма? Да ти приготвя ли нещо за хапване?

След като момчето потегли със синьото ауди на родителите си, Йоел си хвърли един горещ душ, насапуниса се два пъти и накрая се изплакна със студена вода. На излизане от банята измърмори тихичко: „Както кажеш“.

В четири и половина се появи Ралф, знаели, че той няма да празнува, но за да не седи сам, решили да го поканят на вечеря, после можели да си пуснат някоя комедия на видеото. Ан-Мари била приготвила салата „Уолдорф“, а той пробвал нова рецепта за телешко задушено с вино. Йоел обеща да отиде, но когато Ралф мина да го повика към седем, го намери заспал с дрехите на дивана във всекидневната, на пода около него се въргаляше празничното приложение на вестника. Ралф реши да не го буди. И Йоел спа дълго и дълбоко в празната тъмна къща. Събуди се само веднъж, към полунощ, стана и без да пали лампата, тръгна към тоалетната. Звуците от телевизора или от видеото в съседната къща се бяха смесили в съня му с балалайката на шофьора, който може би беше нещо като любовник на жена му. Но вместо в тоалетната Йоел попадна в кухнята и от там излезе в градината, изпика се със затворени очи в храстите, върна се, зави се с карираната покривка на дивана и отново потъна в сън — отломка от древен градеж, потъваща във вековечна прах, и спа чак до девет сутринта. И така изпусна невероятна гледка — през нощта над къщата премина голямо ято щъркели; подредени един след друг, те се носеха в непрекъсната нишка на север, хиляди, може би десетки хиляди птици, размахали безшумно криле в безоблачното небе на фона на кръглата пролетна луна. Дълго, неуморно, решително и в същото време нежно движение, бели копринени кърпички, преминаващи по широк екран от черно кадифе, окъпани от сребристото божествено сияние на луната и звездите.